-
1 gloire
f. (lat. gloria) 1. слава, знаменитост, чест; être avide de gloire жаден съм за слава; être au sommet de la gloire на върха на славата съм; 2. възхвала, хвала; faire la gloire de qqn. възхвалявам някого; poème а la gloire de qqn. поема във възхвала на някого; 3. сияние, ореол; 4. прочут човек, известна личност; 5. картина на небето с ангели и светци; 6. сноп от разделящи се лъчи от триъгълник, представляващ светата Троица. Ќ travailler pour la gloire ирон. работя на вятъра, за нищо; heure de gloire звезден час; ce n'est pas la gloire това е лошо; rendre gloire а une divinité отдавам почести на божество; la ville de gloire райските селения. Ќ Ant. déshonneur, infamie, honte, ignominie, flétrissure, humiliation, obscurité, opprobre, turpitude. -
2 affamé,
e adj. (de affamer) 1. прегладнял, гладен, изгладнял; être affamé, гладен съм; 2. прен. алчен, жаден за; affamé, de gloire жаден за слава. Ќ Ant. rassassié. -
3 auréolé,
e adj. (de auréole) обкръжен с ореол, със сияние. Ќ auréolé, de gloire увенчан със слава. -
4 carrière1
f. (lat. pop. °carraria, de carrus "char") 1. кариера, жизнено поприще, професия; embrasser une carrière1 започвам да упражнявам професия; faire carrière1 правя кариера; 2. течение, ход на времето, на живота; живот; 3. дълъг път за изминаване, пробег; la carrière1 de la gloire дългият път на славата; 4. ост. хиподрум, манеж ( за надбягване с колесница). Ќ donner carrière1 давам пълна свобода, давам воля на...; se donner carrière1 веселя се, забавлявам се, отпускам му края; La Carrière дипломатическата кариера. -
5 couvrir
v. (lat. cooperire) I. v.tr. 1. покривам; завивам, закривам; couvrir une marmite avec un couvercle покривам тенджера с похлупак; couvrir un meuble d'une housse покривам мебел с чохъл; couvrir qqn. de son corps закривам някого с тялото си; 2. обличам; 3. поемам отговорност; couvrir une faute поемам отговорност за грешка; 4. спотайвам; прикривам; couvrir le vice прикривам порока; couvrir ses subordonnés прикривам подчинените си; 5. воен. защитавам; couvrir une position защитавам позиция; 6. търг. покривам, плащам, компенсирам, гарантирам; couvrir les frais покрива разходите; 7. поет. покривам, обсипвам; couvrir de gloire покривам със слава; couvrir qqn. de boue покривам някого с позор, с кал; 8. изминавам (за разстояние); 9. покривам, оплождам (за мъжко животно); 10. обличам топло; couvrir un enfant обличам топло дете; 11. воен. прикривам някого с оръжие; 12. покривам обсег (за предавател); 13. отразявам събитие (за журналист); II. v. pron. se couvrir 1. покривам се; 2. обличам се; 3. слагам си шапка; 4. търг. гарантирам си вземанията; 5. прикривам се. Ќ couvrir une enchère наддавам повече от друг (при търг); le ciel se couvre заоблачава се; couvrir une carte поставям карта за игра върху друга; поставям пари върху карта за игра; couvrir son jeu крия картите си (държа ги така, че останалите да не могат да ги видят); l'horizon se couvre прен. задават се неприятности. Ќ Ant. découvrir, dégager, dégarnir, dévoiler. -
6 faîte
m. (frq. °first; faîte. d'apr. lat. fastigium) 1. строит. било на здание; 2. връх, най-висока точка; 3. прен. най-висока степен; être au faîte de la gloire на върха на славата съм. Ќ Ant. base, fondement. -
7 gloria
m. (mot lat. "gloire") 1. църк. слава; химн, прославящ Господ; 2. разг., ост. кафе със захар, смесено с ракия. -
8 gloriette
f. (de glorie "gloire") 1. павилион, беседка от зеленина; 2. кафез за птици ( във форма на беседка). -
9 glorieux,
se adj. et n. (lat. gloriosus, de gloria "gloire") 1. славен, прославен, знаменит; mort glorieux,se славна смърт; nom glorieux, прославено име; succès glorieux, славен, знаменит успех; 2. превъзходен, рядък; talent glorieux, рядък талант; 3. ост. горд, горделив; être glorieux, de sa richesse горд съм с богатството си; 4. m., f. знаменитост; 5. m., f. рел. избраните от Господ, светиите; 6. рел. който участва в славата на Господ. Ќ corps glorieux, рел. телата на блаженопочившите след Второто пришествие. Ќ Ant. déshonorant, infamant, ignominieux, avilissant, infâme; ignoré, méprisé, obscur; humble, modeste. -
10 glorification
f. (lat. ecclés. glorificatio, de gloria "gloire") 1. славене, прославяне, прослава; възпяване, славословие; 2. увековечаване. Ќ Ant. abaissement, avilissement. -
11 ignominie
f. (lat. ignominia) 1. безсрамие, безчестие, голям позор; 2. обида, оскърбление. Ќ Ant. gloire, honneur, noblesse. -
12 immarcescible
adj. (bas lat. immarcescibilis, de marcescere "flétrir") неувяхващ; gloire immarcescible неувяхваща слава. Ќ Ant. marcescible. -
13 impérissable
adj. (de in- et périssable) 1. нетленен, неувяхващ, незагиващ; 2. вечен; gloire impérissable вечна слава. Ќ Ant. fragile, périssable. -
14 indélébile
adj. (lat. indelebilis "indestructible") 1. неизтриваем, незаличим; encre indélébile неизтриваемо мастило; 2. прен. неувяхващ; ненакърним; gloire indélébile неувяхваща слава; souvenir indélébile неувяхващ спомен. Ќ Ant. délébile, effaçable. -
15 infamie
f. (lat. infamia) 1. ост. позор, безчестие; couvrir qqn. d'infamie опозорявам някого; 2. подлост, низост, безобразие; 3. pl. оскърбителни думи. Ќ Ant. honneur, gloire, noblesse. -
16 prix
m. (lat. pretium) 1. цена, стойност; prix d'une marchandise цена на стока; prix unique твърда цена; prix coûtant, prix de revient себестойност; prix de fabrique фабрична цена; prix de vente продажна цена; prix fob цена франко борда; prix fixe твърда цена; а bas prix, а vil prix, а non prix на безценица; а moitié prix на половин цена; hors de prix много скъп; sans prix безценен; 2. награда, премия; prix d'honneur почетна награда; prix Nobel Нобелова премия; remporter le prix получавам награда; 3. прен. възмездие, отплата за нещо; цена; le prix de la gloire цената на славата; 4. loc. adv. а tout prix на всяка цена; 5. loc. prép. au prix de с цената на. -
17 recherche
f. (de rechercher) 1. търсене, издирване; recherche de renseignements търсене на сведения; recherche d'un disparu издирване на изчезнал; 2. юр. разследване, следствие, дознание; 3. воен. разузнаване, събиране на сведения; 4. прен. стремеж, преследване, домогване; la recherche de la gloire преследване на славата; 5. прен. изисканост; mettre de la recherche dans sa toilette правя тоалета си изискан; recherche dans le style изисканост на стила; 6. научно изследване, научен принос; recherche appliquée приложно изследване. Ќ être а la recherche de qqch. в търсене съм на нещо. Ќ Ant. abandon, laisser-aller, négligence, négligé (n.), simplicité. -
18 réitérer
v.tr. (bas lat. reiterare, de iterare, de iterum "derechef") повтарям; подновявам; la gloire du génie rejaillit sur ses successeurs славата на гения пада и върху последователите му; réitérer sa promesse повтарям обещанието си. -
19 rejaillir
v.intr. (de re- et jaillir) 1. бликвам отново, отскачам, изпръсквам (за течност); l'eau rejaillit sur le garçon водата изпръсква момчето; 2. отразявам се (за светлина); 3. прен. отразявам се, падам на (върху); la gloire du génie rejaillit sur ses successeurs славата на гения пада и върху последователите му. -
20 rejaillissement
m. (de rejaillir) 1. бликане; 2. отражение; 3. прен. падане върху; la rejaillissement de la gloire sur toute sa famille падането на славата върху цялото му семейство.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
gloire — [ glwar ] n. f. • 1080; glorie v. 1050; lat. gloria I ♦ 1 ♦ Grande renommée répandue dans un très vaste public, et tenant à des mérites, des actions ou des œuvres jugés remarquables. ⇒ célébrité, éclat, honneur, illustration, 2. lustre, renom,… … Encyclopédie Universelle
GLOIRE — GLOIRE, GLORIEUX. SECTION PREMIÈRE. La gloire est la réputation jointe à l estime; elle est au comble quand l admiration s y joint. Elle suppose toujours des choses éclatantes, en actions, en vertus, en talents, et toujours de grandes… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
gloire — GLOIRE. s. f. Honneur, loüange, estime, reputation qui procede du merite d une personne, de l excellence de ses actions ou de ses ouvrages. Aimer la gloire. chercher la gloire. estre avide de gloire. acquerir de la gloire. estre comblé de gloire … Dictionnaire de l'Académie française
gloire — Gloire, et loüange qu on acquiert par bien faire, Gloria. La gloire d avoir vaincu, Gloria palmae. La gloire et loz qu on a d avoir eu la victoire sur la mer, Naualis gloria. Gloire plus abondante, Cumulatior gloria. Ta grande gloire, Numerosa… … Thresor de la langue françoyse
Gloire (météorologie) — Gloire (phénomène optique) Pour les articles homonymes, voir Gloire. Gloire produite par la vapeur d une source thermale … Wikipédia en Français
Gloire de Dieu — Gloire Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Gloire peut désigner : Le synonyme du mot renommée Un phénomène optique et météorologique : Gloire (météorologie) La Gloire, un cuirassé… … Wikipédia en Français
Gloire future — Gloire Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Gloire peut désigner : Le synonyme du mot renommée Un phénomène optique et météorologique : Gloire (météorologie) La Gloire, un cuirassé… … Wikipédia en Français
Gloire (Pierre Jean Jouve) — Gloire est un recueil de poèmes de Pierre Jean Jouve qui a connu plusieurs éditions (de 1940 à 1944) avant d être intégré dans La Vierge de Paris (1946) Les grands poèmes de Gloire sont à l origine de la considération de Jouve par ses… … Wikipédia en Français
Gloire (1904) — Gloire El crucero acorazado francés Gloire en navegación. Banderas … Wikipedia Español
Gloire Au Père — Catholicisme Religions sœurs (branches) Catholicisme · Orthodoxie · Protestantisme Spécificités Église catholique romaine · Histoire de l Église catholique romaine Spécificités … Wikipédia en Français
Gloire a Dieu — Gloire à Dieu Chant grégorien Plain chant Neumes Modalité grégorienne Répertoi … Wikipédia en Français
