-
1 salle
f. (frq. °sal) 1. зала, помещение; салон; стая; кабинет; аудитория; отделение; цех; salle de concert концертна зала; salle de séjour дневна стая; salle des pas perdus чакалня (пред канцелария); salle de classe класна стая; salle d'opération операционна (зала); salle d'attente чакалня (за пътници); salle d'armes, d'escrime зала за фехтовка; salle а manger столова, трапезария; salle de lecture читалня; salle de bains баня (в частен дом, хотел); 2. всички зрители, слушатели в дадена зала; 3. базар, покрит пазар. -
2 arrière-salle
f. (de arrière et salle) (pl. arrière-salles) задна стая, стая, разположена зад друга такава. -
3 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
4 attente
f. (de attendere) чакане, очакване. Ќ contre toute attente съвсем неочаквано; salle d'attente чакалня. -
5 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
6 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
7 bondé,
e v.tr. (de bonder "remplir un tonneau jusqu'а la bonde") напълнен, изпълнен догоре, препълнен с хора; une salle bondée de spectateurs зала, препълнена със зрители; métro bondé, претъпкано метро. Ќ Ant. vide. -
8 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
9 comble2
adj. (de combler) препълнен; faire salle comble2 изпълвам до краен предел зала. Ќ Ant. désert, vide. -
10 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
11 communiquer
v. (lat. communicare "être en relation avec") I. v.tr. 1. съобщавам; communiquer une nouvelle съобщавам новина; 2. разгласявам; 3. предавам; communiquer un mouvement а предавам движение на; communiquer une maladie предавам болест, заразявам; 4. споделям; communiquer sa joie споделям радостта си; II. v.intr. 1. съобщавам се; имам връзка; la chambre communique avec la salle de bains стаята има връзка с банята; 2. общувам; communiquer avec qqn. общувам с някого; 3. влияя на общественото мнение. -
12 contenir
v.tr. (lat. continere) 1. съдържам, побирам; boisson qui contient de l'alcool питие, което съдържа алкохол; la salle contient 2000 spectateurs залата събира 2000 зрители; 2. въздържам, възпирам, сдържам; contenir sa colère сдържам гнева си; contenir la foule сдържам тълпата; 3. държа в подчинение; 4. ост. разпростирам се, имам размери (за повърхнина); se contenir въздържам се, обуздавам се. Ќ Ant. exclure; céder; s'exprimer, éclater. -
13 craquer
v.intr. (rad. onomat. crac) 1. пукам, скърцам; пращя; faire craquer ses doigts изпуквам ставите на пръстите си; les planches craquent дъските скърцат; le disque craque плочата пращи (при свирене); 2. прен. разтърсвам се, раздрусвам се, срутвам се; 3. скъсвам се, не издържам, раздирам се; la couture a craqué шевът се разкъса; 4. разг. поддавам се на внезапно желание; je craque pour ce voyage решавам внезапно да участвам в пътуване; 5. v.tr. техн. подлагам нефтен продукт на крекинг. Ќ la salle est pleine а craquer залата е пълна до пръсване; ses nerfs ont craqué нервите му не издържаха, получи нервна криза. -
14 garnir
v.tr. (frq. °warnjan "prendre garde", d'où "protéger") 1. снабдявам с необходимото, съоръжавам; garnir un rayon de livres запълвам рафт с книги; garnir un mur de bois облицовам с дърво стена; 2. украсявам, гарнирам; garnir une robe de dentelles украсявам, рокля с дантели; garnir un manteau de fourrure гарнирам, подплатявам манто с кожа; 3. гарнирам; garnir une pièce de veau гарнирам порция телешко; 4. пълня, изпълвам; garnir un portefeuille d'argent пълня портфейл с пари; se garnir 1. изпълвам се, пълня се; la salle se garnit de spectateurs залата се пълни със зрители; 2. гарнирам се; 3. съоръжавам се. Ќ Ant. dégarnir; dépeupler. -
15 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
16 opération
f. (lat. operatio) 1. действие, работа; opération de l'entendement мисловен процес; 2. хир. операция; salle d'opération операционна зала; soumettre qqn. а une opération подлагам някого на операция; 3. сделка, операция; предприятие; opération de bourse борсова операция; opération financière финансова операция, сделка; opération de troc бартерна сделка; 4. воен. операция; действия; opération défensive отбранителна операция; arrêter les opérations прекратявам военните действия; 5. мат. изчисление, операция; аритметично действие; 6. изпълнение, извършване, работа. -
17 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
18 police1
f. (lat. politia) 1. съвкупност от правила за обществения ред и сигурност; 2. разш. правилник за вътрешния ред; 3. полиция; agent de police1 полицай; 4. в съчет. salle de police1 арест (в казармата); 5. ост. управа, управление. -
19 recevoir
v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer. -
20 régner
v.intr. (lat. regnare, de regnum) 1. царувам; упражнявам абсолютна власт; 2. господствам; преобладавам; le calme règne dans la salle в залата преобладава спокойствието; cette opinion règne dans le pays това мнение преобладава в страната; 3. простирам се по дължината на нещо ( за архитектурен елемент).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
salle — [ sal ] n. f. • XVe; sale 1080; frq. °sal 1 ♦ Anciennt Salle ou grand(e) salle : dans un château, vaste pièce où ont lieu les réceptions, les fêtes. Dans un hôtel particulier, une maison bourgeoise, Vaste pièce où l on vit, où l on reçoit. « Au… … Encyclopédie Universelle
salle — SALLE. s. f. La premiere piece d un appartement complet, & qui est ordinairement plus grande que les autres. Un appartement composé d une sale, d une antichambre, d une chambre, & d un cabinet. salle basse. salle haute. on le fit attendre quelque … Dictionnaire de l'Académie française
Salle — bezeichnet: Salle (Abruzzen), ein Ort in Italien in der Provinz Pescara in den Abruzzen im südwestdeutschen und schweizerischen Sprachraum eine Begrüßungs und Abschiedsformel, vermutlich abgeleitet aus dem französischen Salut (dt. Hallo bzw. Mach … Deutsch Wikipedia
salle — Salle, Albertus Baptista nomen hoc putat a saltando duci, quod in eis nuptiarum et conuiuiorum alacritas et saltationes celebrentur. Sed forte ducitur ab {{t=g}}halôn,{{/t}} vel potius {{t=g}}halôs,{{/t}} id est, Area. Vnde Hale et h in s versa,… … Thresor de la langue françoyse
Salle — may refer to:*Salle, England *Salle, Italy *Salle, Nepal *Alexander Östlund … Wikipedia
Salle n°8 — Salle no 8 Titre original Salle no 8 Genre Feuilleton dramatique Pays d’origine France Chaîne d’origine … Wikipédia en Français
SALLÉ (M.) — SALLÉ MARIE (1707 1756) Fille d’un bateleur, élève de Mlle Prévost, Marie Sallé paraît, enfant, aux foires de Saint Laurent et de Saint Germain. Sa carrière se partage entre Paris, où elle est engagée à l’Opéra en 1727, et Londres, où elle danse… … Encyclopédie Universelle
Salle — Salle, Jean Baptiste de la, s. La Salle … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Salle — [sal], David, amerikanischer Maler, * Norman (Oklahoma) 28. 9. 1952; zählt zu den Hauptvertretern des »New image painting« (Neue Wilde). Salle kombiniert die verschiedenartigsten Motive aus der europäischen und amerikanischen Kunstgeschichte… … Universal-Lexikon
Salle [1] — Salle (Cerisy la S.), Stadt im Arrondissement Coutances des französischen Departements La Manche; Fabriken in Zeug u. Zwillich; 2500 Ew … Pierer's Universal-Lexikon
Salle [2] — Salle, Baptist de la S., Stifter der christlichen Schulen, s. Brüder der christlichen Schulen … Pierer's Universal-Lexikon
