-
41 marron1
m. (d'un rad. préroman °marr- "caillou") 1. кестен; dinde aux marron1s пуйка с кестени; 2. номер, който работниците окачват на специално табло при започване на работа; 3. нар. глава; coup de poing sur le marron1 удар по главата; 4. adj. inv. кестеняв; couleur marron1 кестеняв цвят; marron1 clair (foncé) светло(тъмно)кафяв. Ќ marron1s glacés захаросани кестени; tirer les marron1s du feu pour qqn. погов. правя рискове за друг без лични облаги; marron1 d'Inde див кестен; être fait (paumé) marron1 преправен, направен отново. -
42 moineau
m. (de moine, d'apr. la couleur du plumage) зоол. врабче; tirer (brûler) sa poudre aux moineaux изразходвам безсмислено средствата си; vilain moineau неприятен тип; manger comme un moineau ям малко. -
43 mourir
v. intr. (lat. class. mori, lat. pop. morire) 1. умирам, загивам; изсъхвам (за растение); 2. прен. измъчвам се, страдам много; 3. постепенно отслабвам, замирам; se mourir лит. умирам, угасвам. Ќ mourir d'envie страстно желая; tirer un pet d'un âne mort постигам нещо невъзможно; mourir sur son coffre чакам безкрайно дълго; mourir debout умирам напълно активен, в добра форма; mourir de faim умирам от глад; mourir idiot не научавам, оставам без опит и познания; mourir au lit d'honneur убит съм на война; mourir dans son lit умирам у дома си по естествен път. Ќ Ant. vivre, naître; continuer, durer; renaître. -
44 numéro
m. (it. numero "nombre") номер; брой; numéro d'ordre пореден номер; former le numéro, faire le numéro избирам телефонен номер. Ќ un numéro оригинален, странен човек; tirer (avoir tiré) le bon numéro имам късмет; connaître le numéro в течение съм; faire un faux numéro лъжа се, излъгвам се. -
45 origine
f. (lat. origo, -inis) 1. произход, начало; възникване, зараждане; tirer son origine de водя началото си от, произхождам; être de noble origine от благороден произход съм; il est d'origine française той е от френски произход; 2. прен. произхождение, произход; потекло; род; 3. loc. adv. а l'origine в началото, при възникването; dès l'origine от началото. -
46 paille
f. (lat. palea "balle de blé") 1. слама; chapeau de paille сламена шапка; paille hachée плява; 2. техн. петно, дефект, шупла (в метал); 3. adj. сламеножълт, ясножълт. Ќ sur la paille в голяма мизерия, нищета; feu de paille краткотрайно, временно увлечение, усърдие; homme de paille беден, нищожен човек (без средства); лице, чието име се използва като прикритие от друго лице с непочтена цел; rompre la paille avec qqn. скъсвам отношенията си с някого; tirer а la courte paille тегля жребий; vin de paille бяло, гъсто като ликьор вино; la paille humide затвор; avoir, tenir une paille пиян съм; emporter, lever la paille завоювам забележителен успех; hacher de la paille говоря недодялано; имам силен немски акцент. -
47 parti1
m. (de partir2) 1. партия; 2. решение; prendre un parti1 вземам решение; 3. партия, удобен кандидат или кандидатка за женитба; 4. изгода, полза; tirer parti1 de qqch. извличам полза от нещо; 5. воен. част, отряд; 6. ост. занаят, професия; 7. ост. заплата. Ќ faire un mauvais parti1 а qqn. малтретирам; prendre le parti1 de qqn. вземам страната на някого; prendre son parti1 de qqch. примирявам се с нещо; parti1 pris пристрастие, предубеждение. -
48 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
49 pays1
m. (bas lat. pagensis "habitant d'un pagus, d'un bourg, d'un canton") 1. страна, земя, местност, територия; 2. край, област; 3. родина, родна страна; 4. жители (на дадена страна); 5. pays1, pays1e m., f. разг. земляк, нашенец. Ќ du pays1 местен (за произведение); pays1 de Cocagne страна на изобилието, на безделието; voir du pays1 пътувам по света, пътешествам; разг. претърпявам тегло, страдания; les pays1 bas прен. задник; le pays1 des rêves, des songes сънят; battre le pays1 обикалям, скитам се; пътувам; être bien de son pays1 наивен, доверчив, непохватен съм; se conduire comme en pays1 conquis държа се грубо, арогантно; tirer pays1 избягвам. -
50 perdu,
e adj. (de perdre) 1. изгубен, загубен; temps perdu, изгубено, пропиляно време; 2. пропаднал, опропастен; fille perdu,e проститутка; 3. напразен; peine perdu,e напразно усилие; 4. отдалечен, затънтен, уединен; 5. в безнадеждно състояние; le malade est perdu, болният е в безнадеждно състояние; 6. прен. потънал, вглъбен; 7. m. луд, полудял човек; 8. loc. adv. а corps perdu, стремглаво; а fonds perdu,s безвъзвратно; tirer а coups perdu,s стрелям наслуки; il n'y a rien de perdu, положението може да бъде все още спасено; balle perdu,e заблуден куршум; occasion perdu,e пропуснат случай; а temps perdu, през свободното време; je suis perdu,, je ne m'y retrouve plus; ma tête est perdu,e обърквам се, не мога да се ориентирам. -
51 pétrin
m. (lat. pestrinum "moulin а blé, boulangerie") 1. нощви; 2. прен. затруднение, затруднено положение; стеснение; se tirer du pétrin измъквам се от затруднено положение; être, se mettre (ficher, fourrer) dans un beau (joli) pétrin забърквам се в неприятна история. -
52 plan1
m. (var. de plant) 1. плоскост, повърхност; plan1 incliné наклонена плоскост; 2. план, чертеж, скица; 3. план, замисъл, проект; arrêter (établir) un plan1 съставям план, планирам; plan1 économique икономически план; plan1 de stabilisation план за стабилизация; plan1 de redressement план за възстановяване; plan1 d'austérité план за икономии. Ќ au premier plan1 на първо място, на преден план; gros plan1 кино снимки, снети отблизо; tirer des plan1 sur la comète правя си химерични планове; au second plan1 на второ място. -
53 poudre
f. (lat. pulvis) 1. ост. прах; 2. праховидно вещество, прах; poudre dentifrice прах за зъби; 3. пудра (за лице); 4. прах (лекарство); poudre purgative очистително на прах; 5. барут. Ќ être vif comme la poudre огън и пламък съм; jeter de la poudre aux yeux хвърлям прах в очите; prendre la poudre d'escampette побягвам, тръгвам бързо; tirer sa poudre aux moineaux разг. хвърлям си парите на вятъра; ne pas avoir inventé la poudre не съм много умен. -
54 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
55 rentraire
v.tr. (de re- et a. fr. entraire "tirer", du lat. intrahere) кърпя умело (скъсан плат); поправям дефектите на плат. -
56 retirer
v.tr. (de re- et tirer) 1. тегля, дърпам отново; 2. печатам отново; 3. дърпам към себе си, отдръпвам, прибирам; retirer sa main отдръпвам ръката си; 4. тегля, изтеглям; retirer de l'argent тегля пари; 5. изтеглям обратно, свалям, прибирам; retirer ses gants свалям си ръкавиците; retirer un produit du commerce изтеглям продукт от търговската мрежа; 6. измъквам, спасявам, изтръгвам; retirer un enfant de la rivière измъквам дете от река; 7. прен. вземам обратно, оттеглям; retirer sa candidature оттеглям кандидатурата си; 8. вземам, отнемам, прибирам; retirer qqch. а qqn. отнемам нещо на някого; je vous retire la parole отнемам ви думата; retirer le permis de conduire а qqn. отнемам шофьорската книжка на някого; 9. приютявам, давам подслон, прибирам; 10. освобождавам (от заложна къща); 11. спечелвам, печеля; retirer qqch. d'une affaire печеля нещо от сделка; 12. стрелям повторно; se retirer 1. оттеглям се, отивам си; прибирам се; скривам се; se retirer chez soi оттеглям се, отивам си вкъщи; 2. воен. оттеглям се; 3. прибирам се в коритото си (за река); 4. оттеглям се, напускам, изоставям; se retirer d'une activité оттеглям се от дейност; Dieu même s'est retiré de nous дори Господ ни изостави; 5. събирам се (за плат); 6. прекъсвам сексуален акт преди еякулацията; 7. отивам да живея на усамотено място. Ќ retirer а qqn. le pain de la bouche отнемам залъка на някого. Ќ Ant. mettre; ajouter, engager; rapprocher; donner, rendre; s'avancer, entrer, envahir. -
57 rétracter2
v.tr. (du lat. retractum, supin de retrahere "tirer en arrière") прибирам, свивам; l'escargot rétracte ses cornes охлювът прибира рогцата си; se rétracter2 свивам се, отдръпвам се; оттеглям се, отстъпвам. -
58 saccade
f. (de saquer "tirer", forme dial. de l'a. fr. sachier "secouer", de sac) 1. внезапно дръпване на юздите; 2. силен тласък; скок, неравно движение. -
59 savate
f. (turc çabata, par l'it. ciabatta) 1. стара, износена, подпетена обувка; 2. обида, насочена към непохватен човек; quelle savate! какъв сакат човек! 3. бой с ритници; tirer la savate бия се с ритници; 4. техн. широка плоча, която се поставя като подпора, за да се избегне потъване на предмета, който се подпира. Ќ traîner la savate разг. ходя гол и бос, живея в мизерия. -
60 sort
m. (lat. sors, sortis) 1. съдба, участ; le sort qui l'attend съдбата, която го очаква; 2. жребий, щастие; tirer au sort решавам, определям нещо чрез жребий; le sort en est jeté взето е безвъзвратно решение; 3. ост. начин за набиране на войска чрез жребий; 4. магия, проклятие; jeter un sort а qqn. омагьосвам някого; 5. положение, състояние; améliorer le sort du prolétariat подобрявам състоянието на пролетариата; 6. изход, развръзка; le hasard décide du sort des batailles случайността определя изхода на битките. Ќ faire un sort а une chose нар. използвам нещо за себе си; faire un sort а une bouteille изпивам цялото съдържание на бутилка. Ќ Hom. saur.
См. также в других словарях:
tirer — [ tire ] v. <conjug. : 1> • 1080; p. ê. réduction de l a. fr. martirier « torturer » (→ martyre) I ♦ Exercer un effort sur..., de manière à allonger, à tendre, ou à faire mouvoir. A ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Amener vers soi une extrémité, ou… … Encyclopédie Universelle
tirer — TIRER. v. a. Mouvoir vers soy, Amener à soy. Tirer avec force. tirer sans peine. tirer en enhaut. tirer en enbas. tirer la porte aprés soy. tirer un siege. tirer quelque chose à soy. des chevaux qui tirent un carrosse. des boeufs qui tirent la… … Dictionnaire de l'Académie française
tirer — Tirer, act. acut. Signifie ores mener à puissance de corps quelque chose, Trahere, Le cheval tire la charrete, Carrum trahit, Ores mettre hors. Il a tiré un escu de la bourse, E crumena aureum nummum scutatum eduxit, Il a tiré un fardeau de l… … Thresor de la langue françoyse
Tirer sans tirer — (Chinois : 不射之射; pinyin : bù shè zhī shè romaji : Fusha no sha) est un court métrage (25 minutes) d animation en volume de Kihachirō Kawamoto réalisé aux Studios d’art de Shanghai en 1988. Ce film raconte la tradition du tir à l… … Wikipédia en Français
Tirer avantage de quelque chose — ● Tirer avantage de quelque chose en tirer un profit, ou en tirer parti de façon à se donner la supériorité … Encyclopédie Universelle
Tirer de largeur, tirer d'épaisseur — ● Tirer de largeur, tirer d épaisseur mettre à dimension une pièce de bois, notamment par corroyage, rabotage ou délignage mécanique … Encyclopédie Universelle
Tirer au déboulé — ● Tirer au déboulé tirer au moment où l animal sort de son gîte ou de son terrier … Encyclopédie Universelle
Tirer des bordées — ● Tirer des bordées synonyme de tirer des bords … Encyclopédie Universelle
Tirer en retraite — ● Tirer en retraite tirer dans la direction de l arrière … Encyclopédie Universelle
Tirer profit de quelque chose — ● Tirer profit de quelque chose en tirer un avantage, un bénéfice ; exploiter à son avantage quelque chose … Encyclopédie Universelle
Tirer à la courte paille — ● Tirer à la courte paille tirer au sort avec des brins de paille de longueurs différentes mais dont seule une extrémité est visible … Encyclopédie Universelle
