-
1 réputation
f. (lat. reputatio, littéralt. "compte, évaluation") 1. име, реноме, слава; réputation d'une entreprise реноме на предприятие; 2. известност, добро име, репутация; nuire а la réputation de qqn. навреждам на репутацията на някого. Ќ connaître en réputation зная, чувал съм за някого, за нещо от друг; être en réputation известен, познат съм. Ќ Ant. décri; obscurité. -
2 bâtir
v.tr. (p.-к. du frq. °bastjan "assembler ou construire avec de l'écorce") 1. строя, построявам; застроявам; bâtir un terrain застроявам място; 2. градя, съграждам, изграждам; bâtir sa reputation градя репутацията си; 3. основавам; 4. тропосвам; bâtir une robe тропосвам рокля; 5. правя гнездо (за птици); se bâtir 1. строя се, построявам се, застроявам се; 2. градя се, съграждам се, изграждам се; 3. основавам се; 4. тропосвам се. Ќ bâtir des châteaux en Espagne строя въздушни кули; bâtir en l'air (sur le sable) строя въздушни кули; bâtir un nid вия, свивам гнездо; un homme bien (mal) bâti разг. добре (лошо) сложен човек. Ќ Ant. démolir, détruire, renverser, ruiner, raser. -
3 commettre
v.tr. (lat. committere "mettre ensemble") 1. върша, извършвам, правя; commettre un crime извършвам престъпление; commettre une erreur правя грешка; commettre une trahison извършвам предателство; 2. възлагам, натоварвам; commettre qqn. а un emploi възлагам служба на някого; commettre qqch. а qqn. ост. поверявам нещо на някого; 3. излагам, компрометирам; commettre sa réputation компрометирам името си; 4. техн. усуквам (въже); se commettre v. pron. излагам се, компрометирам се. Ќ Ant. démettre, retirer. -
4 établir
v.tr. (lat. stabilire, de stabilis "stable") 1. поставям, слягам; изглаждам, издигам; établir un mur изграждам стена; établir un camp разполагам лагер; 2. разг. основавам, създавам; 3. установявам, поставям; établir des relations diplomatiques установявам дипломатически отношения; établir un fait установявам факт; établir un record поставям рекорд; 4. настанявам (на работа); 5. нагласявам, пускам в действие; 6. задомявам; 7. формулирам, предявявам, правя; établir ses droits предявявам правата си; 8. утвърдявам, затвърдявам; établir sa réputation затвърдявам репутацията си; s'établir 1. установявам се, въдворям се; 2. основавам се, учредявам се; 3. започвам търговия; 4. оженвам се; задомявам се. Ќ Ant. abolir, démolir, détruire, ruiner. -
5 intact,
e adj. (lat. intactus) 1. непокътнат, неначенат, непобутнат; 2. прен. безупречен; réputation intact,e безупречна репутация; 3. девствен. Ќ Ant. altéré, endommagé; blessé; compromis. -
6 tache
f. (probabl. du gr. taikns "signe") 1. петно; tache de rousseur луничка; tache de vin петно от вино; taches de léopard петна по гърба на леопард; taches solaires слънчеви петна (по повърхността на слънцето); 2. прен. недостатък, петно; c'est une tache а sa réputation това е петно върху репутацията му. Ќ faire tache d'huile разпространявам се бързо като мазно петно ( за новина). -
7 voler2
v.tr. (on disait rober; de voler, mais cette origine, d'ailleurs discutée, n'est plus comprise de nos jours) 1. крада, открадвам, обирам; voler2 une montre открадвам часовник; voler2 qqn. sous la menace обирам някого чрез заплаха; voler2 de l'argent крада пари; voler2 avec effraction крада с взлом; 2. прен. отмъквам, присвоявам си; voler2 une réputation присвоявам си репутацията на някого; voler2 une idée отмъквам идея; 3. разг. не удържам обещанията си; on n'est pas volé, on en a pour son argent не сме излъгани, не сме разочаровани, получихме достатъчно за парите си; se voler2 крада се, открадвам се, обирам се; крадем се едни други. Ќ il ne l'a pas volé разг. заслужил го е; qui vole un њuf vole un bњuf погов. който може да краде малки неща, започва след това да краде и големи.
См. также в других словарях:
réputation — [ repytasjɔ̃ ] n. f. • 1370; lat. reputatio « compte, évaluation » 1 ♦ Le fait d être honorablement connu du point de vue moral. ⇒ gloire; honneur. Compromettre, ternir, perdre sa réputation. « Il est presque toujours en notre pouvoir de rétablir … Encyclopédie Universelle
Reputation — (lat. reputatio „Erwägung“, „Berechnung“) bezeichnet in der Grundbedeutung den Ruf (veraltend: den Leumund) eines Menschen, einer Gruppe oder einer Organisation. Eine hohe Reputation wird gleichgesetzt mit einem guten Ruf. Vereinfacht gesagt… … Deutsch Wikipedia
reputation — Reputation. s. f. v. Renom, estime, opinion publique. Bonne, haute, grande reputation. meschante, mauvaise reputation. il est en bonne, en mauvaise reputation. il est en reputation de voleur, de chicaneur. en quelle reputation est il? il est en… … Dictionnaire de l'Académie française
reputation — rep‧u‧ta‧tion [ˌrepjˈteɪʆn] noun [countable] the opinion people have of something or someone, based on what has happened in the past: • The firm has a very good reputation. • A lengthy legal battle would damage the reputation of both sides.… … Financial and business terms
reputation — rep·u·ta·tion n: overall quality or character as seen or judged by people in general within a community see also character evidence at evidence; reputation testimony at testimony Merriam Webster’s Dictionary of Law … Law dictionary
Reputation — Rep u*ta tion ( t? sh?n), n. [F. r[ e]putation, L. reputatio a reckoning, consideration. See {Repute}, v. t.] [1913 Webster] 1. The estimation in which one is held; character in public opinion; the character attributed to a person, thing, or… … The Collaborative International Dictionary of English
Reputation — Sf guter Ruf erw. obs. (16. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. réputation, dieses aus l. reputātio ( ōnis) Betrachtung, Berechnung , zu l. reputāre anrechnen, erwägen, überdenken , zu l. putāre berechnen, reinigen und l. re , zu l. putus… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
reputation — [rep΄yo͞o tā′shən, rep΄yətā′shən] n. [ME reputacioun < L reputatio < reputatus, pp. of reputare: see REPUTE] 1. estimation in which a person or thing is commonly held, whether favorable or not; character in the view of the public, the… … English World dictionary
reputation — ► NOUN 1) the beliefs or opinions that are generally held about someone or something. 2) a widespread belief that someone or something has a particular characteristic: his reputation as a brainless lad … English terms dictionary
Reputation — (v. lat.), 1) Ruf, bes. 2) guter Ruf, guter Name; 3) Ansehung, Achtung, Ehre. Reputirlich, ehrbar, anständig, rechtlich … Pierer's Universal-Lexikon
Reputation — (lat.), guter Ruf, Ansehen … Meyers Großes Konversations-Lexikon
