-
1 punta
f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така. -
2 espina
f 1) трън, бодил; 2) кост (на риба); 3) тресчица (от дърво); 4) анат. гръбнак, гръбначен стълб; 5) прен. опасение, безпокойство, грижа, съмнение, подозрение; 6) прен. трудност, пречка, щета; darle a uno mala espina una cosa прен., разг. кара ме да се тревожа, безпокои ме; dejar a uno la espina en el dedo прен., разг. не излекувам докрай; estar en espinas в трудно положение съм; estar en la espina прен., разг. приличам на клечка от слабост; la espina cuando nace, la punta lleva delante proverb човек се ражда с наклонностите си; sacar la espina прен. изкоренявам злото, премахвам проблема; sacarse uno la espina прен. най-накрая си показвам рогата, правя или казвам дълго потискано нещо; tener a uno en espinas прен., разг. държа някого като на тръни. -
3 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.
См. также в других словарях:
sacar punta a una cosa — coloquial 1. Afilar el extremo de un lápiz o de otro objeto. 2. Atribuir malicia o un significado que no tiene a lo que se dice: saca punta a todos sus comentarios y él se molesta. 3. Aprovecharlo para un fin distinto del que le corresponde … Enciclopedia Universal
punta — sustantivo femenino 1. Extremo agudo o más fino de una cosa, generalmente alargado: la punta de la navaja, la punta de la espada, la punta de la aguja, la punta de la barra, la punta del cuchillo, la punta del dardo, la punta del lápiz, la pun ta … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
punta — (Del lat. puncta, t. f. de tus, part. pas. de pungĕre, picar, punzar). 1. f. Extremo agudo de un arma blanca u otro instrumento con que se puede herir. 2. Extremo de algo. La punta del pie. [m6]La punta del banco. 3. Colilla de un cigarro. 4.… … Diccionario de la lengua española
sacar — verbo transitivo 1. Poner o llevar (una persona) [a una persona o una cosa] fuera [del lugar en que estaba]: El niño sacó la mano por la ventanilla. El comprador sacó el dinero de … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
punta — (Del bajo lat. puncta, estocada.) ► sustantivo femenino 1 Extremo agudo de un instrumento con que se puede herir: ■ se clavó la punta de las tijeras en el dedo. 2 Extremo de cualquier cosa: ■ prefiero la punta del pan; se ha roto la punta del… … Enciclopedia Universal
SACAR — (Del germ. sakan, pleitear.) ► verbo transitivo 1 Poner una cosa fuera del lugar donde estaba metida u oculta: ■ sacó la espada de la funda; saca la vajilla del armario. SINÓNIMO retirar ANTÓNIMO meter 2 Obtener o conseguir una cosa: ■ no sacamos … Enciclopedia Universal
sacar — (Del germ. sakan, pleitear.) ► verbo transitivo 1 Poner una cosa fuera del lugar donde estaba metida u oculta: ■ sacó la espada de la funda; saca la vajilla del armario. SINÓNIMO retirar ANTÓNIMO meter 2 Obtener o conseguir una cosa: ■ no sacamos … Enciclopedia Universal
punta — {{＃}}{{LM P32275}}{{〓}} {{SynP33041}} {{［}}punta{{］}} ‹pun·ta› {{《}}▍ s.com.{{》}} {{＜}}1{{＞}} {{♂}}En fútbol,{{♀}} jugador que ocupa las posiciones de ataque con la misión de marcar goles. {{《}}▍ s.f.{{》}} {{＜}}2{{＞}} Extremo o parte final de… … Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos
Club Atlético Sporting de Punta Alta — Club Atlético Sporting Nombre completo Club Atlético Sporting de Punta Alta, Buenos Aires, Argentina. Apodo(s) Rojinegro, Los Negros Fundación 25 de febrero de 1925 … Wikipedia Español
Combate de Punta Lara (junio de 1828) — Combate de Punta Lara Parte de Guerra del Brasil Fecha 16 al 19 de junio de 1828 Lugar Punta Lara … Wikipedia Español
afilar — ► verbo transitivo 1 Hacer filo o punta a una cosa o afinar la que ya tiene: ■ afiló bien el cuchillo. SINÓNIMO aguzar 2 Dar mayor sutileza: ■ afiló la voz y empezó a cantar. SINÓNIMO afinar ► verbo pronominal 3 Ponerse una persona o una parte de … Enciclopedia Universal
