-
1 relâcher
v. (lat. relaxare) I. v.tr. 1. разхлабвам, отпускам; 2. пускам на свобода, освобождавам; relâcher un otage пускам на свобода заложник; 3. прен. разпускам, отслабвам; relâcher la discipline разпускам дисциплината; 4. мед. разслабвам, действам разслабително; II. v.intr. мор. отбивам кораб в пристанище; se relâcher 1. отпускам се; 2. разслабвам се, отпускам се; 3. охладнявам (към някого); показвам по-сдържани чувства. Ќ Ant. raidir, resserrer; renforcer; capturer, incarcérer; détenir, retenir. -
2 arrêter
v. (lat. pop. °arrestare) I. v.tr. 1. спирам; arrêter le train спирам влака; 2. задържам, арестувам; 3. прекъсвам (някого, дейност, процес и др.); приключвам; arrêter un compte приключвам сметка; 4. закрепям, прикрепям; 5. изработвам (проект и др.); 6. определям, решавам, преча, попречвам; qqn. l'arrête нещо му пречи; II. v.intr. спирам (се); arrêtez un moment! спрете (се) за миг! s'arrêter спирам се, бавя се; обръщам внимание; s'arrêter а des riens обръщам внимание на подробности. Ќ Ant. mouvoir, remuer; élargir; libérer, relâcher, relaxer. -
3 bander
v.tr. (de bande) 1. връзвам, превързвам, завързвам; bander une plaie превързвам рана; 2. обтягам; bander la corde d'un arc обтягам тетивата на лък; 3. прен., ост. изпъвам, стягам; bander ses muscles изпъвам мускулите си; 4. слагам превръзка на очите; 5. v.intr. изпъвам се, обтягам се; разг. в ерекция съм; se bander превързвам се; обтягам се. Ќ se bander les yeux затварям си очите (правя се, че не виждам). Ќ Ant. détendre, relâcher. -
4 ceinturer
v.tr. (de ceinture) 1. опасвам; 2. спорт. обхващам през талията. Ќ Ant. desserrer; relâcher. -
5 constiper
v.tr. (lat. constipare "serrer") 1. запичам, предизвиквам запек; il est constipé той има запек; 2. constipé, e m., f. човек със запек. Ќ être constipé прен., разг. смутен съм; смотан съм; вдървен съм, не мога да се отпусна. Ќ Ant. relâcher. -
6 étreindre
v.tr. (lat. stringere "serrer") 1. стягам, като завързвам; 2. стискам, притискам, прегръщам; étreindre qqn. dans ses bras притискам някого в прегръдките си; 3. прен. подтискам, задавям, задушавам; 4. обхващам. Ќ qui trop embrasse mal étreint погов. две дини под една мишница не се носят. Ќ Ant. desserrer, lâcher, relâcher. -
7 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
8 relâchant,
e adj. et m. (de relâcher) 1. разслабителен, разслабващ, отслабващ; 2. m. разслабително средство. -
9 relâché,
e adj. (de relâcher) разпуснат, разхлабен; разхайтен, небрежен; style relâché, небрежен стил. Ќ Ant. sévère, strict; rigoureux. -
10 relâche1
m. (de relâcher) 1. отдих, почивка, прекъсване, отпускане; 2. театр. ваканция, спиране на представленията за известно време. Ќ Ant. continuité, reprise. -
11 relâche2
f. (de relâcher) мор. 1. престой на кораб (за зареждане с гориво, за товарене или разтоварване на стока); 2. място за престой на кораб, пристанище. -
12 relâchement
m. (de relâcher) 1. отслабване, отпускане, намаляване на напрежението; разхлабване; 2. прен. вялост, отпуснатост; 3. отдих, почивка; 4. мед. намаляване на тонуса, отпускане на мускулите; 5. разпускане ( на нравите). Ќ Ant. contraction, tension; constipation. -
13 resserrer
v.tr. (de re- et serrer) 1. затягам, стягам по-здраво; resserrer un nњud стягам по-здраво възел; 2. ост. затварям отново, затварям на по-сигурно място (затворник); 3. поставям на сигурно място, скривам; 4. прен. стягам; затягам, заздравявам; resserrer la discipline затягам дисциплината; 5. стеснявам, съкращавам; resserrer une jupe а la taille стеснявам пола в талията; resserrer les pores de la peau стеснявам порите на кожата; resserrer un texte съкращавам текст; se resserrer 1. ставам по-тесен; la route se resserre пътят се стеснява; 2. стягам се; l'étau se resserre менгемето се стяга; 3. ост. ограничавам се; se resserrer dans ses dépenses ограничавам се в разходите си. Ќ Ant. élargir; desserrer, dilater, épanouir, relâcher. -
14 tendre2
v. (du lat. tendere) I. v.tr. 1. обтягам, разтягам; опъвам; tendre2 un arc обтягам лък; 2. поставям, залагам (примка, капан, мрежа); 3. покривам, разполагам, поставям; tendre2 une tapisserie поставям тапицерия; tendre2 un mur тапицирам стена; 4. протягам, подавам; tendre2 le bras протягам ръка (за поздрав); tendre2 les bras протягам ръце, за да посрещна, целуна някого; tendre2 la main протягам ръка (за да хвана друга ръка); прося; помагам; tendre2 un paquet de cigarettes а qqn. подавам пакет с цигари на някого; 5. простирам (пране); 6. прен. напрягам, обтягам (отношения и др.); II. v.tr.ind. 1. приближавам се към; клоня; tendre2 а (vers) la perfection клоня към перфекционизъм; 2. целя, имам тенденция, бия на; ses paroles tendent а prouver... думите му целят да докажат...; 3. отправям се, насочвам се; 4. допринасям; имам за цел. Ќ Ant. détendre, relâcher. -
15 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer.
См. также в других словарях:
relâcher — [ r(ə)laʃe ] v. <conjug. : 1> • relaschier « pardonner (une faute) » XIIIe; lat. relaxare → 1. lâcher; 1. relaxer I ♦ V. tr. 1 ♦ (1545) Rendre moins tendu ou moins serré. ⇒ desserrer, détendre. Relâcher un lien, des guides. Par ext. « Le… … Encyclopédie Universelle
relâcher — (re lâ ché) v. a. 1° Faire qu une chose soit moins tendue, moins serrée. Au moyen d une vis on tend, on relâche cette membrane. • Ses ais demi pourris [d un lutrin], que l âge a relâchés, Sont à coups de maillet unis et rapprochés, BOILEAU… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RELÂCHER — v. a. Faire qu une chose soit moins tendue. Le temps humide relâche le papier des châssis. On l emploie quelquefois avec le pronom personnel. La sécheresse fait que les cordes d un violon se relâchent. Le temps se relâche, Il s adoucit. Fig.,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
RELÂCHER — v. tr. Faire qu’une chose soit moins tendue. Le temps humide relâche le papier des châssis. Des cordes qui se relâchent. Absolument, Ce remède relâche, Il purge légèrement. Le temps se relâche, Il s’adoucit. Fig., Se relâcher l’esprit, Se… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
relâcher — vt. ; relaxer : rlâshî (Albanais), relâtché (Montagny Bozel). E. : Suite … Dictionnaire Français-Savoyard
se relâcher — ● se relâcher verbe pronominal être relâché verbe passif Devenir plus lâche, moins intense ou moins rigoureux : Style relâché. Se montrer moins strict, voire franchement négligent : Se relâcher dans son travail. ● se relâcher (synonymes) verbe… … Encyclopédie Universelle
détendre — [ detɑ̃dr ] v. tr. <conjug. : 41> • déb. XIIe; lat. detendere I ♦ 1 ♦ Relâcher (ce qui était tendu). Détendre un arc, un ressort (⇒ 1. débander) . « il contractait et détendait les jambes comme une grenouille de dissection » (Martin du… … Encyclopédie Universelle
relaxer — 1. relaxer [ r(ə)lakse ] v. tr. <conjug. : 1> • h. XIIe « pardonner »; lat. relaxare 1 ♦ (v. 1320) Dr. Reconnaître (un prévenu) non coupable. « Les inculpés sont traduits devant le commissaire [...] qui peut les relaxer, s il y a erreur »… … Encyclopédie Universelle
relâche — [ rəlaʃ ] n. m. et f. • 1538; h. v. 1170; de relâcher I ♦ N. m. (parfois f.) 1 ♦ Littér. Interruption d une activité fatigante, ou désagréable; détente qui en résulte. ⇒ pause, répit. Un moment de relâche. ⇒ détente, relaxation, repos. « Le lieu… … Encyclopédie Universelle
relâché — relâche [ rəlaʃ ] n. m. et f. • 1538; h. v. 1170; de relâcher I ♦ N. m. (parfois f.) 1 ♦ Littér. Interruption d une activité fatigante, ou désagréable; détente qui en résulte. ⇒ pause, répit. Un moment de relâche. ⇒ détente, relaxation, repos. «… … Encyclopédie Universelle
lâcher — 1. lâcher [ laʃe ] v. <conjug. : 1> • laschier 1080; lat. pop. °laxicare (class. laxare), devenu °lassicare I ♦ V. tr. 1 ♦ Rendre moins tendu ou moins serré. ⇒ desserrer, détendre, relâcher. Lâcher sa ceinture d un cran. Lâcher la bride,… … Encyclopédie Universelle
