-
1 mal-en-point
loc.adj.inv. (de mal et point) разг., ост. в окаяно положение, в окаяно, жалко състояние; un blessé bien mal-en-point ранен в много окаяно състояние. -
2 arrière-point
m. (de arrière et point) (pl. arrière-points) шев зад игла. -
3 rond-point
m. (de rond et point "lieu, emplacement") (pl. ronds-points) кръгъл площад (от който излизат няколко улици, алеи); кръгово кръстовище; кръгообразна алея в градина, където се събират няколко други алеи. -
4 tiers-point
m. (de tiers et point) (pl. tiers-points) 1. тех. тристенна пила (за изпилване на ъгли); 2. архит. пресечена точка на две дъги (в готически свод); 3. мор. триъгълно платно. -
5 tire-point
m.inv. (de tirer et point) шило. -
6 appointer
v.tr. (de a- et point "mettre au point, régler une affaire") 1. определям, давам заплата; appointer un employé плащам на служител; 2. подострям, изострям; s'appointer изострям се. -
7 mire
f. (de mirer) 1. прицел, мушка; point de mire прицелна точка; 2. прен. прицел; 3. геод. нивелирна летва, лата. Ќ prendre sa mire целя се; être le point de mire център на интерес съм. -
8 ne
adv. (de négation) не; 1. в съчет. с pas, point, guère, plus, rien, personne, jamais, aucunement, nullement и др.; je ne veux point не искам, въобще не искам; 2. преди глагола je ne veux rien не искам нищо. -
9 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
10 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
11 aclinique
adj. (du gr. aklinês "qui ne penche pas") в съчет. point aclinique точка, в която наклонът на магнитното поле на земята е нулев. -
12 appointir
v.tr. (de a- et point) остря, изострям, подострям, заострям. -
13 appui
m. (de appuyer) 1. подпора, облегало (на стол, за глава и др.); 2. опора; point d'appui опорна точка; 3. прен. наблягане, напиране; издигане; 4. прен. подкрепа, опора, помощ; 5. loc. prép. а l'appui de в подкрепа на; а hauteur d'appui на височината на лакътя ( докъдето човек може да се опре). Ќ Ant. abandon, lâchage; hostilité, ennemi. -
14 astigmatisme
m. (de a- et gr. stigma "point") мед. астигматизъм. -
15 base
f. (lat. basis, mot gr. "marche, point d'appui") 1. основа; 2. база; 3. хим. основа; 4. прен. база, основа, принцип; sur la base de на базата на, въз основа на; 5. апт. главна съставна част на лекарство; 6. геом. основа; base d'un cône основа на конус; 7. място, където се снабдява армия в поход; военна база; base navale военноморска база; base de lancement база за изстрелване на космически кораби; 8. ел. база (на транзистор); 9. niveau de base геогр. най-ниската точка на река (в мястото на вливането Ј в морето); 10. рел. вярващите и обикновените свещеници (в Католичeската църква); 11. работниците ( като социална маса). Ќ base de données база данни; а la base de въз основа на; а base de на основа на; изработено от. Ќ Ant. faîte, sommet, chapiteau, pinacle, couronnement. -
16 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
17 chaînette
f. (de chaîne) малка верига (верижка); point de chaînette синджир бод ( в бродерия). -
18 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
19 concéder
v.tr. (lat. concedere) отстъпвам, отпускам, давам; concéder un privilège давам привилегия; je vous concède ce point отстъпвам ви по тази точка. Ќ Ant. refuser, rejeter, contester. -
20 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation.
См. также в других словарях:
point — 1. (poin ; le t se lie : un poin t important ; au pluriel, l s se lie : des points z importants) s. m. 1° Douleur qui point, qui pique. 2° Piqûre que l on fait dans l étoffe avec une aiguille enfilée d un fil. 3° Nom donné à certains… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Point — Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point lace — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point net — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of concurrence — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of contrary flexure — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of order — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of sight — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point of view — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point paper — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
Point system of type — Point Point, n. [F. point, and probably also pointe, L. punctum, puncta, fr. pungere, punctum, to prick. See {Pungent}, and cf. {Puncto}, {Puncture}.] 1. That which pricks or pierces; the sharp end of anything, esp. the sharp end of a piercing… … The Collaborative International Dictionary of English
