-
101 forme
f. (lat. forma) 1. форма, вид; външен вид, външност, изглед; forme du pluriel форма за множествено число; objets de même forme предмети с еднаква форма; changer de forme преобразувам се; sans forme безформен; prendre forme, acquérir une forme придобивам форма; poème en forme d'acrostiche поема в акростих; 2. установен порядък, ред; 3. pl. обноски; avoir des formes имам добри обноски; les formes de l'étiquette обноските на етикецията; 4. форма на управление; 5. юр. съдебни формалности; 6. калъп, форма; 7. печат. форма; 8. спорт. форма; être en forme, en pleine forme добре съм, в добра форма съм; 9. вдлъбнатата част на шапка; 10. мор. басейн; 11. пласт пясък, върху който се реди павето; 12. ост. леговище на заек, лисица и др.; 13. филос. форма, категория, идея; 14. loc. prép. en forme de, par forme de по начин че, във форма на; sous la forme de под формата на. Ќ en forme според закон, законно; en bonne et due forme според правилата; pour la forme само външно; prendre des formes разг. надебелявам. -
102 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
103 guise
f. (germ. °wisa "manière") 1. начин; vivre а sa guise живея по свой начин, по своему; а votre guise както искате, според желанието ви; 2. loc. prép. en guise de по начин, че; като, вместо; il portait un ruban en guise de cravate той носеше лента вместо вратовръзка; de guise que ост. по начин, че. -
104 instar
loc.prép. (adapt. loc. lat. ad instar, de instar "valeur égale") а l'instar de по подобие на, по примера на, като, подобно на. -
105 insu
loc. prép. (de in- et su, p. p. de savoir) в съчет. а l'insu de без знание, без съгласие; а son insu несъзнателно; se trahir а mon insu издавам се несъзнателно; а l'insu de qqn. без знанието на някого. Ќ Ant. au su de; consciemment, sciemment. -
106 intention
f. (lat. intentio) 1.намерение, замисъл, умисъл, цел; quelles sont vos intentions а son égard какви са намеренията ви спрямо него; а cette intention с тази цел; avoir l'intention de имам намерение да; 2. loc. prép. а l'intention de в чест на; в интерес на; dans l'intention de с намерение да. Ќ l'enfer est pavé de bonnes intentions погов. пътят към ада е послан с рози; intention de vote намерение да се гласува за даден кандидат. -
107 intestat
adj. (lat. intestatus) 1. без завещание; mourir intestat умирам без да оставя завещание; 2. loc. prép. ab intestat юр. без завещание; hériter ab intestat наследявам без завещание, по закон. -
108 issue
f. (de issu) 1. изход, излаз; chercher une issue търся изход; rue sans issue улица без изход; il n'y a pas d'autre issue que le mariage няма друг изход освен сватба; 2. прен. край, краен резултат; issue d'un combat краен резултат от битка; heureuse issue щастлив край; 3. f. pl. трици и други остатъци от смляно жито; карантии на животно; 4. loc. prép. а l'issue de на излизане от; след свършването на, в края на; 5. ост. излизане. Ќ Ant. accès, entrée; commencement. -
109 joignant,
e adj. (p. prés. de joidre) 1. съседен, който се допира; 2. prép. до, наблизо до. -
110 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
111 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
112 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
113 lors
adv. (lat. illa hora, ablatif "а cette heure-là") 1. ост. тогава; 2. loc. adv. pour lors тогава, за тогава; разг. в такъв случай; dès lors оттогава; depuis lors от този момент, от тогава насам; 3. loc. prép. lors de през време на; lors de ses études през време на следването му; 4. loc. conj. dès lors que щом като; lors même que дори когато, дори и когато. Ќ Hom. laure, lord. -
114 malheur
m. (de mal2 et heur) 1. нещастие, беда, злополука; porter malheur нося нещастие; s'attirer un malheur навличам си беда; un malheur ne vient jamais seul погов. едно нещастие никога не идва само; 2. пакост, нещо лошо; 3. loc. adv. par malheur за нещастие, за зла участ; 4. loc. prép. pour le malheur de за нещастието на. Ќ а qqch. malheur est bon всяко зло за добро; malheur а vous! interj. тежко ви! горко ви! par malheur за нещастие; de malheur злощастен; avoir le malheur de имам нещастието да; faire le malheur de qqn. правя нещастен някого, правя живота му мъчен; jouer de malheur постоянно не ми върви; parle (parlez) pas de malheur в никакъв случай, съвсем не; le grand malheur ирон. голяма работа! Ќ Ant. bonheur, béatitude, heur. -
115 manière
f. (bas lat. manuarius "de la main, en main") 1. маниер, начин, способ; manière d'agir начин на действие; 2. pl. обноски; acquérir des manières придобивам обноски; 3. лит. стил; manière floue неясен, неразбираем стил; 4. ост. маниеризъм; 5. вид, сорт; en manière de plaisanterie във вид на шега; 6. loc. conj. de manière que така че; понеже; така, както; 7. loc. adv. en quelque manière тъй да се каже; 8. loc. prép. de manière а по такъв начин, че; en manière de, par manière de във вид на, в качеството на; а la manière de по подобие на, както. Ќ а sa manière по своему; de manière ou d'autre по един или друг начин; en aucune manière в никакъв случай; faire des manières разг. превземам се, лигавя се; la manière forte силата, брутално действие, начин; de cette manière по този начин; de la belle manière грубо; de toute(s) manière(s) във всеки случай; каквото и да стане; d'une certaine manière в определен смисъл, под определен ъгъл (гледна точка); d'une manière générale общо; de (telle) manière que с цел да; de manière а ce que (+ subj.) по такъв начин, че; avoir la manière справям се, Ґправен съм. -
116 manque2
m. (de manquer) 1. липса, нямане, недостиг, лишение; 2. отсъствие, неявяване на проверка; être de manque2 отсъствам; 3. loc. prép. manque2 de ост. поради липса на. Ќ de manque2 по-малко; manque2 а gagner изпуснат случай да се спечели. Ќ Ant. abondance, excédent, excès. -
117 matière
f. (lat. materia, materies, d'abord "bois de construction", puis "matière") 1. филос. материя, обективна реалност; matière organique органична материя; matière inorganique неорганична материя; matières fécales et ellipt. matières фекалии, екскременти; matière grise мозък; 2. физ. вещество, материя, материал; суровина; matières brutes (premières) сурови материали, суровини; matières premières industrielles промишлени суровини; matières atomiques атомни материали; matière plastique пластмаса; matière colorante пигмент; matière nutritive хранително вещество; 3. предмет за изучаване, тема, материя, материал, съдържание; approfondir une matière изучавам основно, задълбочено дадена материя; entrée en matière пристъпване към темата, влизане в същността на работата; 4. в съчет. dans la matière по този въпрос; върху този въпрос; в дадения случай; matière а повод, предлог за; 5. prép. en matière de що се отнася до, относно, по отношение на. Ќ table des matières съдържание на книга; avoir (fournir) matière а давам повод за. -
118 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
119 mépris
m. (de mépriser) 1. презрение, отвращение; avoir en mépris, tenir en mépris презирам; 2. незачитане, пренебрежение; 3. loc. prép. au mépris de без да се гледа на, напук на, въпреки. Ќ Ant. estime. -
120 mer
отвъд морето; d'mer-mer презморски, задморски; 2. освен, извън; mer mesure извън мярката; 3. adv. по-нататък; passer mer продължавам, отминавам; 4. loc. adv. en mer освен това; d'mer en mer от край до край; 5. loc. conj. mer que не само, но; 6. loc. prép. освен; mer que освен че. Ќ passer mer а qqch. ост. продължавам с още по-голяма упоритост; не вземам пред вид, пренебрегвам.
См. также в других словарях:
prep — prep·a·rate; prep·a·ra·tion; prep·a·ra·tion·ist; prep·o·si·tion; prep·o·si·tion·al; prep; prep·py; prep·o·si·tion·al·ly; prep·pi·ly; prep·pi·ness; … English syllables
prep — /prep/, n., adj., v., prepped, prepping. n. 1. See preparatory school. 2. a preliminary or warm up activity or event; trial run: The race is a good prep for the Kentucky Derby. 3. preparation: dealer prep on the car included. 4. the act of… … Universalium
Prep — may refer to: * P rep, a statistical value of the probability of replicating an observed effect * Prep , a novel by Curtis Sittenfeld * Prep, short form for a plasmid preparation (including minipreps and bulk preps) or the DNA prepared by such a… … Wikipedia
prep school — prep schools 1) N VAR: oft prep N In Britain, a prep school is a private school where children are educated until the age of 11 or 13. 2) N VAR In the United States, a prep school is a private school for students who intend to go to college after … English dictionary
prep — [ prep ] verb intransitive or transitive AMERICAN SPOKEN to prepare for something, or prepare someone for something: prep for: She s prepping for her exams. prep someone/something for something: They re prepping the patient for surgery now … Usage of the words and phrases in modern English
prep — 1862, short for PREPARATION (Cf. preparation). Prep school attested from 1895, short for PREPARATORY (Cf. preparatory) school. First record of prep in the sense student or graduate of a preparatory school is from 1899. Variant form preppy is… … Etymology dictionary
prep — prep1 [prep] adj. ☆ short for PREPARATORY [a prep school] vi. prepped, prepping ☆ 1. Informal to attend a preparatory school 2. to prepare oneself by study, training, etc. vt. ☆ to prepare (a person or thing) for something; specif., to prepare (a … English World dictionary
prep|py — prep|pie or prep|py «PREHP ee», noun, plural pies. U.S. Slang. a student or graduate of a preparatory school: »No longer believe that Harvard students are all rich preppies tracing their Harvard histories back almost as far as the Saltonstalls … Useful english dictionary
prep|pie — or prep|py «PREHP ee», noun, plural pies. U.S. Slang. a student or graduate of a preparatory school: »No longer believe that Harvard students are all rich preppies tracing their Harvard histories back almost as far as the Saltonstalls... (Harper… … Useful english dictionary
PReP — steht für PowerPC Reference Platform, siehe PowerPC Presequence Protease PreP ist ein mitochondriales und chloroplastisches Protein … Deutsch Wikipedia
Prep — steht für PowerPC Reference Platform, siehe PowerPC Presequence Protease PreP ist ein mitochondriales und chloroplastisches Protein Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung mehrerer mit demselben Wort be … Deutsch Wikipedia
