-
1 punta
f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така. -
2 cabello
m 1) косъм; 2) коса; 3) pl свила на царевичен кочан; 4) фиде; cortar un cabello en el aire прен. схващам много бързо; estar colgado de los cabellos прен. объркан съм, страхувам се; no montar un cabello прен. нещо несъществено, дреболия; ponérsele a uno los cabellos de punta косата ми настръхва. -
3 espina
f 1) трън, бодил; 2) кост (на риба); 3) тресчица (от дърво); 4) анат. гръбнак, гръбначен стълб; 5) прен. опасение, безпокойство, грижа, съмнение, подозрение; 6) прен. трудност, пречка, щета; darle a uno mala espina una cosa прен., разг. кара ме да се тревожа, безпокои ме; dejar a uno la espina en el dedo прен., разг. не излекувам докрай; estar en espinas в трудно положение съм; estar en la espina прен., разг. приличам на клечка от слабост; la espina cuando nace, la punta lleva delante proverb човек се ражда с наклонностите си; sacar la espina прен. изкоренявам злото, премахвам проблема; sacarse uno la espina прен. най-накрая си показвам рогата, правя или казвам дълго потискано нещо; tener a uno en espinas прен., разг. държа някого като на тръни. -
4 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
5 lanza
f 1) копие; 2) копиеносец; 3) процеп; 4) металически накрайник на маркуч; 5) бикоб. пика; a punta de lanza много строго, сурово; estar con la lanza en ristre прен. готов съм да започна нещо, да споря, да се изправя решително срещу някого; hincar (meter) la lanza hasta el regatón прен., разг. гоня до дупка, не оставям да си почине, разсипвам някого; no haber (quedar) lanza enhiesta прен. напълно разгромявам врага; no romper lanzas con nadie прен. не обичам разправиите, кавгите; ser uno una lanza прен., разг. Амер. умен и ловък съм; romper lanzas por прен. а) споря с някого, защитавам страстно някого (нещо); б) премахвам пречките, препятствията. -
6 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори. -
7 nervio
m 1) нерв; nervio motor двигателен нерв; nervio sensitivo чувствителен нерв; 2) сухожилие; 3) жилка (на лист, метал и пр.); 4) прен. главен двигател; 5) прен. сила, енергия; нерв; 6) прен. ефикасност, убедителност на довод; 7) мор. леер (бордово въже); 8) муз. струна; 9) примка, верига на престъпник; 10) арх. изпъкнал свод (в готическия стил); 11) нишка за подвързване на гърба на книга; nervio de buey камшик (от жили на бик); alterar (atacar, crispar) a uno los nervios; alteràrsele (atacàrsele, crispàrsele) a uno los nervios; poner (ponérsele) a uno los nervios de punta прен., разг. изопвам нервите някому; изопват ми се нервите, много съм нервен; ser uno (un) puro nervio прен., разг. сноп от нерви съм; активен, неспокоен. -
8 pelo
m 1) косъм; cortar un pelo en el aire прен. имам много остър ум; no falta un pelo разг. нищо не липсва; 2) събир. коса; pelo lacio права коса; pelo rizado къдрава коса; ponérsele a uno los pelos de punta разг. настръхва ми косата от страх; 3) мъх (по тялото); 4) мъх (на плод); 5) козина; цвят на козина; 6) пух; 7) сурова коприна; 8) тъмна жилка върху скъпоценен камък; 9) мастит (в гърда на жена); 10) прен., разг. мъничко, незначително нещо; pelo de aire прен. лек полъх на вятъра; pelo de camello камилска вълна; pelo de cofre (de Judas) прен., разг. а) рижа коса; б) риж човек; pelos y señales прен., разг. подробности, най-малки детайли; al pelo а) по посока на косъма; б) прен., разг. точно според желанието; навреме; a medios pelos прен., разг. полупиян; a (en) pelo разг. а) гологлав; б) яздене без седло; caérsele a alguien el pelo прен., разг. а) чувствам се много зле, когато се разкрие нещо; б) получавам упрек, наказание; contra pelo, a contrapelo прен., разг. ненавременно, неуместно; de poco pelo прен., разг. маловажен, незначителен; echar pelo прен., разг. имам много работа, работя много; estar uno hasta los pelos (el pelo) прен., разг. до гуша ми е дошло; hacer a pelo y a pluma вулг. бисексуален съм; ni un pelo нищо; por los pelos, por un pelo а) в последния момент; б) малко остава, малко липсва; tener pelos un negocio разг. трудна, объркана работа; tirarse uno de los pelos прен., разг. скубя си косата (от яд, мъка, разкаяние); un pelo прен., разг. много малко; le faltó un pelo para caer на косъм беше (без малко) да падне; pelo a pelo квит, танто за танто; de poco pelo разг. беден; no tener pelo de tonto прен. не съм вчерашен; no tener pelos en la lengua разг. нямам задръжки при говорене; tomar el pelo a uno разг., прен. подигравам се на някого. -
9 tacnología
f технология; tacnología punta най-модерната и водеща в дадена област технология.
См. также в других словарях:
punta — sustantivo femenino 1. Extremo agudo o más fino de una cosa, generalmente alargado: la punta de la navaja, la punta de la espada, la punta de la aguja, la punta de la barra, la punta del cuchillo, la punta del dardo, la punta del lápiz, la pun ta … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
punta — (Del lat. puncta, t. f. de tus, part. pas. de pungĕre, picar, punzar). 1. f. Extremo agudo de un arma blanca u otro instrumento con que se puede herir. 2. Extremo de algo. La punta del pie. [m6]La punta del banco. 3. Colilla de un cigarro. 4.… … Diccionario de la lengua española
punta (1) — {{hw}}{{punta (1)}{{/hw}}s. f. 1 Estremità aguzza e pungente di qlco.: la punta del coltello, di uno spillo, della lancia | Prendere qlco. di –p, (fig.) direttamente | (fig.) Prendere qlcu. di –p, affrontarlo bruscamente | Estremità superiore,… … Enciclopedia di italiano
Punta — ist der Name einer Musiktradition, besonders in Belize sowie Honduras und El Salvador, sowie eines Tanzes der Garifuna. Musik Die heutige Puntamusik geht in Teilen auf den Punta Tanz der Garifuna zurück. Die Puntamusik wurde 1978 erstmals einer… … Deutsch Wikipedia
punta — 1. de o en puntas. → puntilla. 2. hora punta. ‘Aquella en la que se produce mayor aglomeración en los transportes y mayor demanda en el uso de determinados servicios’. En España y Chile se dice hora punta: «Coge el metro en una hora punta»… … Diccionario panhispánico de dudas
Punta 28 — (Мар де Лас Пампас,Аргентина) Категория отеля: Адрес: Calle 28, 7165 Мар де Лас Пампас, Ар … Каталог отелей
Punta [1] — Punta, in Ungarn ein weiter Schafpelz mit Ärmeln, von hellbraun gebeiztem Leder, mit dem Fell nach innen. Bei den guten sind die Nähte mit eingenähten Figuren von buntem Leder verziert. Regnet es stark, so wird der Pelz mit dem Rauhen nach Außen… … Pierer's Universal-Lexikon
Punta [2] — Punta (span. u. ital.), 1) so v.w. Spitze; daher P. d arco, in der Musik die Bogenspitze; 2) so v.w. Vorgebirge; daher: P. de Afrika u. P. do Europa, die beiden an der Straße von Gibraltar einander gegenüber stehenden Spitzen von Afrika u. Europa … Pierer's Universal-Lexikon
Punta [1] — Punta (span. u. ital.), Spitze, Vorgebirge, wie P. de Europa, die Südspitze der Halbinsel von Gibraltar u. a. P. speziell Name des Vorgebirges Aktion (s. d.) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Punta [2] — Punta (ital., »Stich«), ein Gesellschaftsspiel mit Karten und Würfeln, das trotz einfacher Regeln doch großer Mannigfaltigkeit fähig ist. Vgl. Lauterburg, D. is große Buch der Puntaspiele (Berl. 1904) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Punta — (ital., span.), Spitze, Vorgebirge; insbes. La P., s.v.w. Actium … Kleines Konversations-Lexikon
