-
1 pousser
v. (lat. pulsare) I. v.tr. 1. бутам, блъскам, тикам; изтиквам; избутвам; pousser qqn. dehors изтиквам някого навън; 2. побутвам, смушквам; pousser qqn. du coude побутвам някого с лакът; 3. издавам, надавам; pousser des cris надавам викове; 4. нападам, удрям, притискам; 5. прен. подбуждам, подтиквам, раздвижвам, придвижвам напред, подпомагам някого да напредне; 6. водя до, довеждам до; 7. продължавам, разпростирам, простирам; pousser son affaire продължавам дейността си; II. v.intr. 1. натискам, наблягам; 2. развивам се, раста; пониквам; 3. pousser а предизвиквам, водя до; se pousser 1. блъскам се, бутам се; 2. блъскаме се, бутаме се взаимно. -
2 entre-pousser
(s') v.pr. (de entre- et pousser) тикаме се, бутаме се един друг. -
3 cri
m. (de crier) 1. вик, крясък; cri de guerre боен вик; pousser de cris издавам викове, викам; cri de joie вик от радост; 2. вик, рев, крясък на животно; 3. остър звук, скърцане. Ќ le dernier cri de la mode разг. последна мода; pousser les hauts cris протестирам шумно. Ќ Ant. chuchotement, murmure; silence. -
4 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
5 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
6 boutade
f. (de bouter "pousser une pointe") 1. ост. прищявка, приумица, каприз; 2. остроумна забележка, шега. -
7 bouton
m. (de bouter "pousser") 1. бот. пъпка; bouton de fleur цветна пъпка; bouton qui s'épanouit, qui éclôt пъпка, която разцъфва; 2. мед. пъпка, цирей; 3. копче; 4. обла издатина, обла дръжка; bouton d'un couvercle de soupière дръжка на капак на супник; bouton de porte обла дръжка на врата; 5. бутон на уред; appuyer sur un bouton натисквам бутон; 6. в съчет. bouton de culotte вид козе бургундско сирене с пикантен вкус; 7. малко снопче от текстилни влакна. -
8 bouton-poussoir
m. (de bouter "pousser") (pl. boutons-poussoirs) пусков бутон на механизъм. -
9 buissonnant,
e adj. (de buissonner "pousser en forme de buisson") който расте във вид на храст. -
10 champignon
m. (lat. pop. (fungus) °campaniolus "(champignon) des champs") 1. гъба; champignon comestible ядлива гъба; champignon vénéneux отровна гъба; 2. топчица в края на фитила на надогоряла свещ; 3. техн. дървена подпорка за шапки, перуки, дрехи и др. във форма на гъба; 4. разг. педал на газта; 5. микроскопични гъбички ( често едноклетъчни), които паразитират върху човека, животните и растенията. Ќ pousser comme un champignon раста много бързо; ville champignon град, който се разраства много бързо; champignons chinois водорасли; champignon atomique атомна гъба ( след атомен взрив). -
11 col
m. (lat. collum "cou") 1. яка; col de chemise яка на риза; 2. гърло (на шише); 3. проход, клисура, теснина; 4. ост. врат, шия; 5. анат. стеснена част на орган, шийка; col de l'utérus шийка на матката; 6. най-тясна част на някои кости. Ќ col-bleu разг. моряк от френската марина; col blanc служещ, чиновник; se pousser (se hausser) du col придавам си важен вид; un demi sans faux col половинка (250 милилитра) бира без пяна. Ќ Hom. colle. -
12 compulser
v.tr. (lat. compulsare "pousser, contraindre") проверявам, правя справка; преглеждам (регистри, книги, отчети и др.). -
13 détourner
v.tr. (de dé- et tourner) 1. променям посоката, отклонявам; 2. отбивам, заобикалям; 3. обръщам (на другата страна); 4. злоупотребявам; détourner des fonds злоупотребявам с някакъв фонд (паричен и др.); 5. прен. разубеждавам, отклонявам. Ќ Ant. encourager, inciter, pousser. -
14 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
15 extrême
adj. (lat. extremus) 1. краен, най-краен, най-външен; l'extrême droite крайната десница (в парламент); 2. екстремен, извънреден; 3. изключителен; 4. прекален; 5. m. крайност; крайна граница, краен предел; 6. m. pl. мат. крайни значения, крайни членове на пропорция; 7. loc. adv. а l'extrême до крайност; pousser а l'extrême довеждам до крайност. Ќ les extrêmes se touchent и най-различните неща имат допирни точки. -
16 extrusion
f. (du lat. extrudere "pousser hors de") 1. изхвърляне; 2. геол. изригване на втвърдена лава от вулкан. -
17 impulsif,
ve adj. et n. (bas lat. impulsivus, de pellere "pousser") 1. подтикващ, подбудителен, импулсивен; 2. m., f. импулсивен човек. -
18 impulsion
f. (lat. impulsio, de impellere "pousser vers") 1. подтикване, тласък; 2. прен. импулс, подтик (към нещо); 3. ост. влияние; sous l'impulsion de la vengeance под влияние на желанието за отмъщение. Ќ impulsion au vol клептомания; impulsion а mettre le feu пиромания; achat d'impulsion търг. спонтанна покупка ( без предварително обмисляне и сравняване на продуктите). Ќ Ant. barrière, frein, inhibition. -
19 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
20 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого.
См. также в других словарях:
pousser — [ puse ] v. <conjug. : 1> • 1360; v. intr. 1160; lat. pulsare I ♦ V. tr. 1 ♦ Soumettre (qqch., qqn) à une force agissant par pression ou par choc et permettant de mettre en mouvement, et de déplacer dans une direction. ♢ (Personnes) Pousser … Encyclopédie Universelle
pousser — Pousser. v. a. Faire effort contre quelque chose pour l oster de sa place. Pousser un homme hors de sa place. poussez un peu cela vers moy pousser quelque chose avec le pied. on l a poussé hors de la maison par les espaules. ne me poussez pas… … Dictionnaire de l'Académie française
pousser — (pou sé) v. a. 1° Ôter quelqu un ou quelque chose de sa place, avec une idée d effort et de violence. 2° Pousser du coude, du genou. 3° Faire reculer, quand celui qui pousse est en face ; faire avancer, quand celui qui pousse est par… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
POUSSER — v. a. Faire effort contre quelqu un ou contre quelque chose, pour l ôter de sa place. Pousser un homme hors de sa place. Ne me poussez pas tant. Vous poussez bien rudement. Pousser quelque chose avec la main, avec le pied. Poussez un peu cela… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
POUSSER — v. tr. Faire pression contre quelqu’un ou contre quelque chose, pour l’ôter de sa place. Pousser quelque chose avec la main, avec le pied. Pousser un fauteuil, une chaise, un lit. Pousser quelqu’un dans un précipice. Pousser quelqu’un dehors. Ne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
pousser — vt. , déplacer, écarter, bouger (qc.) ; bousculer (qq.) pour le déséquilibrer et le faire tomber ; faire avancer, mouvoir vers l avant (une voiture, une porte) ; appuyer sur, presser (un bouton) ; produire, émettre (un cri) ; prolonger (un voyage … Dictionnaire Français-Savoyard
pousser — v.i. et v.t. Exagérer ; abuser : Faut pas pousser, pousser le bouchon trop loin, pousser mémère dans les orties. / En pousser une, chanter une chanson … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Pousser comme de la mauvaise herbe — ● Pousser comme de la mauvaise herbe pousser rapidement, facilement … Encyclopédie Universelle
Pousser un ha, des ha — ● Pousser un ha, des ha prononcer cette exclamation : Pousser un ha de satisfaction … Encyclopédie Universelle
Pousser au noir — ● Pousser au noir noircir la situation … Encyclopédie Universelle
Pousser comme un champignon — ● Pousser comme un champignon grandir très vite … Encyclopédie Universelle
