-
1 prêter
v. (lat. prњstare) I. v.tr. 1. заемам ( на някого), давам на заем; prêter а intérêt давам под лихва; prêter un livre заемам (някому) книга; 2. отдавам, давам; prêter de l'importance отдавам значение; 3. приписвам; II. v.intr. развлачвам се, разтеглям се; III. v.tr. ind. давам повод, материал за; se prêter 1. даден съм, зает съм (някому); 2. даваме си взаимно; 3. поддавам се. Ќ prêter l'oreille услушвам се; prêter serment заклевам се. -
2 concours
m. (lat. concoursus) 1. ост. стичане, струпване (на хора); 2. прен. стечение, съвпадение; concours de circonstances стечение на обстоятелства; 3. съдействие, помощ, поддръжка, участие; prêter son concours давам, оказвам помощ, съдействие; 4. конкурс, състезание; gagner un concours, а un concours печеля конкурс; concours de beauté конкурс за красота; 5. мат. пресичане ( на прави). Ќ une bête а concours човек, който често печели конкурси; concours d'infractions няколко престъпления, извършени с един акт; concours agricole събрание на земеделци. -
3 emprunter
v.tr. (d'une forme pop. du bas lat. impromutuare) 1. заемам, вземам в заем; 2. прен. заимствам, приемам, получавам; 3. приемам вида на, имитирам. Ќ Ant. avancer, prêter. -
4 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
5 flanc
m. (frq. hlanka "hanche") 1. анат. слабина, хълбок; 2. поет. утроба; 3. воен. фланг, крило, страна; 4. геогр. ребро, склон; les flancs d'une montagne склоновете на планина. Ќ prêter le flanc давам повод за критика. -
6 gage
m. (frq. °waddi) 1. залог, обезпечение, гаранция; mettre en gage залагам; prêter sur gage заемам срещу залог; gage de fidélité залог за вярност; 2. знак, свидетелство, доказателство; en gage d'amitié в знак на приятелство; 3. pl. заплата, възнаграждение (на прислужник); 4. ост. нещо, което се залага в игра; наказание на играч, наложено от другите играчи. Ќ а gages наемен; être aux gages de qqn. на служба (на заплата) съм у някого; предан съм на някого; tueur а gages наемен убиец. -
7 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
8 main-forte
f. (de main et fort) помощ, подкрепа; prêter main-forte а qqn. притичвам се в помощ, давам помощ на някого. -
9 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
10 prêt1
m. (de prêter) 1. заемане; даване в заем; 2. заем; prêt1 а intérêt заем с лихва; prêt1 а court, а long terme краткосрочен, дългосрочен заем; prêt1 а la consommation потребителски заем; prêt1 sur nantissement заем срещу залог; prêt1 а fonds perdu заем без гаранция; 3. аванс (от заплатата на работник); 4. обезщетение на войник, подофицер. -
11 prêtable
adj. (de prêter) който може да се даде в заем. -
12 prête-nom
m. (de prêter et nom) (pl. prête-noms) поставено лице. -
13 prêté,
e adj. (de prêter) зает (на заем); argent prêté, заети пари. -
14 prêteur,
euse adj. et n. (de prêter) 1. който дава на заем, който заема; 2. m., f. заемодаващ, заемодател. -
15 semaine
f. (lat. relig. septimane, fém. de septimanus "relatif au nobre sept", de septem "sept") 1. седмица, неделя; 2. седмична заплата; recevoir sa semaine получавам седмичната си заплата; 3. пари, които се изразходват за една седмица; 4. гривна или пръстен, който се състои от седем халки; 5. съвкупност от седем подобни предмета. Ќ être de semaine дежурен съм за една седмица; prêter а la petite semaine давам в заем пари за кратък период и с голяма лихва; semaine anglaise работна седмица с почивни дни събота следобед и неделя; semaine Sainte рел. Страстната седмица; en semaine през работните дни; la semaine des quatre jeudis на куково лято; никога. -
16 serment
m. (lat. sacramentum) 1. клетва; prêter serment давам клетва; 2. тържествено обещание. Ќ serment d'ivrogne разг. клетва, която не се изпълнява. -
17 usure1
f. (lat. usura "intérêt de l'argent") 1. лихварство; 2. голяма лихва (над законно разрешената); 3. вземане на висока лихва; prêter а usure1 давам пари в заем с висока лихва; 4. ост. лихва върху парична сума. Ќ avec usure1 лит. в повече от това, което е взето; rendre qqch. avec usure1 връщам нещо в повече от това, което съм взел.
См. также в других словарях:
prêter — [ prete ] v. <conjug. : 1> • prester 1138; lat. præstare « mettre à la disposition », bas lat. « fournir sous forme de prêt » I ♦ V. tr. 1 ♦ Mettre (qqch.) à la disposition de qqn pour un temps déterminé. ⇒ donner, fournir. « Pourvu que… … Encyclopédie Universelle
Preter- — Pre ter [L. praeter past, beyond, originally a compar. of prae before. See {For}, prep.] A prefix signifying past, by, beyond, more than; as, preter mission, a permitting to go by; preternatural, beyond or more than is natural. [Written also… … The Collaborative International Dictionary of English
preter- — {{hw}}{{preter }}{{/hw}}pref. : in parole composte dotte significa ‘oltre’, ‘al di là’: preterintenzionale … Enciclopedia di italiano
preter- — pref. Exprime a noção de transposição ou transferência (ex.: preterintencional, preternatural). ‣ Etimologia: latim praeter, além disso, ao longo de, além de … Dicionário da Língua Portuguesa
preter- — [prēt′ər] [L praeter < praeter, beyond, past, compar. of prae, before: see PRE ] prefix past, beyond, outside the bounds of [pretermit, preterhuman] … English World dictionary
prêter — (prê té) v. a. 1° Fournir, mettre à la disposition (ce qui est le sens du latin praestare). • Bien loin de vous prêter l appui dont vous parlez...., CORN. Nicom. I, 2. • Petit poisson deviendra grand, Pourvu que Dieu lui prête vie, LA FONT … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PRÊTER — v. a. Donner une chose sous condition que celui qui la reçoit la rendra. Prêter des meubles. Prêter de l argent. Prêter un cheval. Prêter sa voiture. Prêtez moi cette brochure. Il ne rend jamais les livres qu on lui prête. Il s emploie… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PRÊTER — v. tr. Fournir, donner. Si Dieu lui prête vie. La nuit lui prêtait son ombre. Prêter secours, aide, faveur, etc., Secourir, aider, favoriser quelqu’un en quelque chose. Prêter main forte, Appuyer par la force l’exécution des ordres de la justice … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
prêter — vt. PRÉTÂ (Aix, Albanais, Annecy, Arvillard, Chambéry, Cohennoz, Doucy Bauges.114, Douvaine, St Pierre d Alb., Thônes, Saxel, Villards Thônes), prèshâ (Montagny Bozel). E. : Aider, Secourir. A1) s adapter, obéir, concourir avec grâce, être docile … Dictionnaire Français-Savoyard
preter- — ► prefijo Componente de palabra procedente del lat. praeter, que significa excepto, más allá de: ■ preternatural. * * * preter Elemento prefijo del lat. «praeter» que significa «fuera» o «más allá»: ‘preternatural’. * * * ► Prefijo procedente del … Enciclopedia Universal
preter- — {{＃}}{{LM P31579}}{{〓}} {{［}}preter {{］}} Elemento compositivo prefijo que significa ‘más allá’: • preternatural.{{○}} {{★}}{{＼}}ETIMOLOGÍA:{{／}} Del latín praeter … Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos
