-
1 résister
v.tr.ind. (lat. resistere, de sistere "s'arrêter") résister а 1. оказвам съпротива, съпротивявам се, устоявам; résister aux agents de police оказвам съпротива на полицейските агенти; rien ne lui résistait нищо не му устояваше; 2. прен. не се поддавам, устоявам; издържам, понасям търпеливо; résister а la fatique издържам на умора; cette preuve ne résiste pas а une analyse sérieuse това доказателство не издържа на сериозен анализ; résister а ses passions не се поддавам на страстите си; 3. ост., лит. (+ inf.) отказвам се да, не приемам. Ќ Ant. céder, fléchir; capituler, se rendre, succomber. -
2 abandonner
v.tr. (de abandon) 1. изоставям, напускам; 2. отказвам се (от имот, богатство); abandonner sa fortune а qqn. давам богатството си на някого; 3. занемарявам, пренебрегвам; 4. поверявам; abandonner son pourvoir а qqn. поверявам властта си на някого; 5. прекратявам; abandonner les recherches прекратявам проучванията; 6. отпускам; abandonner les rênes отпускам юздите; s'abandonner v. pron. 1. оставям се, предавам се на; 2. ост. отдавам се (за жена); 3. отпускам се; 4. доверявам се ( на някого). Ќ abandonner un bâtiment navigable изоставям кораб след крушение. Ќ Ant. rechercher, soigner, soutenir; continuer, garder, maintenir; résister; raidir(se); (se)méfier. -
3 capituler
v.intr. (lat. médiév. capitulare "faire une convention", de capitulum "clause") 1. капитулирам; предавам се; 2. прен. отстъпвам от позиция. Ќ Ant. résister, tenir. -
4 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter. -
5 crouler
v.intr. (p.-к. du lat. pop. °corrotulare "faire rouler" ou de °crotalare "secouer") 1. рухвам, срутвам се, сгромолясвам се; 2. прен. разтърсвам се, треса се; crouler sous les cris треса се от викове (за зала); 3. прен. фалирам, срутвам се; la société croule дружеството фалира, рухва. Ќ le projet croule проектът пропада. Ќ Ant. dresser, redresser, relever, résister, tenir. -
6 effondrer
v.tr. (lat. pop. °exfunderare) 1. копая, разкопавам на известна дълбочина; 2. срутвам, сривам, продънвам; 3. провалям; s'effondrer копая се, разкопавам се, сривам се; срутвам се, продънвам се; провалям се, пропадам. Ќ Ant. dresser(se), résister. -
7 fléchir
v. (bas lat. flectiare) I. v.tr. 1. сгъвам, огъвам, прегъвам, свивам, превивам; 2. прен. прекланям, смекчавам, смилявам, умилостивявам; fléchir ses juges умилостивявам съдиите си; 3. намалявам, смалявам; fléchir la colère de qqn. намалявам яростта на някого; II. v.intr. 1. сгъвам се, огъвам се; 2. прен. отстъпвам; подчинявам се, прекланям се; 3. умилостивявам се; смилявам се; 4. намалявам; se fléchir смилявам се, умилостивявам се, съобразявам се; помирявам се. Ќ Ant. dresser, redresser, dominer, maintenir, résister; durcir, endurcir. -
8 obéir
v.tr. (lat. obњdire) 1. подчинявам се, покорявам се; obéir а une puissance подчинявам се на силата, на властта на някого; 2. намирам се в зависимост; obéir а un maître зависим съм, подчинен съм на господаря си; 3. слушам; enfant qui obéit а ses parents дете, което се подчинява, слуша родителите си; 4. изпълнявам; obéir а un ordre изпълнявам заповед; 5. следвам; obéir а la mode следвам модата. Ќ obéir au doigt et а l'њil безпрекословно се подчинявам. Ќ Ant. commander, diriger, désobéir, résister. -
9 ployer
v. (lat. plicare) I. v.tr. 1. навеждам; 2. прегъвам, огъвам; ployer les genoux подвивам колене; 3. прен. подчинявам, покорявам; II. v.intr. 1. превивам се, огъвам се; 2. прен. подчинявам се, покорявам се. Ќ Ant. déployer, étendre; résister. -
10 reluctance
v.intr. (du lat. reluctari "résister") ел. магнитно съпротивление. -
11 rendre
v.tr. (lat. pop. °rendere, class. reddere, avec infl. de prendre) 1. връщам; rendre l'argent qu'on m'a emprunté връщам парите, които са ми дадени назаем; rendre la monnaie връщам ресто; 2. връщам, отказвам да получа; rendre ce qu'on a volé връщам това, което е откраднато; 3. нося, разнасям, занасям; 4. повръщам; rendre tripes et boyaux повръщам всичко, което имам в стомаха; 5. предавам; rendre les armes предавам се; rendre la forteresse предавам крепостта; 6. давам (доход); 7. издавам, изпускам; rendre une odeur изпускам аромат; 8. възпроизвеждам, предавам; rendre des sensations agréables предавам приятни чувства; rendre la beauté sur la toile възпроизвеждам красотата на платното; 9. произнасям, определям; rendre un jugement произнасям присъда; 10. правя да стане; rendre qqn. fou правя някого луд; rendre heureux правя щастлив; 11. отдавам; rendre hommage отдавам почест; 12. нося приход, произвеждам; se rendre 1. отивам, отправям се; se rendre а l'étranger отивам в чужбина; 2. прен. подчинявам се, предавам се; капитулирам; отстъпвам, подчинявам се; 3. проявявам се, показвам се; se rendre insupportable показвам се непоносим. Ќ rendre compte давам отчет, давам сметка; rendre gorge насила връщам това, което съм спечелил, което съм придобил незаконно; rendre grâce благодаря; rendre justice а qqn. признавам правата, заслугите на някого; rendre justice раздавам правосъдие, съдя; rendre les armes предавам се, признавам се за победен; rendre service оказвам услуга; rendre témoignage свидетелствам, давам свидетелски показания; rendre visite а qqn. посещавам някого; se rendre compte de qqch. давам си сметка за нещо; rendre âme умирам, предавам богу дух. Ќ Ant. emprunter, confisquer, absorber, digérer; résister. -
12 rénitent,
e adj. (lat. renitens, de reniti "résister") мед. твърд и еластичен (при пипане, при напипване); tumeur rénitent,e тумор, който е твърд и еластичен при пипане. -
13 résistance
f. (de résister) 1. физ. съпротивление, якост, твърдост, устойчивост; résistance d'une pierre а l'érosion устойчивост на камък на ерозията; la résistance de l'air съпротивлението на въздуха; résistance électrique електрическо съпротивление; 2. прен. издръжливост (на човек); 3. съпротива, отпор; résistance passive пасивна съпротива; résistance armée въоръжена съпротива; 4. полит. съпротива, съпротивително движение (във Франция и другаде от 1940 до 1944 г.); 5. мед. резистентност (към лекарствени средства); 6. реотан, нагревател; 7. résistance d'une plante устойчивост на растение на лошите природни условия; 8. псих. вътрешна задръжка, съпротива на психиката (при психоанализа); 9. морална сила, твърдост, упоритост. Ќ plat de résistance основно, главно ядене в меню (обикновено печено); résistance des matériaux съпромат; résistance variable потенциометър, реостат. Ќ Ant. abandon, faiblesse, fragilité; abdication; soumission; attaque. -
14 résistant,
e adj. et n. (de résister) 1. който се съпротивява; 2. як, твърд, устойчив; 3. m., f. участник в съпротивителното движение, партизанин (във Франция и другаде през Втората световна война); 4. издръжлив, силен (за човек, растение и др.); 5. бунтовен, който не се подчинява; 6. m., f. партизанин, участник в съпротивително движение в страната си; résistant, palestinien палестински партизанин. Ќ Ant. fragile; soumis; capitulard, collaborateur. -
15 résistible
adj. (de résister) устоим, на който може да се устои. Ќ Ant. irrésistible. -
16 retif,
ve adj. (lat. pop. °restivus, °restitivus, de restare, "rester; résister") 1. упорит, вироглав, който не иска да върви (за кон или магаре); 2. прен. непокорен, опърничав, неподатлив. Ќ Ant. discipliné, docile, doux, facile, maniable. -
17 suffire
v. (réfection de l'a. fr. d'apr. le lat. sufficere, intr. "supporter, résister") I. v.intr. стигам, достатъчен съм; cela ne suffit pas това не е достатъчно; II. v.imp. il suffit que стига само, достатъчно е само; il suffit ост. достатъчно е; il suffit de достатъчно да, стига да, нужно е само да; III. v.tr.ind. смогвам, в състояние съм да се справя с нещо; задоволявам; il pouvait désormais suffire а tous ses besoins той вече успяваше да задоволява всичките си нужди; se suffire не се нуждая от чужда помощ; достатъчни сме си един друг.
См. также в других словарях:
résister — [ reziste ] v. tr. ind. <conjug. : 1> • 1327 sens II; lat. resistere, de sistere « s arrêter » ♦ RÉSISTER À. I ♦ (En parlant de ce qui est matériel ou passif) 1 ♦ (Choses) Ne pas céder sous l effet de (une force). Ces murailles épaisses ont … Encyclopédie Universelle
resister — RESISTER. v. n. Il se dit proprement des corps qui ne cedent pas au choq, à l effort, à l impression d un autre corps. Le Marbre resiste plus au ciseau que la pierre commune. c est une viande dure & coriace, elle resiste au couteau, à la dent. un … Dictionnaire de l'Académie française
resister — Resister, act. acut. Est estre à pied ferme front à front, contre celuy qui s est planté devant pour nuyre ou forcer le pas. Et telle est la signification naïfve de Resisto Latin, dont il vient, estant composé de Re preposition, laquelle en… … Thresor de la langue françoyse
Resister — Re*sist er ( ?r), n. One who resists. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
resister — index adversary, disputant, malcontent Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
RÉSISTER — v. n. Il se dit proprement D un corps qui ne cède pas, ou qui cède difficilement au choc, à l effort, à l impression d un autre corps. Le marbre résiste plus au ciseau que la pierre commune. C est une viande dure et coriace, elle résiste au… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
résister — (ré zi sté) v. n. 1° Ne pas céder au choc, à l impression d un autre corps. Une pierre qui résiste au ciseau. Une poutre qui résiste à une forte charge. • Si l on pense que plus un corps peut résister, plus il soit capable d arrêter le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RÉSISTER — v. intr. Il se dit proprement d’un Corps qui ne cède pas, ou qui cède difficilement au choc, à la pression, à l’action d’un autre corps, à une force, à un effort quelconque. Le marbre résiste plus au ciseau que la pierre commune. Une viande qui… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
resister — I (Roget s IV) n. Syn. obstructor, staller, obstructionist, saboteur, opponent, adversary, activist, antagonist, opposition, die hard, bitter ender, last ditcher, objector, conscientious objector, CO, passive resister, noncooperator, dissenter,… … English dictionary for students
resister — resist ► VERB 1) withstand the action or effect of. 2) try to prevent by action or argument. 3) refrain from (something tempting). 4) struggle against someone or something. ► NOUN ▪ a resistant substance used to protect parts of a surface during… … English terms dictionary
resister — noun Date: 14th century one that resists; especially one who actively opposes the policies of a government … New Collegiate Dictionary
