-
1 puis
adv. (lat. pop. °postius) 1. после, след това, сетне, впоследствие; 2. loc. adv. et puis след това; освен това. -
2 volcan
m. (vulcan, puis volcan, esp. volcan appliqué aux montagnes de feu", de l'Amérique, de Vulcanus "Vulcain", dénomination d'un volcan des îles Lipari, puis de l'Etna") 1. вулкан; cratère d'un volcan кратер на вулкан; 2. прен. избухливост, избухлив характер; 3. неминуема опасност; être sur un volcan заплашва ме опасност. -
3 banque
f. (it. banca "banc", puis "comptoir des changeurs") 1. банка (учреждение); Banque industrielle Индустриална банка; Banque agricole Земеделска банка; avoir un compte en banque имам текуща сметка в банка; banque d'acceptation сконтова банка; banque d'émission емисионна банка; 2. каса, банка (в игра); banque de données информационна банка. Ќ billet de banque банкнота; faire sauter la banque печеля всичките пари, които се разиграват (в хазарта); banque d'organes банка за човешки органи за присаждане; banque du sang кръвна банка; banque alimentaire благотворителна организация за събиране на храна за нуждаещите се; renflouer les banques sur fonds publics финансирам банките с пари на обществени фондове. -
4 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
5 bénir
v.tr. (lat. benedicere "louer", puis "bénir") 1. благославям; 2. църк. освещавам. Ќ aux temps bénis щастливите времена; être béni des dieux облагодетелстван съм от съдбата; bénir un bateau кръщавам, освещавам кораб; béni soit...! благословен да бъде...! Ќ Ant. maudire, exécrer. -
6 boche-à-bouche
m.inv. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") уста в уста ( вид изкуствено дишане). -
7 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
8 boule
f. (lat. bulla "bulle", puis "boule" creuse) 1. топка; 2. нар. кълбо; 3. разг. глава; лице; 4. (Белгия) бонбон. Ќ perdre la boule изгубвам си ума; boules Quies топчета за запушване на ушите (при силен шум); boule de neige топка сняг; faire boule de neige нараствам, увеличавам обема си (подобно на топка сняг, която се търкаля); avoir une boule dans la gorge трудно ми е да преглъщам (поради емоция); boule de signaux сигнализационен буй (по бреговете на море); en boule във форма на топка; se mettre en boule разгневявам се; avoir les nerfs en boule нервен, ядосан съм; boule de billard билярдна топка; напълно плешива глава; avoir les boules разг. писна ми, изнервям се. -
9 brouée
f. (de l'a. fr. breu "brouillon", puis "écume, mousse") ост. мъгла. -
10 catin
f. (abrév. fam. puis péj. de Catherine, var. catau) ост., разг. лека жена, проститутка. -
11 caver2
v.intr. (it. cavare "creuser", puis "tirer de sa poche") залагам пари в игра; se caver2 залагам пари; se caver2 de 1000 francs залагам 1000 франка ( в игра). Ќ Ant. décaver. -
12 chape
f. (bas lat. cappa "capuchon", puis "manteau") 1. църк. филон; 2. кардиналска дълга дреха с качулка, подплатена с хермелин; 3. монашеско наметало; 4. готв. похлупак; 5. циментова замазка; 6. техн. похлупак; chape de poulie похлупак в горната част на скрипец; 7. воен. обвивка; la chape d'une épée метална обвивка в горната част на ножница. -
13 coco1
ou noix de coco m. (du port., puis it. et esp. coco "croque mitaine", d'apr. l'aspect de la noix) 1. кокосов орех; lait de coco1 кокосово мляко; beurre de coco1 кокосово масло; 2. ост. вид разхладително питие от сока на сладник (реглис) и вода. -
14 comte
m. (lat. comes "compagnon", puis "attaché а la suite de l'empereur", d'où "haut dignitaire") 1. граф; 2. високопоставен сановник от франкската епоха. -
15 couronne
f. (lat. corona, probabl. empr. au gr. korone "corneille", puis "objet courbe") 1. венец, награда; couronne de laurier лавров венец; 2. корона; 3. крона (монета); 4. корона на зъб; 5. кралска, царска власт; héritier de la couronne наследник на престола; 6. монархия; la couronne de France Френската монархия; 7. предмет с кръгообразна форма; 8. подстрижка на католически свещеник; 9. корона на диференциал в автомобил; 10. част от зъб, която се подава над венеца; 11. концентрична географска зона; 12. агломерацията на Париж; 13. ореол около светлинен източник. Ќ couronne d'épine трънен венец; la triple couronne папска тиара; en couronne в кръг, кръгообразно; couronne de lumière полилей в църква; couronne solaire слънчева корона. -
16 crapahuter
v.intr. (de crapaud "appareil de gymnastique", puis marche; exercice; d'apr. chahuter) разг. вървя през пресечен, труден терен. -
17 cuisse
f. (lat. coxa "hanche", puis "cuisse") бедро; бут, кълка; cuisse de poulet пилешка кълка; cuisses de grenouille жабешки бутчета. Ќ se croire sorti de la cuisse de Jupiter разг. имам много високо мнение за себе си. -
18 depuis
prép. (de de et puis) 1. от, след; depuis le 15 mars след 15 март; depuis le premier jusqu'au dernier от първия до последния; 2. откакто; 3. adv. оттогава; il est parti et nous ne l'avons pas revu depuis замина и оттогава не сме го виждали; 4. loc. conj. depuis que откакто, откогато; 5. loc. adv. depuis peu неотдавна; depuis longtemps отдавна; depuis toujours винаги. Ќ Ant. jusqu'а, auparavant. -
19 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
20 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого.
Страницы
См. также в других словарях:
puis — puis … Dictionnaire des rimes
puis — [ pɥi ] adv. • 1080; lat. pop. °postius, class. post ou postea 1 ♦ (Succession dans le temps) Après cela, dans le temps qui suit. ⇒ ensuite. (Actions successives) « Des gens entraient, puis ressortaient » (Green). (Sujets ou compl. successifs) «… … Encyclopédie Universelle
puis — PUIS. Adverbe de temps & d ordre. Il font estat d aller à Orleans, à Blois, puis à Tours. un tel estoit placé aprés luy, puis un tel, puis un tel, & puis un tel. On dit par ellipse & par interrogation, Et puis, pour dire, Et bien, qu en arrivera… … Dictionnaire de l'Académie française
puis — puis; puis·ne; … English syllables
puis|ne — «PYOO nee», adjective, noun. –adj. Law. 1. inferior in rank; younger; junior: »The Lord Chief Justice can take direct responsibility rather than accept it on behalf of a puisne judge (Manchester Guardian). 2. later: »a puisne mortgage. –n. 1. Law … Useful english dictionary
puis — (pui ; l s se lie : pui z on vint) adv. de temps 1° Ensuite. • Au vôtre [nom] elle a rougi, puis s est mise à sourire, CORN. Othon, I, 3. • Il s agit premièrement de pourvoir au nécessaire, et puis au superflu ; ensuite viennent les délices … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
puis — I. Puis, monosyllab. Est ores preposition qui sert à designer ordre, soit de temps, puis ce jour, Post illum diem ab illo die, Soit de lieu, puis cecy, puis cela, Illud postea, hoc deinde, Post, On dit despuis pour le mesmes quant à l ordre du… … Thresor de la langue françoyse
PUIS — adv. de temps Ensuite, après. Ils se proposent d’aller à Orléans, à Blois, puis à Tours. Il leur dit quelques mois, puis il sortit. Il est aussi adverbe de lieu. Derrière lui était assis un tel, puis un tel. Et puis, D’ailleurs, au reste, en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
PUIS — adv. de temps Ensuite, après. Ils se proposent d aller à Orléans, à Blois, puis à Tours. Il leur dit quelques mots, puis il sortit. Il est quelquefois adverbe de lieu. Derrière lui était assis un tel, puis un tel. Et puis, D ailleurs, au… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
puis — adv., et puis, ensuite, après, et ; donc, par la suite, par conséquent ; en effet (mais jamais dgm.) ; bien, finalement, en fin de compte, évidemment : PWÉ (Aillon Jeune, Aillon Vieux 273, Aix 017, Albanais 001, Annecy 003, Arvillard, Attignat… … Dictionnaire Français-Savoyard
puis darrein continuance — See plea puis darrein continuance … Ballentine's law dictionary
