-
1 plainte
f. (de plaindre) 1. оплакване, жалба; стенание, стон; 2. юр. тъжба, жалба; porter plainte contre qqn. подавам жалба срещу някого. -
2 querelle
f. (lat. querela "plainte", et spécialt. "plainte en justice") 1. препирня, разпра; 2. караница, свада, спор, раздор; querelle entre époux караница между съпрузи; chercher querelle а qqn. търся повод за скарване с някого; 3. ост. съдебен процес; интерес в съдебен процес; embrasser la querelle de qqn. поддържам страната на някого в спор. Ќ Ant. accord. -
3 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
4 viol
m. (de violer) 1. изнасилване; déposer une plainte pour viol подавам жалба за изнасилване; 2. поругаване; viol d'un sanctuaire поругаване на светилище. Ќ viol de conscience незачитане на чуждото мнение и вярванията на останалите. Ќ Hom. viole.
См. также в других словарях:
plainte — [ plɛ̃t ] n. f. • v. 1100 dr.; de plaindre 1 ♦ ( plaint v. 1160) Expression vocale de la douleur (par des paroles ou des cris, des gémissements). ⇒ geignement, gémissement, hurlement, lamentation, pleur, soupir. Exhaler, pousser des plaintes… … Encyclopédie Universelle
plainte — Plainte. s. f. Gemissement, lamentation. S abandonner aux cris & aux plaintes. les plaintes d un malade, d un homme qui souffre. On dit poët. Les plaintes d un amant. elle est insensible à ma plainte. Il sign. aussi, Ce qu on dit, ce qu on escrit … Dictionnaire de l'Académie française
plainte — Plainte, ou complainte, Questus, huius questus, Conquestus, Conquestio, Querela, Querimonia. Plainte qu on fait à aucun d un autre, Postulatio. Plainte envers aucun du mal qu il a fait, Expostulatio. Faire plainte de quelque chose, Deplorare de… … Thresor de la langue françoyse
Plainte — [plɛ̃t] die; , s <aus fr. plainte »(Weh)klage, Jammer«> Musikstück mit verhalten klagendem Charakter im 17./18. Jh … Das große Fremdwörterbuch
Plainte — [plɛ̃t; französisch »Klage«] die, / s, Musik: im 17./18. Jahrhundert Bezeichnung für Stücke von verhalten klagendem Charakter, v. a. in der Klavier und Kammermusik französischer und deutscher … Universal-Lexikon
Plainte — Ne doit pas être confondu avec action en justice en procédure civile française … Wikipédia en Français
plainte — (plin t ) s. f. 1° Paroles et cris par lesquels on exhale sa peine. • De quelque désespoir qu une âme soit atteinte, La douleur est toujours moins forte que la plainte, LA FONT. Matrone.. • Pour moi, je comprends qu il y a quelque sorte de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PLAINTE — s. f. Gémissement, lamentation. S abandonner aux cris et aux plaintes. Les plaintes d un malade, d un homme qui souffre. La plainte le soulage. La douleur ne lui arracha pas une seule plainte. Le ciel a entendu ses plaintes. Il signifie aussi,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PLAINTE — n. f. Gémissement, lamentation. Les plaintes d’un malade, d’un homme qui souffre. La plainte le soulage. La douleur ne lui arracha pas une seule plainte. Le ciel a entendu ses plaintes. Il signifie aussi Ce qu’on dit, ce qu’on écrit pour faire… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
plainte — pareiškėjo ar paramos gavėjo skundas statusas Aprobuotas sritis parama žemės ūkiui apibrėžtis Pareiškėjo arba paramos gavėjo rašytinis kreipimasis į Nacionalinę mokėjimo agentūrą prie Žemės ūkio ministerijos, Lietuvos Respublikos žemės ūkio… … Lithuanian dictionary (lietuvių žodynas)
plainte — nf. planta (Saxel), plêta (Albertville), pl(y)inta (Aix | Albanais). A1) plainte, reproche : lanye nf. (Taninges). E. : Fatigue … Dictionnaire Français-Savoyard
