-
1 isoler
v.tr. (de isolé) 1. изолирам; isoler une pièce изолирам стая (против шум, студ и др.); 2. усамотявам, уединявам; 3. физ. изолирам (проводници и др. тела от електрически ток); s'isoler 1. изолирам се; 2. усамотявам се, уединявам се, отделям се; s'isoler des autres отделям се от другите, усамотявам се; s'isoler dans un coin уединявам се в един ъгъл. Ќ Ant. associer, combiner, grouper, joindre, rassembler, unir. -
2 combiner
v.tr. (bas lat. combinare "réunir") 1. съчетавам, съгласувам, комбинирам; 2. хим. съединявам; 3. пресмятам, съобразявам, обмислям; combiner un voyage обмислям пътуване; se combiner съединявам се, съчетавам се. Ќ Ant. disperser, isoler, séparer. -
3 confronter
v.tr. (lat. médiév. confrontare, de frons "front") 1. сравнявам, съпоставям; 2. правя очна ставка; confronter les témoins avec le coupable правя очна ставка на свидетелите с виновния. Ќ être confronté а un problème сблъсквам се с проблем. Ќ Ant. isoler, séparer. -
4 connecter
v.tr. (lat. connectere) техн. съединявам, свързвам ( проводници), електрически уреди и др. Ќ Ant. couper, débrancher, isoler, séparer. -
5 incorporer
v.tr. (bas lat. incorporare, de corpus "corps") 1. включвам, присъединявам, причислявам, зачислявам; 2. вмъквам, включвам, анексирам; incorporer un territoire dans un empire включвам територия в империя; 3. вграждам; flash incorporé вградена светкавица (във фотоапарат); 4. включвам наборници във военна част; s'incorporer съединявам се, смесвам се; включвам се ( във военна част). Ќ Ant. exclure, isoler, séparer; éliminer. -
6 isolable
adj. (de isoler) който може да се отдели, да се изолира. -
7 isolant,
e adj. et m. (de isoler) физ. 1. който изолира, изолиращ; 2. m. изолатор; изолиращ материал; 3. ез. langues isolant,s езици, при които се конструират изречения чрез подреждане на прости елементи, чиято граматична стойност зависи от мястото и интонацията (напр. китайски език). Ќ bouteille isolant,e термос. -
8 isolateur,
trice adj. et m. (de isoler) 1. изолационен, изолиращ, който е лош проводник на електричеството или на топлината; 2. m. изолатор; изолираща преграда по време на опити; изолиращо пано против шум и др. -
9 isolation
f. (de isoler) 1. физ. изолация, изолиране на проводник; 2. изолиране на стая срещу шум, студ и др. -
10 isolément
adv. (de isoler) отделно, самостоятелно; усамотено; изолирано. Ќ Ant. collectivement, ensemble. -
11 isoloir
m. (de isoler) тъмна стаичка ( в която избирателят приготвя бюлетината си). -
12 isorel
m. (marque déposée, probabl. de isoler) изолационен материал, подобен на талашит. -
13 joindre
v. (lat. jungere) I. v.tr. 1. съединявам, събирам, свързвам, прилепвам; isthme qui joint deux continents проток, който свързва два континента; pont qui joint une île au continent мост, който свързва остров с континент; joindre les efforts съединявам усилията; joindre qqn. влизам в контакт, във връзка с някого; joindre qqn. par téléphone свързвам се с някого по телефона; 2. прибавям; joindre un document а un dossier прибавям документ към досие; 3. настигам; il va nous joindre а Paris той ще ни настигне в Париж; II. v.intr. прилепвам; la porte joint bien вратата прилепва плътно; se joindre 1. съединявам се, свързвам се, събирам се в едно; 2. присъединявам се; se joindre а un parti присъединявам се към партия. Ќ joindre les deux bouts свързвам двата края; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ Ant. disjoindre, détacher, isoler, séparer; éloigner. -
14 unir
v.tr. (lat. unire, de unus "un") 1. съединявам, обединявам, свързвам, сливам, събирам, съставям; unir deux provinces обединявам две провинции; unir les mots pour formes des phrases свързвам думи, за да образувам изречение; unir deux continents par ligne aérienne свързвам два континента чрез въздушна линия; 2. обединявам, съчетавам, свързвам; unir deux jeunes gens свързвам двама млади (в брак); sentiment qui unit deux êtres чувство, което свързва две същества; l'intérêt les unit интересът ги свързва, обединява; 3. изравнявам, изглаждам; unir une surface изравнявам повърхност; s'unir свързвам се, съединявам се, обединявам се; deux rivières s'unissent две реки се съединяват; s'unir contre l'ennemi обединявам се срещу неприятеля; les couleurs s'unissent harmonieusement цветовете се съчетават хармонично; les filles s'unissent а des bourgeois момичетата се свързват чрез брак с буржоа. Ќ Ant. désunir; disjoindre, diviser, isoler, opposer, séparer.
См. также в других словарях:
isoler — [ izɔle ] v. tr. <conjug. : 1> • 1653; de isolé 1 ♦ Séparer des objets environnants. ⇒ 1. détacher, séparer. ♢ (1749) Phys. Isoler un corps, le mettre hors de contact avec tout corps conducteur d électricité (par un isolant, un… … Encyclopédie Universelle
isoler — (i zo lé) v. a. 1° Rendre comme une île, séparer de tous les côtés. Il faut isoler les grands monuments pour que l ordonnance en soit appréciée. 2° Fig. Ôter à quelqu un ses relations. Les maires du palais isolaient les rois francs de leurs… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ISOLER — v. a. Faire qu un corps ne tienne à aucun autre. Pour isoler son palais, il a fait abattre toutes les maisons qui y tenaient. Il signifie particulièrement, en termes de Physique, Faire en sorte que le corps que l on veut électriser ne soit en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ISOLER — v. tr. Faire qu’un corps ne tienne à aucun autre. Pour isoler cet édifice, il a fallu abattre toutes les maisons mitoyennes. Par extension, Cet homme trouve moyen de s’isoler au milieu du monde. Vous vous isolez trop. On l’isola de ceux qui… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
isoler — vt. , mettre à part, séparer : ptâ à pâ (Albanais.001), séparâ (001), izolâ (Notre Dame Be.214). A1) isoler, protéger, (du froid ou de la chaleur) : izolâ vt. (001,214) … Dictionnaire Français-Savoyard
isoler — (фр.) отделять, разобщать, обособлять … Словарь ботанических терминов
isoler — (v. 1) Présent : isole, isoles, isole, isolons, isolez, isolent ; Futur : isolerai, isoleras, isolera, isolerons, isolerez, isoleront ; Passé : isolai, isolas, isola, isolâmes, isolâtes, isolèrent ; Imparfait : isolais, isolais, isolait, isolions … French Morphology and Phonetics
s'isoler — ● s isoler verbe pronominal être isolé verbe passif Se placer à l écart des autres : Vivre isolé du reste de sa famille. Ne plus être en communication avec d autres villes, régions, pays, etc. : Une ville isolée du monde depuis le tremblement de… … Encyclopédie Universelle
isolation — [ izɔlasjɔ̃ ] n. f. • 1777; « isolement » 1774; de isoler ♦ Phys. Action d isoler un corps conducteur d électricité. ♢ Techn. Action de protéger une pièce contre la chaleur, le froid, le bruit. ⇒ isolement. Isolation thermique, phonique (⇒… … Encyclopédie Universelle
séparer — [ separe ] v. tr. <conjug. : 1> • 1314; lat. separare I ♦ 1 ♦ Faire cesser (une chose) d être avec une autre; faire cesser (plusieurs choses) d être ensemble. ⇒ couper, 1. détacher, disjoindre, 1. écarter, isoler. La tête avait été séparée… … Encyclopédie Universelle
ABSTRACTION — ABSTRACTI Terme qui renvoie à tout au moins quatre significations, à la fois indépendantes les unes des autres et pourtant reliées par un jeu de correspondances profondes. Un sens premier du mot abstraction est le suivant: négliger toutes les… … Encyclopédie Universelle
