-
1 planter
v.tr. (lat. plantare) 1. садя, посаждам; насаждам, засаждам; 2. забивам; planter un pieu забивам кол; 3. изправям, издигам; planter sa tente издигам палатката си; 4. отправям (поглед и др.); 5. planter là изоставям, напускам някого ненадейно; se planter заставам. -
2 déplanter
v.tr. (de dé- et planter) 1. град. пресаждам; 2. обезлесявам. Ќ Ant. planter, replanter. -
3 affilage
m. (de affiler "planter en file, aligner". de file) заточване, изостряне ( на режещ инструмент). -
4 affilée
(d') loc.adv. (de affiler "planter en file, aligner", de file) в колона, един след друг; без прекъсване; débiter plusieurs histoires d'affilée разказвам няколко истории една след друга. -
5 arracher
v.tr. (lat. e(x)radicare, de radix, radicis "racine") 1. изскубвам, изтръгвам, изкоренявам, изваждам; издърпвам; arracher des arbres изкоренявам дървета; arracher une dent изваждам зъб; 2. прен. добивам с мъка; 3. прен. причинявам мъка, страдание; 4. спасявам, измъквам; arracher de la mort спасявам от смъртта; arracher qqn. de la misère спасявам от нищета; 5. arracher qqn. de изгонвам някого насила; s'arracher изскубвам се, изкоренявам се, изтръгвам се. Ќ s'arracher les yeux караме се. Ќ Ant. planter, fixer, implanter; attacher. -
6 complanter
v.tr. (lat. complantare "planter ensemble") садя, засаждам. -
7 couteau
m. (lat. cultellus, de culter même o. que coutre) 1. нож; couteau suisse джобно ножче с много приспособления; couteau а légumes нож за белене на зеленчуци; planter un couteau dans le ventre забивам нож в корема; couteau а papier нож за разрязване на хартия; 2. рамо на кантар, на везни и др., върху което се движи кобилицата; 3. шпатулка на художник за нанасяне на боите; 4. зоол. дяволски нокът ( вид мида). Ќ avoir le couteau sur la gorge принуден съм, нямам друг изход; être а couteaux tirés avec qqn. на нож съм с някого; jouer du couteau браня се или нападам с нож; visage en lame de couteau много изпито лице; deuxième (second) couteau фигурант. -
8 drapeau
m. (de drap) 1. знаме; флаг; 2. ост. пелена. Ќ garde du drapeau почетна охрана на знамето; être sous les drapeaux на военна служба съм, служа войник; planter un drapeau отивам си без да платя. -
9 emplanture
f. (de en- et planter) мор. отвор, в който се забива основата на мачта. -
10 jalon
m. (p.-к. du rad. de jaillir) 1. жалон; колче, служещо за белег; planter des jalons поставям жалони; 2. първа стъпка (в нещо); poser des jalons правя първи стъпки в нещо. -
11 piquet1
m. (de piquer) 1. колче, прът; 2. ост. команда войници, готови да се притекат на помощ при някакво бедствие; 3. наказание, наложено на ученик да стои прав и неподвижен до стената. Ќ droit comme un piquet1 прав като кол; être planté comme un piquet1 стоя прав и неподвижен като кол; planter le piquet1 настанявам се при някого; piquet1 de grève група стачници, които пазят при входа на фабрика да не се промъкват изменници; стачен пост. -
12 planquer
v.tr. (var. de planter) нар. крия, укривам, скривам; se planquer скривам се, укривам се, залягам зад нещо; planquez-vous! залегни! ( военна команда). -
13 plant
m. (de planter) 1. разсад; фиданка; 2. посаждение; засадено място, разсадник. -
14 plantage
m. (de planter) садене, насаждане, посаждане, засаждане. -
15 planté,
e adj. (de planter) 1. добре сложен (за физиката на човек); 2. прав и неподвижен, закован на място. -
16 planteur
m. (de planter) 1. човек, който сади; 2. плантатор ( в колониите). -
17 planteuse
f. (de planter) машина за садене. -
18 plantoir
m. (de planter) садило, шило за садене. -
19 planton
m. (de planter) воен. ординарец, свръзка. Ќ faire le planton стоя прав (за да чакам някого, да видя нещо и др.). -
20 replanter
v.tr. (de re- et planter) разсаждам, пресаждам, премествам ( растение). Ќ Ant. déplanter.
См. также в других словарях:
planter — [ plɑ̃te ] v. tr. <conjug. : 1> • 1140; lat. plantare « enfoncer avec la plante (du pied) », et spécialt « enfoncer un végétal » I ♦ 1 ♦ Mettre, fixer (un plant) en terre. Planter des arbres en quinconce. « Plantez un saule au cimetière »… … Encyclopédie Universelle
planter — Planter. v. a. Mettre une plante en terre pour faire qu elle prenne racine & qu elle croisse. Planter un arbre. planter des choux. planter de la chicorée, de la laituë. On dit, Planter un bois, planter une avenuë, une allée, pour dire, Planter… … Dictionnaire de l'Académie française
planter — Planter, Plantare, Serere, Conserere, Inserere, Pangere, Repangere, Ponere, Deponere. Planter, ou enter aupres et joignant, Asserere. Planter de lieu en autre, Arbores transducere, aut Transplantare. Planter tout entour, Circunserere. Le fait de… … Thresor de la langue françoyse
Planter — may refer to:* A box or pot for plants also known as a jardiniere * A person who, or object that, plants seeds * A coloniser. * Planter (farm implement) device towed behind tractor for sowing crops * A person who owns / manages a plantation*… … Wikipedia
Planter — Plant er, n. 1. One who, or that which, plants or sows; as, a planterof corn; a machine planter. [1913 Webster] 2. One who owns or cultivates a plantation; as, a sugar planter; a coffee planter. [1913 Webster] 3. A colonist in a new or… … The Collaborative International Dictionary of English
planter — (n.) one who sows seeds, late 14c., agent noun from PLANT (Cf. plant) (v.). Mechanical sense by 1850. Meaning proprietor of a cultivated estate in W.Indies or southern colonies of N.America is from 1640s, hence planter s punch (1924). Meaning a… … Etymology dictionary
planter — ► NOUN 1) a manager or owner of a plantation. 2) a decorative container in which plants are grown … English terms dictionary
planter — [plant′ər] n. ☆ 1. the owner of a plantation 2. a person or machine that plants 3. a container, usually decorative, for potted or unpotted house plants 4. Archaic a colonist or pioneer … English World dictionary
planter — (plan té) v. a. 1° Mettre un végétal en terre pour qu en prenant racine il croisse. Planter des saules, des choux, des salsifis. • Heureux donc qui jouit d un bois formé par l âge ! Mais plus heureux celui qui créa son bocage, Ces arbres,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PLANTER — v. a. Mettre une plante en terre pour qu elle prenne racine et qu elle croisse. Planter un arbre. Planter des choux. Planter de la chicorée, de la laitue. Planter des fleurs. Planter au cordeau. Planter en quinconce. Planter un bois, une avenue … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PLANTER — v. tr. Fixer une plante en terre pour qu’elle prenne racine et qu’elle croisse. Planter un arbre. Planter des choux. Planter de la chicorée, de la laitue. Planter des fleurs. Planter au cordeau. Planter en quinconce. Fig. et fam., Il est allé… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
