-
1 quoi
pron. relat. et interr. (lat. quid) 1. pron. interr. какво, що; de quoi parlent les hommes за какво говорят хората; je ne sais quoi penser не знам какво да мисля; pour quoi faire? и за какво? с каква цел? quoi de neuf? какво ново? 2. pron. relat. каквото, щото, което; voilà а quoi me sert l'éducation ето за какво ми служи образованието; après quoi след което; sans quoi без което; il n'y a pas de quoi няма защо; avoir de quoi разг. имам известна материална обезпеченост; quoi qu'il en soit както и да е; каквото и да е; quoi qu'il arrive каквото и да се случи; quoi que ce soit каквото и да е; 3. interj. как! Ќ Hom. coi. -
2 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
3 advenir
v.intr. (lat. advenire) impers. случва се, става; quoi qu'il advînt каквото и да се случи; il advient le plus souvent que най-често се случва да; loc. adv. advienne que pourra да става каквото ще. -
4 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
5 avantage
m. (de avant) 1. облага, полза, изгода; 2. предимство; превъзходство; надмощие; 3. удоволствие; а quoi dois je l'avantage de votre visite? на какво дължа удоволствието от вашето посещение? -
6 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
7 coi,
te adj. (lat. pop. °quetus, class. quietus "quiet") ост. тих, спокоен, мълчалив. Ќ se tenir coi, мълча си, кротувам; en rester coi, оставам като тряснат, смаян съм. Ќ Hom. quoi. -
8 comme
adv. et conj. (lat. quomodo "de quelle façon" auquel on a ajouté les sens de cum) 1. като; comme par miracle като по чудо; comme son frère като брат си; riche comme Crésus богат като Крез; 2. колко, до каква степен; comme il est beau колко е красив; 3. както; tout comme също както, точно както; j'oublierai cela comme le reste ще забравя това, както и останалото; 4. какъвто; riche comme il est какъвто е богат; 5. conj. понеже, тъй като; comme il est là тъй като той е тук; 6. conj. в момента, в който; nous arrivâmes comme il partait пристигнахме точно когато той тръгваше. Ќ c'est comme ça така е; comme ci comme ça горе-долу; comme on fait son lit, on se couche погов. каквото си постелеш, на такова ще легнеш; comme il faut както трябва; comme tout извънредно много; comme quoi така че, по начин че; il faut voir comme! и още как! Ќ Ant. contrairement; contre (par contre). -
9 creux,
se adj. et n. (lat. pop. °crossus, °crosus, d'o. gaul.) 1. кух; 2. вдлъбнат, издълбан; essiette creux,se дълбока чиния; 3. мършав, хлътнал; 4. прен. кух, празен, безсъдържателен; 5. m. вдлъбнатина, хлътналост, кухина; creux, d'un arbre кухина на дърво (хралупа); 6. m. период на намалена активност, на свободно време; 7. m. мор. височина на вълна; ниска част на вълна; 8. f. стрида с вдлъбната черупка; 9. adv. кухо, празно. Ќ avoir un bon creux, муз. имам силен басов глас; avoir le ventre (l'estomac) creux, гладен съм; heures creux,ses часове с най-малка консумация (на ток); le creux, de la main дланта; dent creux,se зъб, прояден от кариес; il n'y a pas de quoi se boucher une dent creux,se разг. няма почти нищо за ядене; avoir le nez creux, имам нюх, отгатвам, проницателен съм; tissu creux, отпусната плът; mer creux,se море, разлюляно от големи вълни; avoir un creux, гладен съм; être dans le creux, de la vague в криза съм, далеч от успеха съм; en creux, вдълбано; непряко, косвено. Ќ Ant. bombé, convexe, renflé, proéminent, saillant; plat; aspérité, bosse, relief, saillie. -
10 eh
interj. (onomat.) I. при израз на: 1. (изненада) ах; eh te voilà ах, ето те! 2. (възхищение) ах; eh que c'est joli ах, колко е красиво това; II. при повикване или въпрос: е, ей, хей; III. без особено значение във възклицателни или въпросителни изречения: eh je le vois souvent виждам го често; IV. loc. intej. eh bien е добре, добре де; eh donc хайде; eh quoi е какво, та какво. -
11 ensuite
adv. (pour en suite) 1. после, сетне, след това; 2. loc.prép. ensuite de след; ensuite de cela след това; ensuite de quoi след което. Ќ Ant. d'abord, premièrement. -
12 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
13 faute
f. (lat. pop. °fallita, p. p. de fallere "action de faillir, de manquer") 1. грешка, недостатък; commettre, faire une faute допускам грешка; 2. вина; avouer sa faute признавам вината си; c'est sa faute негова е вината; 3. липса, нужда; avoir faute de tout всичко ми липсва; 4. прегрешение, грях; lourde faute grossière тежко прегрешение; 5. loc. adv. sans faute на всяка цена, непременно, сигурно; 6. loc. prép. faute de по липса на; faute d'argent поради недостиг, липса на пари; aller а la faute изневерявам; faute avouée est а demi pardonnée признат грях е наполовина грях. Ќ en faute сгрешил, нарушил; faute de quoi в противен случай; tomber en faute изпадам в грешка. -
14 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
15 grandement
adv. (de grand) 1. много, изобилно; в голяма степен; il s'est grandement trompé той се излъга много; il a grandement de quoi vivre той има достатъчно от всичко, необходимо му за живот; 2. величествено, благородно; 3. нашироко, луксозно. Ќ il est grandement l'heure отдавна е време. Ќ Ant. peu; а peine; mesquinement, petitement; bassement. -
16 marrer
(se) v. pr. (de marre) нар. превивам се от смях. Ќ il y a de quoi se marrer много е смешно. -
17 pourquoi
adv. (de pour et quoi) 1. защо; pourquoi pas ici? защо не тук?; 2. interr.indir. je ne vous demande pas pourquoi vous riez не ви питам защо се смеете; 3. loc. conj. c'est pourquoi, voilà pourquoi ето защо; 4. m.inv. причина; въпрос. -
18 quiddité
f. (lat. scolast. quidditas, de quid "quoi") филос. същност, най-съществената част (на дадено понятие, явление). -
19 quoique
conj. (de quoi et que) макар че; ако и да; въпреки това; il est si gentil, quoique si occupé! той е толкова любезен, въпреки че е много зает! Ќ quoique ça разг. въпреки това. Ќ Hom. couac. -
20 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
quoi — quoi … Dictionnaire des rimes
quoi — [ kwa ] pron. rel. et interrog. • XIIe; quei 1080; lat. quid I ♦ Pron. rel. (désignant une chose) A ♦ (Dans une relative à un mode pers.) 1 ♦ (Avec un antécédent) « Les louvoiements sournois à quoi cette fausse situation l obligeait » (A.… … Encyclopédie Universelle
Quoi ? — Quoi ? Données clés Titre original Che? Réalisation Roman Polanski Scénario Roman Polanski Gérard Brach Sociétés de production … Wikipédia en Français
Quoi? — Quoi ? Quoi ? (What ?) est un film réalisé par le metteur en scène français d origine polonaise Roman Polanski. Le film, tourné sur la riviera italienne et en langue italienne, date de 1972, et est sorti en France en 1973. Interprété… … Wikipédia en Français
quoi — (koi), pronom conjonctif indéclinable, signifiant quelle chose ou laquelle chose, servant pour les deux genres et les deux nombres, mais employé comme complément et non pas comme sujet ; on ne s en sert pas en parlant des personnes ; il ne prend… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
QUOI — Pronom relatif invariable , qui tient lieu de Lequel, laquelle, tant au singulier qu’au pluriel, lorsqu’il est précédé d’une préposition; il ne se dit que des Choses. Ce sont des choses à quoi vous ne prenez pas garde. Il n’y a rien sur quoi l’on … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
QUOI — Pronom qui tient lieu quelquefois du pronom relatif Lequel, laquelle, tant au singulier qu au pluriel, lorsqu il est précédé d une préposition. Il ne se dit que Des choses. Ce sont choses à quoi vous ne prenez pas garde. Il n y a rien sur quoi l… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
quoi — pr. nt. rel. et int. / intj. : KAI (Aix, Albanais 001, Albertville, Annecy 003, Arvillard 228, Balme Sillingy, Chable, Chambéry 025, Giettaz 215b, Hauteville Savoie 236, Morzine 081, Sciez, Sevrier, Thoiry), ké (Bellecombe Bauges), kê (Aillon… … Dictionnaire Français-Savoyard
-quoi — je ne sais quoi … Dictionnaire des rimes
quoi — ir·o·quoi·an; … English syllables
Quoi d'Neuf Scooby-Doo ? — Quoi d neuf Scooby Doo ? Titre original What s New Scooby Doo ? Genre Série d animation Pays d’origine États Unis … Wikipédia en Français
