-
1 reste
m. (subst. verb. de rester) 1. остатък от сума, ресто; 2. следа, известно малко количество; des restes de verdure следа, слаби остатъци от зеленина; on voyait dans ses yeux un reste de colère в очите му личеше следа от гняв; 3. останало, остатък, останала част; le reste de la vie остатъкът от живота; le reste du temps през останалата част от времето; ne t'occipe pas du reste не се занимавай с останалото; avoir de beaux restes все още съм красив; 4. мат. остатък; 5. последен представител; cette aristocratie, reste des familles autrefois nobles тази аристокрация, която е последен представител на някога благородни фамилии; 6. остатъци (от храна); 7. останки, отломки; 8. лит. тленни останки, прах; 9. loc. adv. de reste повече, отколкото трябва, доста; du reste, au reste лит. впрочем; 10. останалите хора. Ќ être (demeurer) en reste avec qqn. длъжник съм на някого; donner son reste а qqn. уволнявам някого, като му давам остатъка от заплатата, която му дължа; et le reste и така нататък. -
2 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer. -
3 reliquat
m. (mot lat., "ce qui reste а payer, arrérages", de reliquus "qui reste") 1. остатък от дълг; сума, която трябва да се заплати; 2. ост., мед. последици ( от болест). -
4 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
5 chiche1
adj. (p.-к. lat. ciccum "reste") 1. ост. който е скъперник, стиснат; 2. оскъден, беден, лош; nourriture chiche1 оскъдна храна. Ќ être chiche1 de compliments скъпя комплиментите си. -
6 comme
adv. et conj. (lat. quomodo "de quelle façon" auquel on a ajouté les sens de cum) 1. като; comme par miracle като по чудо; comme son frère като брат си; riche comme Crésus богат като Крез; 2. колко, до каква степен; comme il est beau колко е красив; 3. както; tout comme също както, точно както; j'oublierai cela comme le reste ще забравя това, както и останалото; 4. какъвто; riche comme il est какъвто е богат; 5. conj. понеже, тъй като; comme il est là тъй като той е тук; 6. conj. в момента, в който; nous arrivâmes comme il partait пристигнахме точно когато той тръгваше. Ќ c'est comme ça така е; comme ci comme ça горе-долу; comme on fait son lit, on se couche погов. каквото си постелеш, на такова ще легнеш; comme il faut както трябва; comme tout извънредно много; comme quoi така че, по начин че; il faut voir comme! и още как! Ќ Ant. contrairement; contre (par contre). -
7 indécis,
e adj. (bas lat. indecisus "non tranché") 1. нерешителен, несигурен; 2. нерешен, съмнителен, неопределен, неясен; formes indécis,es неопределени, неясни форми; la question reste indécis,e въпросът остава нерешен; couleur indécis,e неопределен цвят; 3. колеблив; caractère indécis, колеблив характер. Ќ Ant. décidé, déterminé, net, précis, résolu. -
8 juger1
v.tr. (lat. judicare) 1. съдя, решавам по съдебен начин; juger1 un voleur съдя крадец; juger1 un litige решавам по съдебен начин спор; 2. съдя, оценявам, давам преценка, критикувам; juger1 un tableau оценявам картина; juger1 la situation преценявам ситуацията; juger1 un film давам мнение за филм; 3. v.tr.ind. juger1 de давам преценка за нещо, съдя; bien juger1 des choses давам добра преценка за нещата; juger1 de qqn. par de qu'on entend de lui съдя за някого по това, което чувам за него; а en juger1 par ако се съди по; autant qu'on puisse en juger1 доколкото ми се струва; 4. считам, смятам; juger1 qqn. incapable смятам някого за некадърен; 5. v.tr. ind. juger1 de (най-вече в impératif) преставете си, представи си; jugez de ma surprise! представете си изненадата ми; vous jugerez aisémant du reste лесно ще си представите останалото; 6. считам, смятам; juger1 bien de partir смятам, че е добре да тръгна; se juger1 1. съдя за себе си; 2. считам се, смятам се; se juger1 riche смятам се за богат. -
9 matin
m. (lat. matutinus, qui a éliminé le lat. class. mane, resté dans demain) 1. утро, утрин, сутрин, пред обед; de bon matin сутрин рано; de grand matin в ранни зори; au matin в началото на деня; 2. adv. рано. Ќ étoile du matin зорница; tel rit le matin qui le soir pleurera погов. никой не може да каже сутринта това, което ще се случи вечерта; le matin de la vie началото на живота; être du matin ранобуден съм; un beau matin, un de ces quatre matins някой ден; du matin au soir цял ден, du soir au matin цяла нощ; непрекъснато, постоянно. -
10 savoir1
v.tr. (lat. pop. °sapere (e long), class. sapere (e bref) "goûter, connaître") 1. зная, знам; je ne sais pas votre nom не зная името ви; 2. умея; savoir1 son métier умея това, което работя; savoir1 écouter умея да изслушвам; 3. мога; je sais le faire мога да го направя; 4. узнавам; reste а savoir1 s'il en est capable остава да се узнае дали той е способен на това; 5. познавам, зная; ne vous dérangez pas, je sais le chemin не се притеснявайте, познавам пътя; 6. известно е, знае се; on sait que известно е, че; 7. съобщавам, известявам; ce que je vais vous faire savoir1 това, което ще ви съобщя; 8. зная, имам познания, опит; 9. loc. conj. в съчет. а savoir1 а именно ( при изброяване). Ќ c'est а savoir1 ще видим; трябва да се провери; faire savoir1 съобщавам; que je sache доколкото зная, доколкото ми е известно. Ќ Ant. ignorer.
См. также в других словарях:
resté — resté … Dictionnaire des rimes
Reste — Reste … Deutsch Wörterbuch
reste — [ rɛst ] n. m. • 1324; n. f. 1230 jusqu à fin XVIe; subst. verb. de rester I ♦ (Neutre collect. introd. un partit. exprimé ou s. ent.) Ce qui reste d un tout. A ♦ LE RESTE DE... ou LE RESTE (partitif s. ent.) :ce qui reste d un tout, d un… … Encyclopédie Universelle
reste — RESTE. s. m. On prononce l S. Le residu, le demeurant, ce qui demeure d un tout, d une plus grande quantité. Voilà le reste de son argent, de son bien, de ses livres. payez moy une partie de la dette, je vous feray credit du reste. le reste du… … Dictionnaire de l'Académie française
reste — Reste, Vient de ce verbe Latin Resto, qui signifie Demeurer par sus. Et tantost est nom, et vaut autant que demeurant, residu, Reliquum, Residuum. Tantost est partie indeclinable, et signifie horsmis, Praeterquam. Au 3. livre d Amad. chap. 5.… … Thresor de la langue françoyse
resté — resté, ée (rè sté, stée) part. passé de rester. 1° Qui est de reste. • De tous ses amis morts un seul ami resté, BOILEAU Art p. IV. 2° Se dit des choses qu on laisse en un certain lieu ou état. • Mme la princesse, craignant peut être… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Reste — (Rückstände), im Rechnungswesen beim Abschluß der Kassenbücher der Unterschied zwischen dem Soll (Rechnungssoll, Sollrechnung), d. h. solchen Posten, die als fällig bis dahin hätten vereinnahmt oder verausgabt werden sollen, und zwischen dem Ist … Meyers Großes Konversations-Lexikon
reste — s. m. 1. Rabeca (do bilhar). 2. Riste. 3. [Antigo] Resto. 4. [Portugal: Trás os Montes] Rodilha … Dicionário da Língua Portuguesa
reste — (rè st ) s. m. 1° Ce qui demeure d un tout, d une quantité quelconque. Le reste de la journée. Je finirai ce soir le reste de ma tâche. Les restes d un festin. • Ils mangeront, et il y en aura de reste, SACI Bible, Rois, IV, IV, 43. • Je… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RESTE — s. m. Ce qui demeure d un tout, d une plus grande quantité. Il se dit tant au sens physique qu au sens moral. Voilà le reste de son argent, de son bien, de sa fortune, de ses livres. Payez moi une partie de la dette, je vous donnerai du temps… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
RESTE — n. m. Ce qui demeure d’un tout, d’une plus grande quantité; ce qui subsiste d’une chose passée. Il se dit tant au sens physique qu’au sens moral. Voilà le reste de son argent, de son bien, de sa fortune, de ses livres. Payez moi une partie de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
