-
1 puits
m. (lat. puteus) 1. кладенец; puits de pétrole петролен кладенец; 2. шахта; puits de mine шахта в мина; 3. прен. извор, първоизточник; много надарен човек в известна област. Ќ montrer а qqn. la lune dans le puits разг. излъгвам някого. -
2 artésien
adj. (de l'Artois) в съчет. puits artésien артезиански кладенец. -
3 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
4 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
5 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
6 écurer
v.tr. (lat. pop. °excurare) 1. чистя, изчиствам очиствам (от всякакви мръсотии); écurer un puits разчиствам кладенец; 2. търкам, изтърквам, за да лъсне; écurer des cueillères изтърквам лъжици. -
7 épuiser
v.tr. (de й- et puits) 1. изпразвам, пресушавам; épuiser une citerne пресушавам цистерна; 2. изчерпвам; épuiser des réserves изчерпвам, свършвам запаси; épuiser la patience de qqn. изчерпвам търпението на някого; épuiser un stock изчерпвам запаси от нещо (като ги продавам); 3. изморявам, изтощавам, съсипвам; 4. разглеждам основно, изчерпвам; s'épuiser изчерпвам се, пресъхвам; изтощавам се, изморявам се. Ќ Ant. remplir; approvisionner. -
8 pétrole
m. (lat. méd. petroleum, de petra "pierre" et oleum "huile", "huile de pierre") 1. нефт; puits а pétrole нефтови кладенци; pétrole naturel (pétrole brut) нерафиниран нефт; 2. газ; петрол; lampe а pétrole газова лампа; 3. синьо-сив цвят; costume bleu pétrole костюм в синьо-сив цвят. -
9 phréatique
adj. (du gr. phreas, -atos "puits") в съчет. nappe phréatique подхранван от подземни води, подпочвен воден пласт. -
10 puisard
m. (de puits) помийна яма. -
11 puisatier,
ère adj. (de puits) 1. който е свързан с изкопаване на кладенци; 2. m. работник, който копае кладенци. -
12 puiser
v.tr. (de puits) 1. черпя; точа; наливам; вадя; 2. прен. заимствам, черпя, вземам. -
13 tarir
v. (frq. °tharrjan "sécher") I. v.tr. 1. изсушавам, пресушавам; tarir un puits пресушавам кладенец; 2. прен. прекратявам; II. v.intr. 1. пресъхвам, изчезвам; source qui tarit извор, който пресъхва; 2. прен. спирам, преставам; se tarir изчерпвам се. Ќ tarir les larmes а qqn. успокоявам някого.
См. также в других словарях:
puits — puits … Dictionnaire des rimes
puits — [ pɥi ] n. m. • XVIe; puis 1131; lat. puteus 1 ♦ Cavité circulaire, profonde et étroite, à parois maçonnées, pratiquée dans le sol pour atteindre une nappe d eau souterraine. Bord, margelle d un puits. Puiser, tirer de l eau au puits. Curer un… … Encyclopédie Universelle
puits — PUITS. s. m. Trou profond, creusé de main d homme, & ordinairement revêtu de pierre, pour avoir de l eau. Un puits fort profond, fort creux. puits commun. puits mitoyen. le puits d une basse court, d un jardin. la mardelle, ou la margelle d un… … Dictionnaire de l'Académie française
Puits — is a commune in the Côte d Or department in eastern France.ee also*Communes of the Côte d Or department … Wikipedia
puits — (pui) s. m. 1° Trou profond creusé dans la terre, pour en tirer de l eau. • Sur le bord d un puits très profond Dormait, étendu de son long, Un enfant alors dans ses classes, LA FONT. Fabl. V, 11. • Un astrologue un jour se laissa choir Au… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PUITS — s. m. Trou profond, creusé de main d homme, ordinairement revêtu de pierre en dedans, et que l on a fait exprès pour en tirer de l eau. Un puits très profond, très creux. Puits commun. Puits mitoyen. Le puits d une basse cour, d un jardin. Le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Puits — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « puits », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) … Wikipédia en Français
PUITS — n. m. Trou profond, creusé de main d’homme, ordinairement revêtu de pierre en dedans, et que l’on a fait pour tirer l’eau qui se trouve à une certaine profondeur. Un puits très profond, très creux. Puits mitoyen. Le bord d’un puits. La rebord… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
puits — duobė statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. well vok. Mulde, f; Topf, m rus. яма, f pranc. puits, m … Fizikos terminų žodynas
puits — šulinys statusas T sritis Energetika apibrėžtis Įrengta duobė įvairioms požeminėms komunikacijoms, vandeniui gauti. atitikmenys: angl. shaft; well vok. Brunnen, m rus. колодец, m pranc. puits, m … Aiškinamasis šiluminės ir branduolinės technikos terminų žodynas
Puits canadien — Puits provençal Le puits provençal, ou échangeur air sol, est un échangeur géothermique à très basse énergie utilisé pour rafraîchir l air ventilé dans un bâtiment en été. Il est appelé puits canadien lorsqu il vise au préchauffage hivernal de l… … Wikipédia en Français
