-
1 pouce
m. (lat. pollex) 1. палец (на ръка или крак); 2. английска мярка за дължина (равна на 25,4 мм); 3. прен. много малко количество от нещо; 4. pouce! interj. спри! стоп! ( в детски игри за прекъсване на играта за почивка). Ќ le coup de pouce разг. довършване; manger sur le pouce разг. ям набързо, на крак, без прибори; serrer les pouces а qqn. разг. заставям някого със заплаха да каже това, което искам да узная; se mordre les pouces разг. разкайвам се за нещо; se tourner les pouces бездействам, безделнича; ne pas céder un pouce de terrain не отстъпвам, твърд съм в решението си; lever le pouce правя знак за автостоп. -
2 pouce-pied
ou pousse-pied m.inv. (de pouce et pied) 1. ракообразно животно; 2. мор. много малко корабче с плоско дъно, което се избутва с крак от брега, за да се плъзга по тинестото дъно. -
3 tom-pouce
m.inv. (trad. angl. Tom Thumb, nain des contes) 1. разг. джудже; 2. малък дамски чадър. -
4 atèle
m. (du gr. atelês "incomplet", а cause de sa main sans pouce) зоол. южноамериканска маймуна с несъразмерно дълги крайници и опашка, паякообразна маймуна. -
5 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
6 dîner1
v.intr. (lat. pop. °disjunare) обядвам или вечерям; dîner1 sur le pouce обядвам (вечерям) набързо и на крак; dîner1 par cњur не обядвам (не вечерям); qui dort dîne сънят кара да се забравя глада. -
7 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
8 poucettes
f. pl. (de pouce) 1. въже или верижка за стягане палците на престъпник; 2. уред за обработване на каменни плочи. -
9 poucier
m. (de pouce) 1. кожен, рогов или металически предпазител за палеца; 2. ширт (част от бравата, която се движи с палеца). -
10 téter
v.tr. (de tette) 1. суча, бозая (мляко); 2. разш. смуча; enfant qui tète son pouce дете, което смуче палеца си; téter sa pipe, son cigare смуча (дърпам) лулата си, пурата си.
См. также в других словарях:
pouce — [ pus ] n. m. • v. 1150 mesure de longueur; lat. pollicem, accus. de pollex 1 ♦ (XIIIe) Le premier doigt de la main de l homme, le plus gros, formé de deux phalanges, opposable aux autres doigts. Enfant qui suce son pouce. Saisir entre le pouce… … Encyclopédie Universelle
pouce — POUCE. s. m. Le plus gros des doigts de la main. Le pouce est plus fort que les autres doigts. il a mal au pouce. on serre les pouces aux criminels pour leur faire avoüer la verité. On dit fig. qu On à serré les pouces à quelqu un, pour dire, qu… … Dictionnaire de l'Académie française
pouce — quart de pouce tom pouce … Dictionnaire des rimes
Pouce ! — ● Pouce ! trêve, interruption momentanée du jeu demandée en levant le pouce … Encyclopédie Universelle
Pouce — (spr. Puks), der altfranzösische Zoll 1/12, eines Pariser Fußes; 1 P. getheilt in 12 Pariser Linien … Pierer's Universal-Lexikon
Pouce — Porté notamment dans l Yonne et la Seine et Marne, devrait être le surnom d un homme tout petit (penser au Petit Poucet) … Noms de famille
pouce — (pou s ) s. m. 1° Le plus gros, le plus fort et le plus court des doigts de la main et du pied. Fig. • C est le temps qui creuse une ride Dans un claveau trop indigent, Qui sur l angle d un marbre aride Passe son pouce intelligent, V. HUGO … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
POUCE — n. m. Le plus gros et le plus court des doigts. Fig. et fam., Serrer les pouces à quelqu’un, Le contraindre par des menaces ou des violences à dire ce qu’on veut savoir de lui. Fig. et fam., Se mordre les pouces d’une chose, S’en repentir. Il a… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
POUCE — s. m. Le plus gros et le plus court des doigts de la main. Avoir mal au pouce. Fig. et fam., Serrer les pouces à quelqu un, Le contraindre par des menaces à dire ce qu on veut savoir de lui. Fig. et fam., Se mordre les pouces d une chose, S en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Pouce — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Pouce », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Sommaire 1 … Wikipédia en Français
pouce — nm. ; ancienne mesure de longueur valant 27,07 mm. en France : peuzho (Albanais.001), peûzho (Annecy, Leschaux, Samoëns, Saxel.002), poudzeu (Montagny Bozel), pouzho (Albertville), puzho (Alex, Arvillard, Thônes), pweûzo (Giettaz). E. : Mesure… … Dictionnaire Français-Savoyard
