-
1 retourne
f. (de retourner) 1. карта за игра, която се обръща (за определяне на коз); 2. продължение (на статия в същия брой, но на друга страница). Ќ avoir les bras а la retourne разг. мързелив съм, не искам да работя. -
2 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението. -
3 convers,
e adj. (lat. ecclés. conversus "retourné, converti") 1. рел. в съчет. frère convers, послушник; sњur convers,e послушница; 2. който се отнася до изречение, получено чрез промяна местата на думите на друго такова. -
4 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla.
См. также в других словарях:
retourne — [ r(ə)turn ] n. f. • 1690; de retourner 1 ♦ Jeu Carte qu on retourne après la distribution afin de déterminer l atout. 2 ♦ Loc. fam. Avoir les bras à la retourne; les avoir à la retourne : être paresseux, ne pas vouloir travailler. ● retourne nom … Encyclopédie Universelle
retourné — retourné, ée (re tour né, née) part. passé de retourner. 1° Tourné en un autre sens. Terme de botanique. Se dit des folioles d une feuille composée, lorsque, pendant le sommeil de la plante, elles font un demi tour sur elles mêmes.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Retourne — Der Fluss bei JunivilleVorlage:Infobox Fluss/KARTE fehlt … Deutsch Wikipedia
retourne — Retourne, sub. f. Carte qu on retourne en certains jeux, aprés que chacun des joüeurs a eu les siennes. De quelle couleur est la retourne? la retourne est de pique, est de coeur … Dictionnaire de l'Académie française
retourné — Retourné, [retourn]ée. part. Habit retourné … Dictionnaire de l'Académie française
Retourne — 49° 22′ 40″ N 4° 31′ 26″ E / 49.3778, 4.52389 … Wikipédia en Français
RETOURNE — s. f. Carte qu on retourne à certains jeux, quand chacun des joueurs a le nombre de cartes qu il doit avoir : elle détermine la triomphe ou l atout. De quelle couleur est la retourne ? La retourne est de pique, de coeur, est en pique, etc … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
RETOURNE — n. f. T. de jeu de Cartes Carte qu’on retourne à certains jeux, à la fin de la distribution, et qui détermine ordinairement l’atout. De quelle couleur est la retourne? La retourne est de pique, de coeur, est en pique … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
retourne — (re tour n ) s. f. Carte qu on retourne à certains jeux. De quelle couleur est la retourne ? La retourne est de pique, de coeur. ÉTYMOLOGIE Voy. retourner … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
retourne — n.f. Suite d un article commencé dans une page précédente (presse). / À la retourne, retourné, à l envers, signe de paresse : Avoir les bras à la retourne … Dictionnaire du Français argotique et populaire
retourne — nf., carte qu on retourne pour déterminer l atout (à la belote) : teûrna (Saxel), torna (Thônes) … Dictionnaire Français-Savoyard
