-
41 branler
v. (contraction de brandeler, de brandir) I. v.tr. 1. клатя, разклащам; branler la tête клатя глава; 2. вулг. мастурбирам; 3. разг., вулг. правя, изработвам; II. v.intr. клатя се, олюлявам се, нестабилен съм; une dent qui branle зъб, който се клати; le couteau branle dans le manche дръжката на ножа се клати; se branler v. pron. мастурбирам. Ќ Ant. tenir. -
42 brulé2,
e adj. (de brûler) 1. изгорял; 2. в съчет. ma tête brulé2,ée; cerveau brulé2, прен. човек с гореща кръв, авантюрист; agent brulé2, разкрит агент; 3. човек, на когото никой няма доверие. -
43 bucéphale
m. (nom du cheval d'Alexandre le Grand; gr. boukephalos, propt. "а tête de bњuf") ост. параден или боен кон. -
44 bûche1
f. (p.-к. mot germ. °buskum "baguette") 1. пън, цепеница (за горене); 2. разг. дръвник, глупак; 3. вид сладкиш във форма на дънерче, който се прави на Коледа. Ќ bûche1 de Noël бъдник; rester comme une bûche1 стоя без да помръдвам, като пън; dormir comme une bûche1 спя дълбоко; avoir la tête dure comme une bûche1 своенравен, упорит съм; quelle bûche1! какъв глупав и апатичен човек! -
45 caboche
f. (forme normanopicarde, de bosse, confondu avec des dér. de caput "tête") 1. разг. глава; 2. гвоздей с широка, кръгла глава за подковаване на обувки. -
46 cabot2
m. (p.-к. du lat. caput "tête") 1. разг. куче; 2. зоол. кефал. -
47 cachalot
m. (esp. ou port. cachalote, poisson "а grosse tête", de caput) зоол. кашалот. -
48 cadeau
m. (cabdel "chef", fig. "lettre capitale"; lat. pop. capitellus, de caput "tête") 1. подарък, дар; cadeau de Noël коледен подарък; faire un cadeau а qqn. правя подарък на някого; 2. ост. развлечение, което се предлага на дама. Ќ papier cadeau хартия за увиване на подаръци; c'est un cadeau de la maison разг. това е безплатно; c'est pas un cadeau това е човек, който трудно се понася; faire cadeau de qqch. давам нещо като подарък. -
49 calculer
v.tr. (bas lat. calculare, lat. calculus "caillou; jeton servant а compter") 1. смятам, пресмятам, изчислявам; calculer la surface d'un rectangle пресмятам лицето на правоъгълник; calculer de tête смятам наум; 2. прен. претеглям, отмервам, обмислям, премислям, преценявам; calculer les chances de réussite изчислявам шансовете за успех; bonté calculeé пресметната доброта ( поради интерес). Ќ machine а calculer сметачна машина. -
50 camail
m. (lat. caput "tête" et macula "maille") 1. къса наметка с качулка (за духовно лице); 2. средновековна плетена метална ризница за главата, раменете и врата; 3. зоол. дълги пера по шията и гърдите на петел. -
51 capitaine
m. (bas lat. capitaneus, de caput "tête") 1. главатар, пълководец, военачалник; капитан; capitaine en second капитан помощник-командир на рота, ескадрон, батарея; capitaine de vaisseaux капитан I-ви ранг; 2. капитан на търговски кораб (на рибарските кораби се нарича patron); 3. ист. управител на кралска резиденция; 4. капитан на спортен екип; 5. негат. шеф на голямо предприятие; capitaine d'industrie индустриален бос; 6. зоол. голяма сладководна африканска риба. -
52 capital1
m. (lat. capitalis, de caput "tête") (pl. capital1aux) 1. капитал; capital1 constant постоянен капитал; capital1 variable променлив капитал; capital1 de base, capital1 fixe основен капитал; capital1 roulant, capital1 de roulement, capital1 de circulation оборотен капитал; capital1 immobilisé имобилизиран, мъртъв капитал; capital1 financier финансов капитал; capital1 industriel промишлен капитал; capital1 actions, capital1 social капитал в акции; accumulation du capital1 натрупване на капитала; capitaux fugitifs капитали, изтичащи в чужбина; 2. капитал, капитализъм; 3. същност, същина, най-важното нещо; 4. богатство, състояние; dilapider son capital1 прахосвам богатството си. Ќ capital1 humain човешки ресурси; petit capital1 девственост на младо момиче; capital1-décès сума по застраховка, получавана от наследниците на починал. -
53 capital2,
e, aux adj. (lat. capitalis, de caput "tête") главен, съществен; jouer un rôle capital2, играя главна, съществена роля; lettre capital2,e главна буква. Ќ peine capital2,e смъртно наказание; sentence capital2,e смъртна присъда; crime capital2, престъпление, което заслужава смъртна присъда; execution capital2,e екзекутиране на осъден на смърт; ville capital2,e столичен град; les sept péchés capital2, aux седемте смъртни гряха. Ќ Ant. accessoire, secondaire; insignifiant. -
54 capitation
f. (bas lat. capitatio "impôt par tête") феод. данък на глава. -
55 capiteux,
se adj. (it. capitoso, du lat. caput "tête") който опива; vin capiteux, вино, което опива. -
56 capitolin,
e adj. (lat. capitolinus, de Capitolium, colline de Rome, de caput "tête") капитолийски; le mont capitolin, Капитолийският хълм. -
57 capiton
m. (lat. caput "tête") техн. 1. дреб от коприна; 2. седалище или облегало на стол, напълнени с дреб от коприна; 3. подплънка, слой за предпазване; 4. биол. мастно струпване в тъкан. -
58 capitule
m. (lat. capitulum "petite tête") бот. кошничка ( съцветие). -
59 caporal
m. (it. caporale, de capo "tête") (pl. caporalaux) 1. воен. ефрейтор; 2. нар. долнокачествен тютюн. Ќ le petit caporal Наполеон I. -
60 carré
m. (du lat. quadratus, p.p. de quadrare "rendre carré") 1. геом. квадрат; la surface d'un carré повърхнина на квадрат; 2. мат. квадрат; élever un nombre au carré, faire le carré d'un nombre повдигам число на квадрат; 3. готв. каре; 4. воен. каре (пехотен строй във форма на квадрат); 5. мор. офицерска трапезария; 6. каре (група от четири души при игра на карти); 7. четири еднакви карти, изтеглени при игра; 8. квадратно шалче, сгънато по диагонал; 9. предмет с четвъртита форма. Ќ au carré с прави ъгли; faire а qqn. la tête au carré удрям някого по главата, докато му я счупя.
См. также в других словарях:
tête — [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
tête-de-mort — tête [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
tête-à-tête — [ tɛtatɛt ] n. m. inv. • 1636; de tête(I, 2o) 1 ♦ Situation de deux personnes qui se trouvent seules ensemble, et spécialt qui s isolent ensemble. Un tête à tête amoureux. Elle essaya de nous ménager un tête à tête. ⇒ entrevue. « j évite le tête… … Encyclopédie Universelle
tête à tête — ou tête à tête n. m. inv. et loc. adv. d1./d n. m. inv. Situation de deux personnes seules l une avec l autre. d2./d Loc. adv. (Sans trait d union.) être tête à tête ou en tête à tête avec qqn, seul avec lui. Repas en tête à tête. ⇒TÊTE( )À(… … Encyclopédie Universelle
Tête (homonymie) — Tête Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
tête-bêche — [ tɛtbɛʃ ] adv. • 1820; altér. de à tête béchevet, renforcement de béchevet, proprt « double tête », de bes, bis « deux fois » et chevet, qui n était plus compris ♦ Dans la position de deux personnes dont l une a la tête du côté où l autre a les… … Encyclopédie Universelle
tête-de-nègre — [ tɛtdənɛgr ] adj. inv. et n. • 1818; par anal. d aspect avec la tête d un nègre 1 ♦ De couleur marron foncé. N. m. inv. « d un brun tirant sur le tête de nègre et le chocolat » (Robbe Grillet). 2 ♦ N. f. Pâtisserie composée d une meringue… … Encyclopédie Universelle
tête-à-queue — [ tɛtakø ] n. m. inv. • 1872; de tête et queue 1 ♦ Mouvement du cheval qui pivote brusquement sur lui même. 2 ♦ Brusque changement de direction d un véhicule qui se retrouve en sens contraire. L automobile a dérapé et fait un tête à queue. Des… … Encyclopédie Universelle
Tête — Tête, head in French, may refer to : * Je danse dans ma tête, a song from the Dion chante Plamondon album by Céline Dion * Tête bêche, a joined pair of stamps in philately * Tête Jaune (d. 1828), an Iroquois Métis trapper/furtrader/explorer *… … Wikipedia
Tete humaine — Tête humaine Pour les articles homonymes, voir Tête. La tête humaine, aussi appelée caboche en language courant, est la tête de l’être humain. C’est la partie de l’anatomie du corps humain portée par le cou. L’homme, comme tous les primates, a… … Wikipédia en Français
TÊTE ET COU — La tête superpose un étage supérieur, le crâne, qui contient l’encéphale, un étage moyen, sensoriel, avec les fosses nasales, les orbites, les oreilles, et un étage inférieur, viscéral, ou aéro digestif (en avant, fosses nasales et cavité buccale … Encyclopédie Universelle
