-
1 sauter
v. (lat. saltare "danser", de salire "sauter") I. v.intr. 1. скачам; sauter haut скачам високо; 2. хвърлям се; sauter par la fenêtre хвърлям се от прозореца; sauter sur qqn. хвърлям се, нахвърлям се върху някого; 3. вдигам се във въздуха; пръскам се във въздуха, експлодирам; 4. в съчет. faire sauter вдигам във въздуха; избивам, изтръгвам; откъсвам; пържа, изпържвам; 5. качвам се, ставам; sauter sur un cheval мятам се на кон; sauter de son siège ставам от стола си; II. v.tr. 1. прескачам; sauter un obstacle прескачам препятствие; 2. прен. пропускам, прескачам; sauter un mot en lisant пропускам дума четейки; 3. ост. пържа, изпържвам; запържвам; 4. sauter qqn. разг. имам сексуална връзка с някого. Ќ reculer pour mieux sauter погов. ако се откажеш временно от нещо, ще можеш да имаш по-голяма полза след това; sauter aux yeux бия на очи, много съм очевиден. -
2 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
3 banque
f. (it. banca "banc", puis "comptoir des changeurs") 1. банка (учреждение); Banque industrielle Индустриална банка; Banque agricole Земеделска банка; avoir un compte en banque имам текуща сметка в банка; banque d'acceptation сконтова банка; banque d'émission емисионна банка; 2. каса, банка (в игра); banque de données информационна банка. Ќ billet de banque банкнота; faire sauter la banque печеля всичките пари, които се разиграват (в хазарта); banque d'organes банка за човешки органи за присаждане; banque du sang кръвна банка; banque alimentaire благотворителна организация за събиране на храна за нуждаещите се; renflouer les banques sur fonds publics финансирам банките с пари на обществени фондове. -
4 cabri
m. (provenç. cabrit, lat. capra "chèvre") 1. козле; 2. вид африканска коза-джудже. Ќ sauter comme un cabri подскачам живо, пъргаво. -
5 caisson
m. (it. cassone "grande caisse", avec infl. de caisse) 1. воен., ост. кола за пренасяне на хранителни припаси; ракла; 2. подводен звънец, кесон; 3. разг. глава, череп; se faire sauter le caisson пръсвам си черепа с куршум. -
6 ciseau
m. (lat. pop. °cisellus, altér. de cæsellus, de cædere "couper") (pl. ciseaux) 1. резец, длето; travailler au ciseau работя с длето; 2. pl. ножици; passez-moi les ciseaux подайте ми ножиците; couper avec des ciseaux режа с ножици; ciseau de jardinier градински ножици; 3. спорт. стил "ножица" във високия скок; sauter en ciseaux скачам в стил "ножица"; 4. un ciseau скок "ножица"; хватка в кеча, при която краката на нападателя се обвиват около тялото на противника; ножичен скок в земната гимнастика. Ќ ciseau de calfat мор. инструмент за набиване на кълчища между дъските на лодка. -
7 cloche-pied
(а) loc. adv. (de clocher et pied) на един крак; sauter а cloche-pied скачам на един крак. -
8 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
9 éphialte
m. (mot gr., de epi "sur" et hallethai "sauter": "qui se jette sur (le dormeur)") ост. кошмар. -
10 exulter
v.intr. (lat. exsultare, de saltare "sauter") ликувам от радост. -
11 galvauder
v. (p.-к. de galir "sauter, s'élancer" et d'un norm. °vauder "aller de côté et d'autre") I. v.tr. 1. разпилявам; galvauder sa fortune разпилявам имота си; galvauder son talent разпилявам таланта си; 2. ост. развалям, провалям; 3. прен., разг. излагам, опозорявам; galvauder un nom prestigieux опозорявам престижно име; galvauder une idée опозорявам идея; II. v.intr. ост. скитам се, мотая се без нищо да върша; se galvauder 1. унижавам се; 2. развалям се, пропадам. -
12 ginguet,
te adj. (de ginguer "sauter", parce que le vin acide fait sursauter) 1. ост., разг. кисел, възкисел; vin ginguet, кисело вино; 2. m. кисело вино; 3. ост. евтин, без голяма стойност, посредствен; 4. тесен ( за дреха). -
13 guimbarde
f. (provenç. mod. guimbardo "danse", de guimba "sauter") 1. детско бръмчило; 2. разш. лоша, раздрънкана китара; 3. ост. стара неудобна кола, таратайка; 4. ост. голяма кола за пренасяне на реколта; 5. малко ренде, длето за изглаждане на дъното на вдлъбнатина. -
14 guinguette
f. (de l'a. fr. gigner "sauter", rad. germ. gîga "violon") кръчма в предградие, в която се танцува на открито. -
15 insulter
v. (lat. insultare, proprem. "sauter sur") I. v.tr. 1. оскърбявам, обиждам; 2. ост. атакувам, нападам; II. v.tr.ind. insulter а. 1. ост. подигравам се, надсмивам се; insulter aux autres надсмивам се над другите; 2. контрастирам неприятно; le luxe insulte а la misère des pauvres луксът контрастира неприятно с мизерията на бедните; s'insulter оскърбяваме се един друг, ругаем се взаимно. Ќ Ant. respecter. -
16 occasion
f. (lat. occasio) 1. случай; а la première occasion при първия удобен случай; 2. обстоятелство; selon (suivant) l'occasion според обстоятелствата (случая); 3. повод, причина; occasion de причина, повод за; 4. loc. adv. par occasion случайно; en l'occasion (en cette occasion) по този случай; 5. loc.adv. d'occasion оказионен; marchandise d'occasion оказионна стока (с намалена цена); а l'occasion в случай на; а l'occasion de по случай на. Ќ il faut saisir l'occasion par les cheveux разг. не трябва да се пропуска случая; l'occasion fait le larron погов. случаят прави крадеца; sauter sur l'occasion използвам случая, възползвам се. -
17 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
18 plafond
m. (de plat et fond) 1. таван; plafond bas нисък таван; plafond d'une caverne таван на пещера; 2. худ. рисуван потон; 3. таван (максимална бързина) на автомобил, самолет; 4. метеор. височина на облаците; 5. банк. банков лимит ( граница на пускане в обръщение на пари). Ќ se faire sauter le plafond самоубивам се. -
19 reculer
v. (de re- et cul) I. v.tr. 1. отстъпвам, изтеглям, издърпвам назад; 2. отсрочвам, отлагам; reculer une décision отлагам, отсрочвам решение; 3. разширявам, увеличавам; reculer les frontières d'un pays разширявам границите на страна; II. v.intr. 1. отстъпвам; reculer d'un pas отстъпвам крачка назад; reculer devant l'ennemi отстъпвам пред неприятеля; l'épidémie recule епидемията отстъпва, отзвучава; 2. имам откат (за оръжие); 3. отстъпвам, колебая се, отказвам се; se reculer отдръпвам се назад. Ќ reculer pour mieux sauter изчаквам, за да имам по-голям шанс; отдръпвам се назад, за да се засиля по-добре; la mer recule морето се отдръпва при отлива. Ќ Ant. avancer, progresser; se déterminer. -
20 regimber
v.intr. (de re- et gib- "sauter") 1. ритам (за кон); 2. прен. противя се, съпротивявам се, упорствам. Ќ Ant. céder, consentir.
См. также в других словарях:
sauter — [ sote ] v. <conjug. : 1> • v. 1180; lat. saltare « danser », de salire « sauter » I ♦ V. intr. 1 ♦ Quitter le sol, abandonner tout appui pendant un instant, par un ensemble de mouvements (⇒ saut); franchir un espace ou un obstacle de cette … Encyclopédie Universelle
Sauter — ist der Familienname folgender Personen: A. W. Sauter (1911–1961), Basler Künstler Alfred Sauter (* 1950), deutscher Politiker (CSU) Andreas Sauter (* 1974), Schweizer Theaterautor und Regisseur Anton Sauter (1800–1881), österreichischer… … Deutsch Wikipedia
sauter — Sauter. v. n. S élever de terre avec effort, ou s élancer d un lieu à un autre. Sauter de bas en haut; de haut en bas. sauter en avant, sauter par dessus une muraille. sauter à clochepied. sauter à joints pieds. il saute bien. sauter d un batteau … Dictionnaire de l'Académie française
Sauter — is a surname of German origin. The name refers to: *Cory Sauter (b. 1974), American professional football player *Eddie Sauter (1914–1981), American music composer and jazz arranger *Fritz Sauter (1906–1983), Austrian German physicist *Jay Sauter … Wikipedia
Sauter — Sau ter , v. t. [F., properly, to jump.] To fry lightly and quickly, as meat, by turning or tossing it over frequently in a hot pan greased with a little fat. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Sauter — Sau ter, n. Psalter. [Obs.] Piers Plowman. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Sauter — Sauter, 1) Joseph Ant., geb. 1742 in Riedlingen an der Donau, wurde 1773 Professor der Logik u. Moral in Freiburg, schrieb mit Dannenmeyer u. Ruef den Freimüthigen, bes. zu Gunsten der Reformen Josephs II., u.st. 1817 als Professor des… … Pierer's Universal-Lexikon
Sauter — Sauter, Georg, Maler, geb. 20. April 1866 in Rettenbach (Bayern), besuchte die Münchener Akademie, reiste 1889 nach London, wo er mehrere Bildnisse malte, dann nach Holland, Belgien, Frankreich und Italien und ließ sich 1895 dauernd in London… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Sauter — Sauter, Ferdinand, österreichischer Schriftsteller, * Werfen 6. 5. 1804, ✝ Hernals (heute zu Wien) 30. 10. 1854; in Wien Mitglied des Künstlerkreises um J. N. Vogl, befreundet mit A. Stifter, F. Halm, F. Stelzhamer und E. von Feuchtersleben;… … Universal-Lexikon
SAUTER — v. n. S élever de terre avec effort, ou S élancer d un lieu à un autre. Sauter de bas en haut, de haut en bas. Sauter en avant, en arrière. Sauter par dessus une muraille. Sauter à cloche pied, à pieds joints. Il saute bien. Sauter d un bateau… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
sauter — (sô té) v. n. 1° S élever de terre avec effort, faire un saut. Sauter en croupe. Sauter de joie. Sauter à cloche pied, à pieds joints. • Il a fait à la fin comme un homme qui se jetterait dans un précipice pour acquérir la réputation de bien… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
