-
1 plaisir
m. (du lat. placere) 1. удоволствие, наслаждение, наслада; 2. развлечение, забавление, забава; plaisirs innocents невинни развлечения; 3. ост. воля, угода, желание; si c'est votre (bon) plaisir ако такава е вашата воля; 4. loc. adv. а plaisir измислено, съчинено без повод, без причина; par plaisir за удоволствие, за забавление. Ќ au plaisir! приятно прекарване! Ќ Ant. affliction, chagrin, déplaisir, douleur, peine, tristesse, désagrément, ennui. -
2 déplaisir
m. (de plaisir) досада, огорчение, неприятност, неудоволствие; éprouver un déplaisir изпитвам огорчение. Ќ Ant. plaisir, satisfaction. -
3 amertume
f. (lat. ameritudo) 1. горчивина; 2. прен. тъга, мъка; огорчение; язвителност, острота; 3. болест по лозята, която прави гроздето горчиво. Ќ Ant. douceur, joie, plaisir. -
4 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
5 chagrin2
m. (p.-к. de chat et grigner) 1. тъга, скръб, неприятност; noyer son chagrin2 dans le vin удавям тъгата си във вино; chagrin2 d'amour мъка от любов; 2. ост. раздразнение, лошо настроение. Ќ Ant. allégresse, contentement, gaîté, joie, plaisir. -
6 dégoût
m. (de dégoûter) отвращение; липса на охота. Ќ Ant. goût, appétit, attrait, désir, envie, plaisir. -
7 désagrément
m. (de dés- et agrément) неприятност. Ќ Ant. agrément, plaisir. -
8 douleur
f. (lat. dolor) 1. болка; 2. прен. скръб; мъка; страдание; печал. Ќ être dans les douleurs раждам, в момент на раждане; comprendre sa douleur много страдам, мъча се. Ќ Ant. euphorie; bonheur; joie, plaisir. -
9 ennui
m. (de ennuyer) 1. скука, досада, отегчение, притеснение; mourir d'ennui прен. умирам от скука; 2. pl. неприятности; затруднения; avoir des ennuis d'argent имам парични затруднения; 3. pl. поет. скърби, мъки. Ќ Ant. amusement, plaisir, divertissement. -
10 fâcherie
f. (de fâcher) 1. ост. сръдня; 2. скарване. Ќ Ant. joie, plaisir; accord, entente. -
11 gâcher
v.tr. (frq. °waskan "laver") 1. разбърквам, гася (вар или гипс); gâcher du plâtre разбърквам гипс с вода; 2. прен., разг. върша нещо без старание; 3. разг. разпилявам, прахосвам; gâcher son temps прахосвам си времето; gâcher son talent прахосвам таланта си. Ќ gâcher le métier работя за нищо, плаща ми се много малко за работата; gâcher le plaisir развалям удоволствие; la pluie gâche le voyage дъждът проваля пътуването. -
12 garden-party
f. (mot angl., de garden "jardin" et party "partie de plaisir") (pl. garden-parties ou garden-partys) градинско увеселение. -
13 gêne
f. (altér., d'apr. géhenne, de l'a. fr. gehine "torture", de gehir "avouer"; frq. °jehhjan) 1. неудобно положение; затруднение, притеснение; éprouver de la gêne изпитвам притеснение; avoir de la gêne а respirer имам затруднения при дишане; 2. ост. немотия, оскъдица, безпаричие, материално затруднение; être dans la gêne в трудно материално положение съм; 3. ост. изтезание, мъчение; уред за изтезание; 4. смущение, притеснение, неудобство. Ќ où il y a de la gêne il n'y a pas de plaisir погов. нахалните винаги са по-щастливи; sans gêne безцеремонно. Ќ Ant. aisance, facilité, liberté; fortune; aplomb, assurance, familiarité. Ќ Hom. gène. -
14 gratifier
v.tr. (lat. gratificare "faire plaisir") 1. възнаграждавам, награждавам; gratifier un garçon d'une paire de gifles възнаграждавам дете с две плесници; gratifier le personnel възнаграждавам финансово персонала; 2. псих. удовлетворявам, предизвиквам задоволство ( от самия себе си). Ќ Ant. priver; frustrer. -
15 immatériel,
e adj. (lat. ecclés. immaterialis) безплътен, нематериален, невеществен; âme immatériel,le безплътна душа; plaisir immatériel, удоволствие, което не е плътско. Ќ Ant. charnel, matériel. -
16 marchand,
e m., f. et adj. (lat. pop. °mercatans, antis, p. prés. de mercatare, de mercatus "marché") 1. търговец, продавач; marchand, en gros търговец на едро; marchand, en détail търговец на дребно; marchand, des quatre saisons амбулантен търговец; marchand, d'étoffes, de chaussures продавач на платове, обувки; 2. adj. търговски; flotte marchand,e търговска флота. Ќ prix marchand, фабрична цена; le marchand, de sable est passé изречение, което се използва за малките деца, когато трябва вечер да си лягат; marchand, de couleurs аптекар, дрогист; marchand, de biens търговец на недвижими имущества; marchand, de canons производител на оръжия; marchand, de soupe лош готвач (в ресторант); директор на частно училище, който се занимава с афери; marchand,e d'amour, de plaisir проститутка; galerie marchand,e базар, където има всякаква стока. -
17 mécontentement
m. (de mécontent) недоволство, незадоволеност. Ќ Ant. contentement, plaisir. -
18 partie
f. (de partir2) 1. част; les parties du discours грам. частите на речта; faire partie de част съм от нещо, влизам в състава на; участвам в нещо; 2. игра; партия; partie nulle игра с равен резултат; avoir la belle partie имам изгодно положение в играта; être de la partie, se mettre de la partie участвам в играта; вземам участие в нещо; 3. развлечение, увеселение; partie de plaisir увеселение; 4. юр. страна; la partie adverse противната страна; la partie plaignante обвинител; 5. муз. партия, глас; partie de violon партия за цигулка; 6. търг. бранш; счетоводство; 7. част от книга, произведение; 8. борба; la partie est inégale борбата е неравностойна; 9. loc. adv. en partie отчасти, не напълно. Ќ avoir affaire а forte partie имам си работа със силен противник; avoir partie liée avec qqn. тясно съм свързан с някого; ce n'est que partie remise работата е само временно отложена; partie fine парти, забавление; faire une partie арго бия се; prendre qqn. а partie обвинявам някого; partie carrée четирима души, събрали се да се забавляват; parties charnues задник; parties honteuses срамни части; avoir la partie belle в благоприятна позиция съм. Ќ Ant. ensemble, totalité, tout. Ќ Hom. parti. -
19 plaire
v. (l'inf. plaire a remplacé plaisir, d'apr. faire) I. v.tr.ind. 1. харесвам се, нравя се, приятен съм; 2. подхождам; 3. очаровам, радвам; ce spectacle m'a beaucoup plu спектакълът ме очарова; 4. v.intr. успявам; la pièce a plu пиесата имЂ успех; II. v. imp. il... plaît угодно е, нрави се; s'il vous plaît моля (ви); plaît-il? какво казвате?; se plaire 1. харесвам се (сам себе си); 2. приятно ми е; 3. вирея, обичам (за растение); 4. харесваме се взаимно. Ќ Ant. déplaire; blaser, dégoûter, désobliger, ennuyer, fâcher, offusquer. -
20 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
PLAISIR — Le plaisir occupe une place décisive dans la culture occidentale, où il engage d’abord tout l’édifice moral . Faut il l’éviter, le rechercher, le situer, le doser? Tel est l’objet de la réflexion populaire, mais aussi des raffinements… … Encyclopédie Universelle
plaisir — en François se prend pour un bien fait, pour une chose fort agreable, et pour recreation, joyeuseté ou passetemps. Plaisir mondain et charnel, Voluptas. Mon plaisir ou soulas, Meum suauium, Quid agitur? Mea voluptas. A mon plaisir, Ex sententia,… … Thresor de la langue françoyse
Plaisir — Plaisir … Deutsch Wikipedia
Plaisir — Saltar a navegación, búsqueda Plaisir … Wikipedia Español
Plaisir — (fr., spr. Pläsir), Vergnügen, Luft, Wohlgefallen. Plaisir sans chagrin (fr., spr. Pläsir sang Schagräng), so v.w. Harmonieorden … Pierer's Universal-Lexikon
Plaisir — Plaisir, s. Pläsier … Meyers Großes Konversations-Lexikon
plaisir — plaisir, ur, ure obs. ff. pleasure … Useful english dictionary
plaisir — (plè zir ; au commencement du XVIIIe siècle, la prononciation indiquée est plaizi, prononciation qu on entend encore) s. m. 1° Mouvement, sentiment plaisant, agréable, excité dans l âme par une impression physique ou morale. • C est un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PLAISIR — s. m. Joie, contentement, mouvement et sentiment agréable excité dans l âme par la présence ou par l image d un bien. Les plaisirs de l âme, du coeur, de l esprit, de l imagination. Les plaisirs des sens. Les plaisirs du corps. Les plaisirs… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
plaisir — I. Plaisir. s. m. Joye, contentement, mouvement, sentiment agreable excité dans l ame par la presence, ou par l image d un bien. Les plaisirs de l ame. les plaisirs de l esprit. les plaisirs des sens. les plaisirs du corps. les plaisirs charnels … Dictionnaire de l'Académie française
PLAISIR — n. m. Sensation, sentiment agréable. Les plaisirs de l’esprit, de l’imagination. Les plaisirs des sens. Ce jardin est fait pour le plaisir des yeux. éprouver, sentir, goûter un plaisir très vif. Prendre plaisir, avoir plaisir à quelque chose.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
