-
1 il
(pl. ils) pron. pers. (du lat. ille "celui-là") употребява се несамостоятелно: 1. с лични глаголи: той; il mange той яде; ils chantent те пеят; 2. (du lat. illud "cela") с безлични глаголи: il faut трябва; il pleut вали; 3. с някои глаголи, употребявани в безлична форма: il y a beaucoup de gens има много хора; il est vrai вярно е (това е вярно); il est possible възможно е (това е възможно); il fait chaud топло е; il fait frais хладно е; il fait mauvais времето е лошо; il était une fois имало едно време; il s'agit de отнася се до; il a été décidé que бе решено, че. -
2 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
3 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
chaud — chaud, chaude [ ʃo, ʃod ] adj. et n. m. • chalz XIe; chalt XIIe; lat. cal(i)dus I ♦ Adj. A ♦ 1 ♦ (Opposé à froid, frais) Qui est à une température plus élevée que celle du corps; dont la chaleur donne une sensation particulière (agréable, ou… … Encyclopédie Universelle
chaud — chaud, chaude (chô, chô d ; le d ne se lie pas, un ami chaud à nous servir, dites : chau à ; Chifflet, Gramm. p. 212, fait même remarque ; au pluriel l s se lie : des amis chau z à) adj. 1° Qui a, qui donne ou produit de la chaleur. • Dans… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
chaud — CHAUD, AUDE. adj. Qui a de la chaleur. Le feu est chaud. Le Soleil est bien chaud aujourd hui. Temps chaud. Eau chaude. Bain chaud. Fer chaud. Four chaud. Mettre quelque chose sous les cendres chaudes. Prendre un bouillon chaud. Une chambre bonne … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chaud — Chaud, [ch]aude. adj. Qui participe à la plus active des quatre premieres qualitez. Chaud au premier, au second &c. degré. chaud en puissance. chaud actuellement. le vin est chaud. les espiceries sont chaudes. des herbes chaudes. le feu est chaud … Dictionnaire de l'Académie française
chaud — chaud, e adj. Agité : Les syndicats nous préparent un printemps chaud. / Ça ne me fait ni chaud ni froid, cela m est indifférent. / Ne pas être chaud pour, ne pas avoir envie de. / Avoir eu chaud aux fesses, aux miches, avoir échappé de peu à un… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
CHAUD — AUDE. adj. Qui a de la chaleur, qui donne de la chaleur. Le feu est chaud. Le soleil est bien chaud aujourd hui. Temps chaud. Climat chaud. La journée a été très chaude. Eau chaude. Bain chaud. Fer chaud. Four chaud. Mettre quelque chose sous les … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CHAUD, AUDE — adj. Qui a ou qui donne de la chaleur. Le soleil est bien chaud aujourd’hui. Temps chaud. Climat chaud. La journée a été très chaude. Eau chaude. Bain chaud. Fer chaud. Four chaud. Mettre quelque chose sous les cendres chaudes. Prendre un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Est-Montréal — Montréal Pour les articles homonymes, voir Montréal (homonymie). Montréal … Wikipédia en Français
Est de Montréal — Montréal Pour les articles homonymes, voir Montréal (homonymie). Montréal … Wikipédia en Français
Est-timorais — Timor oriental Pour les articles homonymes, voir Timor (homonymie). República Democrática de Timor Leste (pt) … Wikipédia en Français
Point chaud — Carte des principaux points chauds mondiaux. Légende : 1 : Limite de plaque divergente (dorsale), 2 : Limite de plaque transformante, 3 : Limite de plaque de subduction, 4 : Zones de limite diffuse de plaque, 5 :… … Wikipédia en Français
