-
1 respirer
v. (lat. respirare, de spirare) I. v.intr. 1. дишам; respirer а pleins poumons дишам с пълни гърди; 2. отдъхвам си, поемам си дъх; 3. пропускам въздух; les vêtements de coton respirent памучните дрехи пропускат въздуха; 4. лит. лича си, проявявам се; l'ennui respire dans ses yeux скуката личи в очите Ј; II. v.tr. 1. вдишвам, поемам (въздух); 2. прен. лъхам, бликам, излъчвам; elle respire la santé тя излъчва здраве; 3. горя от желание, желая страстно. Ќ respirer en проявявам се отново в; respirer а l'aise чувствам се удобно; il ment comme il respire той лъже с лекота. -
2 aise
f. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. удоволствие, радост, задоволство; 2. удобство; vivre а son aise живея удобно; 3. pl. удобства, жизнени блага, комфорт. Ќ а votre aise ирон. не се стеснявайте, моля, както и когато ви е удобно; être а l'aise удобно съм настанен (седнал); être а son aise добре се чувствам; être partout а son aise разг. чувствам се навсякъде като у дома си; mettre qqn. а son aise одобрявам (окуражавам) някого; n'en prendre qu'а son aise разг. правя само това, което ми се харесва; respirer plus а l'aise дишам по-свободно; успокоявам се, олеква ми; se mettre а son aise разполагам се удобно (не се стеснявам); se sentir mal а l'aise не се чувствам добре. -
3 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
4 dyspnée
f. (de dys- et gr. pnein "respirer") мед. задух. -
5 gêne
f. (altér., d'apr. géhenne, de l'a. fr. gehine "torture", de gehir "avouer"; frq. °jehhjan) 1. неудобно положение; затруднение, притеснение; éprouver de la gêne изпитвам притеснение; avoir de la gêne а respirer имам затруднения при дишане; 2. ост. немотия, оскъдица, безпаричие, материално затруднение; être dans la gêne в трудно материално положение съм; 3. ост. изтезание, мъчение; уред за изтезание; 4. смущение, притеснение, неудобство. Ќ où il y a de la gêne il n'y a pas de plaisir погов. нахалните винаги са по-щастливи; sans gêne безцеремонно. Ќ Ant. aisance, facilité, liberté; fortune; aplomb, assurance, familiarité. Ќ Hom. gène. -
6 orthopnée
f. (de ortho- et gr. pnein "respirer") мед. затруднено дишане; orthopnée des cardiaques, des asthmatiques затруднено дишане при сърдечно болни и астматици. -
7 respirable
adj. (de respirer) годен за дишане, който може да се диша, здравословен ( за въздух). Ќ Ant. irrespirable. -
8 respirateur
m. (de respirer) уред за респирация на въздух, респиратор; маска, през която се филтрира въздух. -
9 respiratoire
adj. (de respirer) дихателен; респираторен; appareil respiratoire дихателен апарат; voies respiratoires дихателни пътища; insuffisance respiratoire дихателна недостатъчност. -
10 spiromètre
m. (du rad. du lat. spirare "respirer" et -mètre) спирометър ( уред за измерване вместимостта на белите дробове). -
11 transpirer
v. (lat. médiév. transpirare, de trans- et spirare "respirer, exhaler") I. v.intr. 1. ост. изпарявам се; 2. потя се; transpirer des pieds потя се в краката; 3. прен. издавам се, откривам се; II. v.tr. изхвърлям (течност) чрез изпарение.
См. также в других словарях:
respirer — [ rɛspire ] v. <conjug. : 1> • déb. XIIIe; « revenir à la vie » 1190; lat. respirare, de spirare I ♦ 1 ♦ V. intr. Aspirer l air dans les poumons, puis l en rejeter. ⇒ expirer, inspirer, souffler. Respirer par le nez, par la bouche. Empêcher … Encyclopédie Universelle
respirer — RESPIRER. v. n. Attirer l air dans sa poitrine, & le pousser dehors par le mouvement des poulmons. Respirer facilement. difficulté de respirer. il est asthmatique, il a de la peine à respirer. il fait si chaud qu on ne sçauroit presque respirer.… … Dictionnaire de l'Académie française
respirer — Respirer, Respirare, Animam vel anhelitum reddere. Qui nous fait respirer, Spirabilis. Respirement, Respiration, Respiratio, Respiratus, huius respiratus … Thresor de la langue françoyse
respirer — (rè spi ré) v. n. 1° Attirer l air dans sa poitrine, et le repousser dehors. • Approchons nous pour voir si sa bouche respire, MOL. Sganar. 4. • L auditoire qui paraissait pendu et suspendu à tout ce qu il disait [un prédicateur], d une… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RESPIRER — v. n. Attirer l air dans sa poitrine, et le repousser dehors. Respirer facilement. Difficulté de respirer. Il est asthmatique, il a de la peine à respirer. Il fait si chaud, qu on ne saurait presque respirer. Il ne respire plus, Il est mort. Il … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
RESPIRER — v. intr. Amener l’air dans ses poumons et le rejeter au dehors. Respirer facilement. Difficulté de respirer. Il est asthmatique, il a de la peine à respirer. Il fait une chaleur à ne pas respirer. Il ne respire plus, Il est mort. Il respire… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
respirer — vi. rèspirâ (Albanais, Villards Thônes.028) ; => Souffler. A1) respirer fort : moflâ vi. (028). A2) respirer péniblement : rofâ vi (028). E. : Râle … Dictionnaire Français-Savoyard
respirer — v.i. Dur à respirer, incroyable … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Respirer — Respiration Dans le langage courant, la respiration désigne à la fois les échanges gazeux (rejet de dioxyde de carbone, CO2, appelé parfois de façon impropre « gaz carbonique », et absorption de dioxygène O2, ou appelé couramment… … Wikipédia en Français
respirer — (v. 1) Présent : respire, respires, respire, respirons, respirez, respirent ; Futur : respirerai, respireras, respirera, respirerons, respirerez, respireront ; Passé : respirai, respiras, respira, respirâmes, respirâtes, respirèrent ; Imparfait … French Morphology and Phonetics
respirer — … Useful english dictionary
