-
1 infime
adj. (lat. infimus "le plus bas") 1. ост. най-нисък, най-последен; 2. най-малък, най-дребен, най-незначителен, нищожен; quantité infime нищожно количество. Ќ Ant. éminent, suprême; capital, immense. -
2 infra
adv. (mot lat. "au-dessous, plus bas") (в текст) по-долу, след това, по-нататък. Ќ Ant. supra. -
3 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
4 clause
f. (bas lat. clausa, rac. claudere "clore", lat. class. clausula) член, точка, клауза (в договор, завещание); violer une clause нарушавам клауза; clause de style клауза, която се използва във всички договори от този тип; clause de la nation la plus favorisée режим на най-облагодетелствана нация. Ќ clause pénale юр. клауза, която определя какви щети и загуби ще се заплатят при нарушение на договора. Ќ Hom. close (clos). -
5 douceur
f. (bas lat. dulcor) 1. сладост (на плод и др.); 2. pl. сладкиши; 3. прен. нежност, любезност; доброта, кротост; снизходителност; 4. loc. adv. en douceur внимателно, полека; спокойно. Ќ douceur plus fait que violence погов. благата дума железни врати отваря. Ќ Ant. âcreté, brutalité; rudesse. -
6 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
7 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
8 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
См. также в других словарях:
Plus bas — ● Plus bas plus loin dans le texte … Encyclopédie Universelle
plus bas — фр. [плю ба] ниже (настроить); напр., un demi ton plus bas [он дэми/ тон плю ба] настроить на 1/2 тона ниже см. также bas … Словарь иностранных музыкальных терминов
plus bas — žemiau statusas T sritis Gynyba apibrėžtis Antžeminės ir jūrų artilerijos paramos ugnimi metu: a. iškviečiant ugnį – nurodymas, kad taikinys yra žemiau negu orientyras, naudojamas taikinio vietai nustatyti. b. stebėtojo pataisa, rodanti, kad… … NATO terminų aiškinamasis žodynas
Mettre quelqu'un plus bas que terre — ● Mettre quelqu un plus bas que terre le considérer, le traiter avec le plus grand mépris, tenir sur lui des propos très durs … Encyclopédie Universelle
conversion à nombre de lignes plus bas — mažinamasis eilučių skaičiaus keitimas statusas T sritis radioelektronika atitikmenys: angl. downward line conversion vok. Übergang zum geringerer Zeilenzahl, m rus. преобразование числа строк с их уменьшением, m pranc. conversion à nombre de… … Radioelektronikos terminų žodynas
niveau de résonance le plus bas — žemiausiasis rezonansinis lygmuo statusas T sritis radioelektronika atitikmenys: angl. lowest resonance level vok. unterstes Resonanzniveau, n rus. наиболее низкий резонансный уровень, m pranc. niveau de résonance le plus bas, m … Radioelektronikos terminų žodynas
niveau énergétique le plus bas — žemiausiasis energijos lygmuo statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. lowest energy level vok. tiefstes Energieniveau, n; Unterenergieniveau, n rus. низший энергетический уровень, m pranc. niveau énergétique le plus bas, m … Fizikos terminų žodynas
état le plus bas — žemiausioji būsena statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. lowest state vok. niedrigster Zustand, m rus. низшее состояние, n pranc. état le plus bas, m … Fizikos terminų žodynas
bas — bas, basse 1. (bâ, bâ s ; l s se lie : un coeur bas et lâche, dites : bâ z et....) adj. 1° Qui a peu de hauteur. Maison basse. Rives plus basses. Un siége bas. Le plafond est bas. La porte est basse. Cet animal est très bas sur ses jambes.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bas-fond — [ bafɔ̃ ] n. m. • 1704; de 1. bas et fond 1 ♦ Partie du fond de la mer, d un fleuve, où l eau est peu profonde par rapport aux points voisins mais où la navigation est praticable (à la différence du haut fond). Repérer les bas fonds à l aide d… … Encyclopédie Universelle
Bas-St-Laurent — Bas Saint Laurent Pour les articles homonymes, voir Saint Laurent. Bas Saint Laurent Localisation du Bas Saint Lauren … Wikipédia en Français
