-
1 prix
m. (lat. pretium) 1. цена, стойност; prix d'une marchandise цена на стока; prix unique твърда цена; prix coûtant, prix de revient себестойност; prix de fabrique фабрична цена; prix de vente продажна цена; prix fob цена франко борда; prix fixe твърда цена; а bas prix, а vil prix, а non prix на безценица; а moitié prix на половин цена; hors de prix много скъп; sans prix безценен; 2. награда, премия; prix d'honneur почетна награда; prix Nobel Нобелова премия; remporter le prix получавам награда; 3. прен. възмездие, отплата за нещо; цена; le prix de la gloire цената на славата; 4. loc. adv. а tout prix на всяка цена; 5. loc. prép. au prix de с цената на. -
2 coûtant
adj. (de coûter) в съчет. prix coûtant костуема цена, себестойност; revendre au prix coûtant препродавам без печалба. -
3 vil,
e adj. (lat. vilis "а bas prix") 1. ост. малоценен, без стойност; métaux vil,s малоценни метали; 2. прен. долен, низък, подъл, гнусен; vil, flatteur долен ласкател; 3. ост. неблагороден; vil, métier неблагороден занаят. Ќ а vil, prix на безценица. Ќ Ant. noble, estimable; cher. Ќ Hom. ville. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 abordable
adj. (de aborder) 1. рядко достъпен; côte abordable достъпен бряг; 2. леснодостъпен, гостоприемен (за човек); 3. евтин, с разумна цена; le prix est très abordable цената е много ниска. Ќ Ant. inabordable, inaccessible; cher. -
6 adjuger
v.tr. (lat. adjudicare) 1. юр. присъждам (в полза на една от страните); 2. давам, присъждам; adjuger un prix давам награда; 3. s'adjuger отделям си, присвоявам си, запазвам си; s'adjuger la meilleure part отделям за себе си най-хубавата част; 4. отдавам, продавам на търг. -
7 astronomique
adj. (lat. d'o. gr. astronomicus) 1. астрономичен, астрономически; observations astronomiques астрономически наблюдения; année, jour astronomique астрономическа година, ден; 2. прен. извънмерен, преувеличен; prix astronomique много висока цена. -
8 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
9 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
10 blocage
m. (de bloquer) 1. блокиране; внезапно спиране; 2. строит. чакъл (за попълване на празно пространство между две стени); 3. псих. блокиране; 4. техн. спиране; le blocage d'une machine спиране на машина; blocage des prix прен. замразяване на цените; minorité de blocage малцинство с блокираща квота (в акционерно дружество); blocage d'une articulation блокиране на става. -
11 bloquer
v.tr. (de bloc) 1. обсаждам; блокирам; bloquer une ville обсаждам град; 2. затварям; bloquer une rue затварям улица; 3. спирам чрез сигнали; bloquer un train спирам влак чрез сигнали; 4. групирам, събирам заедно, съединявам; 5. запълвам с чакъл; 6. псих. блокирам; 7. прен. парализирам; 8. обграждам, блокирам, заграждам; обездвижвам; bloquer le ballon спирам топката; bloquer une articulation обездвижвам става; 9. (Канада) зубря, уча много; 10. (Канада) bloquer un examen пропадам на изпит; compte bloqué блокирана сметка (в банка); bloquer les prix замразявам цените. Ќ Ant. répartir, séparer; débloquer, dégager. -
12 bouger
v. (lat. pop. °bullicare, "bouillonner", de bullire) I. v.intr. 1. мърдам, шавам, движа се; que personne ne bouge! никой да не мърда! 2. премествам се; 3. разг. променям се, развалям се; les prix ne bougent pas цените не се променят; 4. вдигам се на протест; 5. преминавам към действие; II. v.tr. разг. помествам, отмествам, размествам; bouger les meubles размествам мебелите; se bouger мърдам се, помествам се. Ќ Ant. s'arrêter, rester, stagner. -
13 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
14 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
15 chuter
v. intr. (de chute) разг. 1. пропадам, провалям се (за пиеса); 2. не вземам достатъчно ръце (при игра на карти); 3. разг. падам; chuter dans les escaliers падам по стълбите; 4. прен. спадам; les prix chutent цените спадат. -
16 compétitif,
ve adj. (angl. competitive, même orig. que compétition) 1. ост. състезателен; 2. конкурентноспособен; конкурентен; prix compétitif,s конкурентни цени. -
17 consacré,
e adj. (de consacrer) 1. посветен, осветен; hostie consacré,e осветена нафора; prix consacré, а la mémoire de qqn. награда, посветена на паметта на някого; 2. затвърден, разрешен; expression consacré,e par l'usage затвърден в речта израз. -
18 courant1,
e adj. (de courir) 1. течащ; eau courant1,e течаща вода; 2. текущ; l'année courant1,e текущата година; le cinq courant1, на пети този месец; 3. банален, обикновен, говорим; langage courant1, говорим език; mot courant1, дума, която се употребява често в езика; 4. m. всекидневието. Ќ compte courant1, текуща сметка; prix courant1, пазарна цена; chien courant1, гонче, куче, което гони дивеча; main courant1,e книга, в която се записват търговски и счетоводни операции; парапет на стълбище, прикрепен към стената ( успоредно на предпазния парапет). -
19 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
20 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари.
Страницы
См. также в других словарях:
prix — prix … Dictionnaire des rimes
prix — [ pri ] n. m. • pris 1050; lat. pretium I ♦ 1 ♦ Rapport de valeur d un bien à un autre bien; rapport d échange entre un bien ou un service et la monnaie. ⇒ coût, valeur. « L argent est le prix des marchandises ou denrées. Mais comment se fixera… … Encyclopédie Universelle
prix — PRIX. s. m. Valeur d une chose, ce qu une chose vaut. Juste prix. chaque chose a son prix. c est le prix. c est son prix. On dit fig. que Chacun vaut son prix; & cela se dit ordinairement pour marquer qu il ne faut pas si fort eslever le merite d … Dictionnaire de l'Académie française
Prix — ist der Name folgender Personen: Johann Nepomuk Prix (1836–1894), österreichischer Politiker Wolf D. Prix (* 1942), österreichischer Architekt Siehe auch: Prix de l Académie nationale du cinéma, französischer Filmpreis Prix du Quai des Orfèvres,… … Deutsch Wikipedia
Prix S.D.E. — Prix SDE Les prix attribués par la SDE Canada (autrefois BMI Canada) se répartissent en cinq catégories: Prix annuels décernés aux étudiants compositeurs Prix annuels aux auteurs compositeurs Prix spéciaux Prix décernés aux orchestres Prix annuel … Wikipédia en Français
Prix — 〈[ pri:] m.; [pri:s], [pri:s]〉 Preis, Wettkampf; →a. Grandprix [frz.] * * * Prix [pri: ], der; [pri:(s)], [pri:s] [frz. prix < lat. pretium, ↑ Preis]: frz. Bez. für: ↑ Preis … Universal-Lexikon
Prix — 〈 [pri:] m.; Gen.: , Pl.: 〉 Preis; Grand Prix [grã pri] Großer Preis [Etym.: frz.] … Lexikalische Deutsches Wörterbuch
Prix — [pri:] der; [pri:(s)], [pri:s] <aus fr. prix, dies aus gleichbed. lat. pretium> franz. Bez. für Preis … Das große Fremdwörterbuch
Prix — [pri: ], der; , <französisch> (französische Bezeichnung für Preis); Prix Goncourt [ pri: gõ ku:ɐ̯] (französischer Literaturpreis) … Die deutsche Rechtschreibung
Prix — Variante de Priest (voir ce nom) rencontrée notamment dans l Aveyron et le Tarn et Garonne … Noms de famille
PRIX — s. m. Estimation d une chose, ce qu elle se vend, ce qu on l achète, ce qu on en paye. Prix raisonnable. Prix modique. Prix excessif, énorme, exorbitant. Prix convenu. Prix réglé. Bas prix. Haut prix. Prix moyen. Au plus haut prix. Au plus bas… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
