-
1 peur
f. (lat. pavor, -oris) 1. страх, боязън; avoir peur страхувам се; faire peur причинявам страх; уплашвам; 2. la peur, une peur de (+ subst., + inf.) грижа, страх от нещо; 3. loc. adv. de peur от страх; 4. loc. prép. de peur de (+ inf.) от страх да не би; 5. loc. conj. de peur que (+ subj.) от страх да не би. Ќ avoir plus de peur que de mal (en être quitte pour la peur) леко се отървах; laid а faire peur ужасно грозен; peur bleue голям страх. -
2 apeurer
v.tr. (de peur) наплашвам, изплашвам. -
3 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
4 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
5 blêmir
v.intr. (frq. °blesmjan) 1. бледнея, побледнявам, пребледнявам; blêmir de peur побледнявам от страх; 2. разш. отслабвам, избледнявам; la lueur blêmit светлината отслабва. Ќ Ant. se colorer. -
6 courage
m. (de cur, var. anc. de cњur) 1. храброст, мъжество, смелост, решителност, кураж; se battre avec courage бия се смело; 2. енергичност, жар (в начинание); entreprendre qqch. avec courage предприемам нещо с енергичност. Ќ avoir le courage de ses opinions не се страхувам да излагам своите възгледи; bon courage! (courage!) на добър час! (кураж!); du courage! не бой се; prendre son courage а deux mains хвърлям се решително в борбата; reprendre courage съвземам се. Ќ Ant. lâcheté, peur, faiblesse, poltronnerie. -
7 croissant1,
e adj. (de croître) растящ, нарастващ; peur croissant1,e нарастващ страх. Ќ Ant. décroissant. -
8 désir
m. (de désirer) 1. желание; 2. страст. Ќ Ant. dédain, indifférence, mépris, peur. -
9 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
10 enseigne1
f. (lat. insignia, pl. de insigne "marque", pris en lat. pop. peur un fém.) 1. фирма, надпис, знак, табела; 2. ост., прен. признак; 3. лит. знаме; marcher enseigne1s déployées вървя с развети знамена; 4. loc. adv. а telle enseigne1 que това доказва, че. Ќ а bon vin point d'enseigne1 погов. добрата стока сама се хвали; être logé а la même enseigne1 изпитвам същите затруднения, същите неприятности; enseigne1 а bière лоша картина. -
11 épeurer
v.tr. (de й- et peur) ост., лит. изплашвам. -
12 épouvanter
v.tr. (lat. expavere, de pavere "avoir peur") 1. ужасявам, хвърлям в ужас; 2. всявам страх, плаша; 3. учудвам, смайвам; s épouvanter ужасявам се, изпадам в ужас. Ќ Ant. rassurer, enhardir. -
13 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
14 ignorer
v.tr. (lat. ignorare) 1. не зная, не познавам, не съм осведомен; j'ignore tout de cette affaire не зная нищо за тази работа; 2. не искам да зная, не зачитам; игнорирам; ignorer la peur пренебрегвам чувството на страх; ignorer que (+ ind. ou subj.) не съм в течение че, не знам че. -
15 impavide
adj. (lat. impavidus, rad. pavor "peur") лит. обезстрашен, неустрашим. -
16 inconnu,
e adj. et n. (lat. incognitus) 1. неизвестен, незнаен, непознат; auteur inconnu, непознат, анонимен автор; le soldat inconnu, незнайният воин; mot inconnu, непозната дума; 2. неизпитан, непознат; un phénomène inconnu, de tous непознат за всички феномен; joie inconnu,e неизпитана радост; 3. m. непознатото, неизвестното; la peur de l'inconnu, страхът от непознатото; 4. f. мат. неизвестна величина, неизвестно; 5. m., f. непознат човек; неизвестен извършител. Ќ inconnu, au bataillon разг. напълно непознат човек. Ќ Ant. célèbre, connu, éprouvé, fameux, familier, renommé. -
17 offenser
v.tr. (lat. offendere) 1. обиждам, оскърбявам; 2. лит. засягам; de peur d'offenser sa délicatesse от страх да не засегна чувствителността му; 3. ост. шокирам, дразня; offenser l'oreille дразня ухото; 4. ост. повреждам, наранявам; s'offenser 1. обиждаме се, оскърбяваме се взаимно; 2. обиждам се. Ќ Ant. flatter, plaire. -
18 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
19 peureux,
se adj. (de peur) 1. страхлив, боязлив, плах, плашлив; 2. m., f. страхливец. Ќ Ant. brave, courageux, audacieux. -
20 pluie
f. (lat. pop. °ploia, class. pluria, d'apr. plovere) 1. дъжд; pluie battante проливен дъжд; grosse pluie дъжд на едри капки; recevoir la pluie намокря ме дъждът; le temps est а la pluie ще вали; 2. прен. изобилие, дъжд, град (от нещо); pluie d'étoiles дъжд от звезди; 3. loc. adv. par la pluie, sous la pluie, dans la pluie в дъжд. Ќ après la pluie le beau temps погов. след лошото идва хубавото; ennuyeux comme la pluie много скучен; faire la pluie et le beau temps много съм влиятелен, разпореждам се, както си искам; parler de la pluie et du beau temps говоря за банални неща; se jeter dans l'eau de peur de la pluie от трън та на глог.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
peur — peur … Dictionnaire des rimes
peur — [ pɶr ] n. f. • 1290; pavor Xe; lat. pavor, oris 1 ♦ LA PEUR. (Sens fort) Phénomène psychologique à caractère affectif marqué, qui accompagne la prise de conscience d un danger réel ou imaginé, d une menace. ⇒ affolement, alarme, 1. alerte,… … Encyclopédie Universelle
peur — (peur) s. f. 1° Passion pénible qu excite en nous ce qui paraît dangereux, menaçant, surnaturel. • Nos prières sont ouïes, Tout est réconcilié ; Nos peurs sont évanouies, MALH. II, 2. • Es tu si las de vivre ? As tu peur de mourir ?, CORN.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
peur — PEUR. s. f. Crainte, frayeur, mouvement par lequel l ame est excitée à éviter un objet qui luy paroist nuisible. Avoir peur. il eut grand peur. il eut belle peur. faire peur à quelqu un. je luy en ay fait la peur. trembler de peur. mourir de peur … Dictionnaire de l'Académie française
peur — Peur, ou Paour, Il vient de Pauor, Timor, Terror, Formido. Une peur les a saisis, Occupauit animos eorum terror. Une soudaine peur et effrayement qui vient sans cause, Panicum. Il vint une peur, Timor eos incessit. Avoir peur, In metu esse,… … Thresor de la langue françoyse
peur — PEUR: Donne des ailes … Dictionnaire des idées reçues
peur — peur(e obs. forms of poor, pure … Useful english dictionary
Peur — Un enfant montrant la peur dans un environnement hostile. La peur est une émotion (peur de perdre un proche, peur de la mort etc.) et aussi un instinct de survie (fuir un prédateur, fuir une catastrophe etc.) ressentie généralement en présence ou … Wikipédia en Français
PEUR — s. f. Crainte, frayeur ; mouvement par lequel l âme est excitée à éviter un objet qui lui paraît nuisible. Avoir peur. Il eut grand peur. Il eut une belle peur. Faire peur à quelqu un. Je lui en ai fait la peur. Trembler de peur. Mourir de peur.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PEUR — n. f. Crainte, frayeur, émotion pénible produite par l’idée ou la vue d’un danger. Avoir peur. Il eut grand peur. Il eut une belle peur. Faire peur à quelqu’un. Je lui en ai fait la peur. Il lui fit peur des suites qu’aurait son action. Il n’en a … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
peur — nf., crainte, frousse, trouille, frayeur, angoisse : paa (Bellecombe Bauges.153, Compôte Bauges), paar(e) (Montagny Bozel), peu(r) (Aix, Albanais.001d, Annecy.003c, Billième | Cordon.083, Notre Dame Be., Thônes.004), peû (001c,003b, Balme Si.,… … Dictionnaire Français-Savoyard
