-
1 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
2 entre-regarder
(s') v.pr. (de entre- et regarder) поглеждаме се един друг. -
3 lorgnette
f. (de lorgner) малък бинокъл, лорнет. Ќ regarder par le gros bout de la lorgnette виждам нещата в умален вид, откъм добрата страна; regarder par le petit bout de la lorgnette виждам нещата в преувеличен вид. -
4 autour1
adv. (de au et tour) 1. наоколо; des galeries règnent autour1 пълно е с галерии наоколо; 2. loc. adv. tout autour1 наоколо; 3. loc. prép. autour1 de около; regarder autour1 de soi гледам около себе си. Ќ tourner autour1 du pot служа си със заобикалки, хитрувам. -
5 badaud,
e m., f. (prov. badau, de badar "regarder bouche bée") 1. зяпльо, заплес, сеирджия; 2. adj. лековерен. -
6 badauder
v.intr. (prov. badar "regarder bouche bée") ост. зяпам, заплесвам се, губя си времето. -
7 bignole
f. (de bigner "regarder") нар. портиерка. -
8 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
9 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
10 circonspection
f. (lat. circumspectio, rac. specere "regarder" et circum "autour") предпазливост, въздържаност, благоразумие. Ќ avec circonspection предпазливо, внимателно. Ќ Ant. imprudence, légèreté, témérité. -
11 complaisance
f. (de complaire) 1. любезност, благосклонност, снизходителност; montrer de la complaisance pour (а l'égard de) qqn. показвам благосклонност, любезност към някого; 2. услужливост; 3. угодничество, сервилност; sourire de complaisance неискрена, угодническа усмивка; 4. самодоволство; Ќ pavillon de complaisance (кораб, плаващ под) флаг с фиктивна националност; se regarder avec complaisance изпитвам самодоволство. Ќ Ant. dureté, sévérité. -
12 convoitise
f. (de convoiter) 1. силно желание, алчност, ламтеж; convoitise des richesses ламтеж за богатство; 2. сладострастие; convoitise de la chair сладострастно желание; regarder avec convoitise изпивам с очи. Ќ Ant. indifférence, répulsion. -
13 dépense
f. (lat. dispensa) 1. разход, изразходване, похарчване, изхарчване; dépenses courantes текущи разходи; dépense de mille francs похарчване на хиляда франка; 2. губене (на време, сили, нерви и др.); 3. бюро, офис за разплащане, каса; 4. ост. килер; 5. разш. изразходване (на гориво и др.). Ќ se mettre en dépense изразходвам повече от обикновеното; ne pas regarder а la dépense щедър съм. Ќ Ant. économie, épargne. -
14 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
15 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
16 faïence
f. (de Faenza, ville d'Italie) фаянс. Ќ se regarder en chiens de faïence гледаме се без да си говорим. -
17 fenêtre
f. (lat. fenestra) 1. прозорец; la fenêtre donne, a vue sur le parc прозорецът е с изглед към парка; retenir un coin côté fenêtre запазвам си място до прозореца (във влак и др.); regarder par la fenêtre гледам през прозореца; fenêtre dormante прозорец, който не се отваря; fenêtre par pante наклонен прозорец; fenêtre gisante прозорец, чиято ширина е много по-голяма от височината; fenêtre а la guillotine прозорец, който се спуска; 2. празно поле за попълване (на документи и др.). Ќ entrer par la fenêtre постигам целта си въпреки пречките, които някой ми създава; jeter son argent par la fenêtre прахосвам си парите. -
18 glace
f. (bas lat. °glacia, class. glacies) 1. лед; 2. леден блок; 3. сладолед; glace au chocolat шоколадов сладолед; 4. прен. студенина, безчувственост; être de glace безчувствен съм, като от лед; 5. огледало; se regarder dans une glace гледам се в огледало; 6. стъкло; glace de vitrine стъкло на витрина; 7. прозорец (на кола, вагон и др.); 8. петно върху диамант; 9. loc. adv. а la glace приготвено с лед; безжизнено, без живот; 10. готв. гланциран захарен слой върху сладкиш; sucre glace много фина пудра захар. Ќ compartiment а glace d'un réfrigérateur камера за дълбоко замразяване на хладилник; rompre la glace започвам да говоря открито, искрено, без стеснение. Ќ Hom. glass. -
19 guignon
m. (de guigner "regarder de côte, ou de travers") неуспех, малшанс, липса на късмет; avoir du guignon нямам късмет. Ќ Ant. bonheur, chance, veine. -
20 guingois
(de) loc. adv. (du rad. germ. gîga "violon") разг., в съчет. de guingois накриво, наопаки, косо, неправилно; regarder de guingois гледам косо; tout va de guingois всичко върви наопаки. Ќ Ant. droit.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
regarder — [ r(ə)garde ] v. tr. <conjug. : 1> • rewardant VIIIe; reguarder 1080; de re et garder « veiller, prendre garde à » I ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Faire en sorte de voir, s appliquer à voir (qqn, qqch.). « Je ne l ai pas regardée [la reine]. Alors, c… … Encyclopédie Universelle
regarder — Regarder, Aspicere, Cernere, Tueri, Intueri, Respicere, Videre, Capessere aliquid oculis, vel vsurpare. Souvent regarder, Respectare. N oser regarder quelqu un, Vultum alicui summittere, Budaeus ex Sueton. N oser regarder le soleil entre deux… … Thresor de la langue françoyse
regarder — REGARDER. v. act. Jetter la veuë sur quelque chose, s appliquer à considerer quelque chose. Regarder le Ciel. regardez moy bien. regarder fixement sans sourciller, attentivement. regarder de costé, regarder de costé & d autre. regarder de tous… … Dictionnaire de l'Académie française
Regarder — Re*gard er (r?*g?rd ?r), n. 1. One who regards. [1913 Webster] 2. (Eng. Forest law) An officer appointed to supervise the forest. Cowell. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
regarder — (re gar dé) v. a. 1° Avoir égard à, en parlant de personnes (sens primitif qui vient de garder qui est dans regarder). Faire acception. • Ne regardez point les personnes, dit le Seigneur, BOSSUET Polit. VIII, V, 1. Avoir en… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
REGARDER — v. a. Jeter la vue sur quelque chose, porter ses regards sur quelque chose. Regarder le ciel. Regarder la campagne. Regarder fixement. Regarder sans sourciller, attentivement. Regarder de côté. Regarder de côté et d autre. Regarder de tous côtés … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
REGARDER — v. tr. Jeter la vue sur quelque chose, porter ses regards sur quelque chose. Regarder le ciel. Regarder la campagne. Regarder fixement, attentivement. Regarder de côté. Regarder de tous côtés. Regarder devant soi, autour de soi, derrière soi.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
regarder — vt. , voir, (longuement // en s attardant) ; examiner, observer ; contempler, dévisager, zieuter ; épier, guetter, guigner : guétâ (Albanais 001e, Billième, Hauteville Savoie 236, St Pierre Albigny 060b) / î (Cordon 083, Reyvroz 218, Saxel 002) / … Dictionnaire Français-Savoyard
Regarder — The regarder was a knight responsible for checking local woods and forest areas every three years, reporting back to the forest court. There were 12 such knights. This inspection was known as the regard , which also referred to the area under his … Dictionary of Medieval Terms and Phrases
Regarder quelqu'un comme un phénomène — ● Regarder quelqu un comme un phénomène le regarder avec étonnement, curiosité … Encyclopédie Universelle
Regarder quelqu'un comme une bête curieuse — ● Regarder quelqu un comme une bête curieuse le regarder avec étonnement et insistance … Encyclopédie Universelle
