-
1 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
2 intussusception
f. (du lat. intus "dedans" et susceptio "action de prendre sur soi") мед. вмъкване на част от черво в съседен орган. -
3 contrôle
m. (de contre- et rôle "registre tenu en double") 1. проверка, контрол; contrôle des billets контрол на билетите; contrôle fiscal данъчен контрол; contrôle des dépenses контрол на разходите; contrôle des connaissances проверка на знанията, изпит, препитване; contrôle continu текущ контрол (в Университет); contrôle antidopage антидопингов контрол; 2. двоен регистър за проверка на друг регистър, двойно счетоводство; 3. поименен списък (във войската); 4. място, където има контрольори, контрола; 5. изпитване в училище; контролна работа; 6. техн. проверка на състоянието на уред; 7. щамповане на държавен знак върху златарско изделие; 8. псих. контрол над психичните реакции; contrôle de soi самоконтрол; 9. ръководене, ръководство, контролиране; prendre le contrôle d'une entreprise поемам ръководството на предприятие; 10. биохим. регулиране на активността или синтеза на ензим. Ќ tour de contrôle контролна кула ( на летище). -
4 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière. -
5 empire
m. (lat. imperium) 1. власт, господство; превъзходство; 2. империя, царство; царуване; 3. прен. власт, влияние; exercer un empire sur qqn. имам влияние над някого; prendre de l'empire sur qqn. вземам надмощие над някого. Ќ avoir de l'empire sur soi-même проявявам, самообладание; pas pour un empire! за нищо на света.
См. также в других словарях:
Prendre sur soi — ● Prendre sur soi assumer la responsabilité de quelque chose, se décider à faire quelque chose de pénible … Encyclopédie Universelle
prendre — [ prɑ̃dr ] v. <conjug. : 58> • 980; lat. prehendere I ♦ V. tr. A ♦ Mettre avec soi ou faire sien. 1 ♦ Mettre dans sa main (pour avoir avec soi, pour faire passer d un lieu dans un autre, pour être en état d utiliser, pour tenir). Prendre un … Encyclopédie Universelle
soi — [ swa ] pron. pers. • XIIe; sei 1050; du lat. se, en position accentuée → se ♦ Pronom personnel réfléchi de la 3e personne. ⇒ lui (IV); et aussi elle, eux (cf. pop. Sa pomme, sézigue). I ♦ (Se rapportant à des personnes) A ♦ Représentant … Encyclopédie Universelle
soi-même — soi [ swa ] pron. pers. • XIIe; sei 1050; du lat. se, en position accentuée → se ♦ Pronom personnel réfléchi de la 3e personne. ⇒ lui (IV); et aussi elle, eux (cf. pop. Sa pomme, sézigue). I ♦ (Se rapportant à des personnes … Encyclopédie Universelle
prendre — (pren dr ), je prends, tu prends, il prend, nous prenons, vous prenez, ils prennent : je prenais ; je pris ; nous prîmes, vous prîtes, ils prirent ; je prendrai ; je prendrais ; prends, qu il prenne, prenons ; que je prenne, que nous prenions ;… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PRENDRE — v. tr. Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée. Prendre une pierre. Prendre une plume. Prendre un bâton. Prendre la main, le bras, l’oreille à quelqu’un. Prendre quelqu’un par la main. Prendre un cheval par la bride. Prendre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
PRENDRE — v. a. ( Je prends, tu prends, il prend ; nous prenons, vous prenez, ils prennent. Je prenais. Je pris. Je prendrai. Je prendrais. Prends. Prenez. Que je prenne. Que je prisse. Pris. ) Saisir, mettre en sa main. Prendre un livre. Prendre une épée … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SOI — Pronom singulier de la troisième personne, et des deux genres. Employé absolument, il est toujours accompagné d une préposition, excepté dans la phrase Être soi (voyez plus bas). Quand on le dit Des personnes, il ne se rapporte ordinairement qu à … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SOI — Pronom de la troisième personne, des deux genres Sauf dans l’expression être soi, où il est attribut, il ne s’emploie que comme complément et est toujours précédé d’une préposition. Quand on le dit des Personnes, il ne se rapporte ordinairement… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
prendre — vt. ; échanger (contre) ; confisquer ; figer (ep. d une gelée), durcir (ep. d un ciment), cailler (ep. d un lait emprésuré): prandre (Cohennoz.213, Cordon.083, Giettaz.215, Juvigny.008, Megève.201, Morzine.081, Notre Dame Bellecombe.214b, St… … Dictionnaire Français-Savoyard
soi — (soi), pronom réfléchi de la troisième personne des deux genres et des deux nombres, qui s emploie comme régime d une préposition ou quelquefois comme régime direct d un verbe actif. 1° Il se rapporte d ordinaire à un mot général et indéterminé … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
