-
1 rue
{ru:}
I. v разкайвам се (за), скърбя (за), съжалявам (за), кая се (за)
I RUE the day when проклинам/проклет да е денят, когато
II. 1. разкаяние, съжаление
2. състрадание, милост
III. n бот. седеф (че) (Ruta graveolens)* * *{ru:} v разкайвам се (за), скърбя (за), съжалявам (за); кая се (з(2) {ru:} n ост. 1. разкаяние, съжаление; 2. състрадание; милост.{3} {ru:} n бот. седеф(че) (Ruta graveolens).* * *скърбя; седефче; разкайвам се;* * *1. i rue the day when проклинам/проклет да е денят, когато 2. i. v разкайвам се (за), скърбя (за), съжалявам (за), кая се (за) 3. ii. разкаяние, съжаление 4. iii. n бот. седеф (че) (ruta graveolens) 5. състрадание, милост* * *rue [ru:] I. v разкайвам се за, скърбя за, съжалявам за; you shall \rue it ти ще се разкайваш за това; I \rue the day when проклинам деня, когато; II. n поет., ост. разкаяние, съжаление, състрадание; милост; crowned with \rue поет. пълен с разкаяние; III. rue n бот. седефче Ruta graveclens. -
2 goat's rue
goat's rue[´gouts¸ru:] n бот. жаблек Galega officinalis. -
3 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
4 pignon1
m. (lat. class. pinna "créneau") островърх завършек на покрив ( откъм фасадата). Ќ avoir pignon1 sur rue ост. имам собствена къща; имам фонд, търговски капитали в някой град; acquérir pignon1 sur rue използва се за търговец, който притежава добро място за собствения си магазин, бизнес и др. -
5 rue1
f. (lat. ruga "ride", par métaph. "chemin") 1. улица; rue piétonne пешеходна улициа; se promener dans la rue (лит. par la rue1) разхождам се по улицата; rue1 а sens unique еднопосочна улица; 2. всички жители, обитатели от дадена улица; 3. градско население, което може да се разбунтува; 4. разстояние между две успоредни кулиси на театрална сцена; 5. дълъг и тесен пасаж. Ќ être vieux comme les rue1s много съм стар; figure (gueule) en coin de rue1 ъгловото лице, с остри черти; jeter а la rue1 изгонвам, изхвърлям на улицата; а tous les coins de rue1 навсякъде; fille des rue1s проститутка. Ќ Hom. ru. -
6 barrer
v.tr. (de barre) 1. ост. затварям с лост, залоствам; 2. преграждам, заприщвам; barrer une rivière заприщвам река; 3. задръствам; barrer la rue задръствам улицата; 4. прен. преча (на някого); 5. зачерквам, заличавам, задрасквам; 6. мор. управлявам (лодка); v.intr. il barre bien той управлява добре, държи добре руля (на лодка); 7. отбелязвам с чертичка; 8. поставям напречно на; se barrer нар. избягвам, изчезвам. Ќ barrer une veine хир. превързвам вена; barrer un chèque барирам чек; être mal barré започвам зле, очертавам се в лоша светлина. Ќ Ant. ouvrir. -
7 bitumé,
e adj. (de bitumer) намазан с битум; насмолен; асфалтиран; rue bitumé, асфалтирана улица. -
8 bloquer
v.tr. (de bloc) 1. обсаждам; блокирам; bloquer une ville обсаждам град; 2. затварям; bloquer une rue затварям улица; 3. спирам чрез сигнали; bloquer un train спирам влак чрез сигнали; 4. групирам, събирам заедно, съединявам; 5. запълвам с чакъл; 6. псих. блокирам; 7. прен. парализирам; 8. обграждам, блокирам, заграждам; обездвижвам; bloquer le ballon спирам топката; bloquer une articulation обездвижвам става; 9. (Канада) зубря, уча много; 10. (Канада) bloquer un examen пропадам на изпит; compte bloqué блокирана сметка (в банка); bloquer les prix замразявам цените. Ќ Ant. répartir, séparer; débloquer, dégager. -
9 borgne
adj. et n. (o. i.) 1. едноок; 2. прен. мрачен, с лош изглед; мръсен, подозрителен, съмнителен; compte borgne съмнителна сметка; rue borgne улица с лоша слава; 3. m., f. едноок човек. Ќ au royaume des aveugles les borgnes sont rois погов. между слепите едноокият е цар; changer (troquer) son cheval borgne contre un aveugle заменям кон за кокошка; fenêtre borgne прозорец без изглед; mur borgne стена без прозорци; trou borgne непроходен отвор. -
10 canton
m. (it. cantone, de canto "coin", et a. provenç. cantoun "coin de rue", de can "côté") 1. кантон, околия, окръг; 2. част от път или линия, обслужвана от един кантон; 3. ост. част от землище; canton de bois горски район; 4. (Канада) кадастрално деление на земята, равно на 100 кв. мили. -
11 cantonade
f. (provenç. cantonada "coin de rue") театр. кулиси. Ќ parler а la cantonade говоря на група от хора, без да се обръщам точно към един човек; говоря на някого, който е зад кулисите в театър. -
12 chabanais
m. (du nom d'une maison de prostitution de la rue Chabanais а Paris) 1. разг. голям шум, врява; 2. разг. бордей. -
13 cinquante
adj. numér.inv. et n.inv. (lat. pop. cinquaginta, lat. quinquaginta) 1. петдесет; 2. петдесети; page cinquante петдесета страница; les années cinquante петдесетте години; 3. m. петдесети номер; habiter au cinquante, rue de V. Hugo живея на номер петдесет, улица "Виктор Юго"; porter du cinquante нося дрехи петдесети номер; 4. f. номер петдесети ( за стая или маса). -
14 code
m. (lat. jur. codex "planchette, recueil") 1. кодекс, сборник от закони; code du travail кодекс на труда; code pénal наказателен кодекс; code d'instruction criminelle наказателно-процесуален кодекс; 2. правила, код; правилник; code de la rue правилник за улично движение; passer le code вземам изпита върху правилника за движение; 3. код, шифър; code secret таен код, шифър; mettre en code шифровам, кодирам; code postal пощенски код; code-barre бариран код (върху различни продукти, книги и др. стоки); code gênétique генетичен код. Ќ c'est dans le code това е законно. -
15 commerçant,
e adj. et n. (de commercer) 1. който търгува, търговски; elle est très commerçant,e тя има търговски нюх; rue commerçant,e търговска улица (с много магазини); 2. m., f. търговец. -
16 dans
prép. (lat. pop. de intus) за означаване на: 1. място, където се намира нещо или се извършва някакво действие: в, на, по, сред; courir dans la rue тичам по улицата; 2. направление, в което се извършва действието: в; entrer dans la boutique влизам в магазин; 3. време, през което става нещо: през, след, по време на, в срок от; partir dans une heure тръгвам след час. -
17 déboucher
v. (de dé- et boucher) I. v.tr. 1. отпушвам, оттулвам; 2. отварям нещо запушено, задръстено; déboucher une rue отварям улица; II. v.intr. 1. излизам от теснина; 2. вливам се, изтичам се; 3. прен., разг. достигам до, успявам; se déboucher отпушвам се; отварям се; изтичам се, вливам се. -
18 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
19 enrue
f. (de en- et rue) широка бразда. -
20 étroitesse
f. (de étroit) 1. теснота; теснотия; l'étroitesse d'une rue теснотата на улица; 2. прен. ограниченост; étroitesse de vue ограниченост на възгледите.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
rue — rue … Dictionnaire des rimes
rué — rué … Dictionnaire des rimes
rue — 1. (rue) s. f. 1° Chemin bordé de maisons ou de murailles dans une ville, dans un bourg, etc. Rue Saint Honoré. Rue Notre Dame des Victoires. • Envoyer des soldats à chaque coin des rues, CORN. Héracl. III, 4. • Pour traverser la rue au… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Rue du Bœuf — Façades de la rue du Bœuf Situation Coordonnées … Wikipédia en Français
Rue — Saltar a navegación, búsqueda Rue … Wikipedia Español
Rue — ist das französische Wort für Straße Der Name Rue bezeichnet verschiedene geographische Objekte: die Gemeinde Rue FR im Glânebezirk, Kanton Freiburg, Schweiz die Gemeinde Rue (Somme) im Département Somme, Frankreich den Kanton Rue im Département… … Deutsch Wikipedia
Rue — Rue, n. [F. rue, L. ruta, akin to Gr. ?; cf. AS. r?de.] 1. (Bot.) A perennial suffrutescent plant ({Ruta graveolens}), having a strong, heavy odor and a bitter taste; herb of grace. It is used in medicine. [1913 Webster] Then purged with euphrasy … The Collaborative International Dictionary of English
Rue 89 — is a French website created by former journalists from Libération . It was officially launched on 6 May, 2007, on the day of the second round of the French presidential election. Its news editor is Pascal Riché, former Op ed editor of Libération … Wikipedia
Rüe — (s. ⇨ Hund und ⇨ Rüde). 1. As de Rü e1 wässet, wässet ock de Klüppel. (Grafschaft Mark.) – Woeste, 75, 258. 1) Rüë, Ruië, mittelhochdeutsch rüde, ursprünglich der Hetzhund, steht bei uns ohne Unterschied für jeden Hund, kommt aber nur in den… … Deutsches Sprichwörter-Lexikon
Rue — Rue, v. i. 1. To have compassion. [Obs.] [1913 Webster] God so wisly [i. e., truly] on my soul rue. Chaucer. [1913 Webster] Which stirred men s hearts to rue upon them. Ridley. [1913 Webster] 2. To feel sorrow and regret; to repent. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
rue — ‘regret’ [OE] and rue the plant [14] are distinct words. The former goes back to a prehistoric Germanic source, of uncertain ultimate origins, which meant ‘distress’, and which also produced German reuen and Dutch rouwen. In the early Middle… … The Hutchinson dictionary of word origins
