-
1 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
2 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
3 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
4 route
f. (lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam "ouvrir un passage") 1. път; шосе; grande route главен път, главно шосе; route de montagne планински път; revêtement d'une route настилка на пътм 2. път, пътуване, ходене; perdre la route изгубвам пътя; faire route vers Paris пътувам към Париж; pendant la route по време на пътуването; 3. ход, обиколка, път, изминато разстояние. Ќ faire fausse route сбърквам пътя; мамя се, заблуждавам се; tailler la route отивам си, тръгвам; tenir la route върви (за проект); arriver а Genève par la route пристигам в Женева с автомобил; faire de la route пътувам много по пътищата; faire la route тръгвам на път без много средства (най-често на стоп); mettre en route пукскам в движение (машина, двигател); започвам (сделка, работа).
См. также в других словарях:
ouvrir — [ uvrir ] v. <conjug. : 18> • uvrir 1080; obrir 980; lat. pop. °operire, class. aperire I ♦ V. tr. 1 ♦ Disposer (une ouverture) en déplaçant ses éléments mobiles, de manière à mettre en communication l extérieur et l intérieur. Ouvrir une… … Encyclopédie Universelle
ouvrir — OUVRIR. v. a. Faire que ce qui estoit fermé ne le soit plus. Ouvrir une porte. ouvrir une armoire. ouvrir un coffre. ouvrez ces fenestres. ouvrir une chambre. ouvrir un jardin. cette clef ouvre plusieurs serrures. ouvrir un cadenas, ouvrir une… … Dictionnaire de l'Académie française
ouvrir — Ouvrir, Aperire, Adaperire, Discludere, Laxare, Patefacere, Pandere, Resoluere, Reserare, Recludere. Ouvrir une chose close, Diducere. Ouvrir les portes à quelqu un, In vrbem accipere. Ouvrir les prisons à un prisonnier, Dimittere reum, B. S… … Thresor de la langue françoyse
Ouvrir un boulevard — ● Ouvrir un boulevard favoriser, par maladresse ou par complaisance, le développement d un phénomène généralement jugé néfaste … Encyclopédie Universelle
Ouvrir le parapluie — ● Ouvrir le parapluie se mettre à l abri, se protéger en cas d ennuis causés par les autres … Encyclopédie Universelle
ouvrir — (ou vrir), j ouvre, tu ouvres, il ouvre, nous ouvrons, vous ouvrez, ils ouvrent ; j ouvrais ; j ouvris ; j ouvrirai ; j ouvrirais ; ouvre, ouvrons ; que j ouvre, que nous ouvrions ; que j ouvrisse ; ouvrant, ouvert, v. a. 1° Écarter ce qui… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
OUVRIR — v. tr. Faire que ce qui était clos, fermé, ne le soit plus. Ouvrir une chambre. Ouvrir une armoire, un coffre. Ouvrir une caisse, un paquet. Ouvrir une lettre. Ouvrir une porte, une fenêtre, une grille, une barrière. Cette clef ouvre plusieurs… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
OUVRIR — v. a. ( J ouvre, tu ouvres, il ouvre ; nous ouvrons, etc. J ouvrais. J ouvris. J ouvrirai. J ouvrirais. Ouvre ; ouvrez. Que j ouvre. Que j ouvrisse. Ouvert. ) Faire que ce qui était clos, fermé, ne le soit plus. Il se dit en parlant De ce qu on… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
par — 1. par [ par ] prép. • Xe; per 842; lat. per « à travers, au moyen de » I ♦ (Exprimant une relation de lieu ou de temps) A ♦ Lieu 1 ♦ À travers. Passer par la porte, le couloir. Jeter qqch., regarder par la fenêtre. Voyager par mer, air, terre … Encyclopédie Universelle
Pär Hansson — Pour les articles homonymes, voir Hansson. Pär Hansson … Wikipédia en Français
entr'ouvrir — (an trou vrir) v. a. Se conjugue comme ouvrir. 1° Ouvrir par disjonction. • Des mers pour eux il entr ouvrit les eaux, RAC. Athal. I, 4. • La terre .... nous paîra sa culture ; Ce bras, nerveux encore, est propre à l entr ouvrir, DUCIS… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
