-
1 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
2 pour
prép. (lat. class. pro "devant", lat. pop. por) 1. за; faire qqch. pour правя нещо за; 2. поради, заради; le magasin est fermé pour cause de maladie магазинът не работи поради болест на собственика; 3. що се отнася до, като, за; pour toi, je suis d'accord що се отнася до теб, съм съгласен; 4. вместо; se présenter pour elle представи се вместо нея; 5. за да; il est trop poli pour être honnête много е учтив, за да бъде честен; 6. защото, тъй като; понеже; pour l'avoir trahie, elle le détesta понеже я издаде, тя го намрази; 7. против, срещу, по отношение на, към; médicament pour la fièvre лекарство против настинка; 8. loc. adv. pour ainsi dire тъй да се каже; pour lors тогава; 9. loc. conj. pour que за да; pour peu que колкото и малко да, стига само да (+ subj.); 10. loc. prép. pour l'amour de заради; 11. m. нещо за; le pour et le contre за и против. -
3 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
4 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
5 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
6 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
7 chaloir
v.impers. (lat. calere, fig. "s'échauffer pour") ост. важно е, грижа ме е; il m'en chaut интересува ме; peu me chaut малко ме е грижа. -
8 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
9 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
10 frais
m. pl. (lat. fractum, de frangere "rompre") 1. разноски разходи; пари; faux frais дребни, непредвидени разходи; se mettre en frais правя големи разходи; frais de justice съдебни разноски; а frais communs на общи разноски; frais de déplacement разходи за командировка; frais d'entreposage разходи за складиране; frais portuaires разходи за пристанищни такси; 2. прен. усилие, мъка. Ќ en être pour ses frais влагам много пари в нещо, от което нямам полза; se mettre en frais харча повече, отколкото е необходимо; faire des frais полагам усилие, мъча се; а grands frais като полагам големи усилия; а peu de frais лесно, без големи усилия; sur (de) nouveaux frais отново; като започвам наново. Ќ Ant. économie, épargne. -
11 que2
adv. (lat. quid) 1. защо, за какво, в какво; qu'avez-vous besoin de tant de conserves? за какво са ви толкова консерви? 2. възклицание: колко, как! que2 peu de temps suffit pour tout changer! колко малко време стига, за да се промени всичко; ce qu'il est bête колко е глупав! que2 de difficultés je prévois колко много трудности предвиждам! -
12 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна.
См. также в других словарях:
peu — [ pø ] adv. • pou, poiXIe; lat. pop. paucum, neutre adv., class. pauci « en petit nombre » I ♦ ( po XIIe) En fonction de nom ou de nominal Faible quantité considérée soit comme simplement « petite », soit comme « … Encyclopédie Universelle
pour — [ pur ] prép. et n. m. inv. • por Xe; pro 842; lat. pop. por, class. pro « devant » I ♦ (Marquant l idée d échange, d équivalence, de correspondance, de réciprocité) 1 ♦ En échange de; à la place de. Acheter, acquérir, vendre qqch. pour telle… … Encyclopédie Universelle
peu — (peu) s. m. 1° Une petite quantité. Peu construit avec l article défini, ou avec l adjectif possessif, ou un pronom démonstratif. • Si je t abandonnais à ton peu de mérite, CORN. Cinna, v, 1. • Quand je dis point, je veux dire très peu ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
peu — PEU. adv. Gueres. Il est opposé à Beaucoup. Estre peu sensible à l interest. manger peu. dépenser peu. parler peu, fort peu. avoir peu de bien, tres peu de bien. il arrivera dans peu de temps, dans peu de jours. je vous diray en peu de mots. cela … Dictionnaire de l'Académie française
pour — 1. (pour) prép. 1° Sert à marquer le motif, la destination. Faire de l exercice pour sa santé. • Le soleil, la lune et les astres sont conduits pour l utilité des hommes, et obéissent à Dieu, SACI Bible, Baruch, VI, 59. • ... Vivaient le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
pour — Pour, Il vient de Pro, per metathesin seu transpositionem literae r. Pour autant, c est parce que, Propterea quod, Au 3. livre d Amad. Pourquoy? respondirent ils, Pourautant, dit la damoiselle, que nous desirons grandement vostre conduite. Parle… … Thresor de la langue françoyse
PEU — adv. de quantité Il est opposé à Beaucoup. Manger peu. Dépenser peu. Parler peu, fort peu. Avoir peu de bien, très peu de bien. Être peu sensible à l intérêt. Il arrivera dans peu de temps, dans peu de jours. Je vous dirai en peu de mots. Cela… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
peu — adv. folerâ <folie> (Taninges.027), R.2 ; guéro (Albanais.001, Cordon.083, Notre Dame Be., Saxel.002), wéro (027, Chamonix.044), wira (Sallanches.049), R.7 ; pu (pû) (001, Annecy.003, Balme Si.020, Combe Si.018, St Martin Porte.203,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Pour comprendre les médias — Pour comprendre les média : les prolongements technologiques de l homme est un essai publié par Marshall McLuhan (Canada) en 1964 et traduit en français en 1968. Ouvrage de référence pour les Sciences de l information et de la communication … Wikipédia en Français
peu — Peu. Il vient de Paulum ou de Paucum. Les Hannoyers prononcent Pou, autres prononcent Pau, Parum, Paulum, Modicum. Peu de gens sont entrez, Modici introierunt. Un peu plus, Paulo amplius. Un peu moins qu il ne faut, Paulo minus. Peu plus, peu… … Thresor de la langue françoyse
Pour l'amour de Lisa — Saison 14 Épisode no 8 Titre original The Dad Who Knew Too Little Titre québécois Le père qui en savait trop peu Code de production EABF03 … Wikipédia en Français
