-
1 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
2 à-peu-près
m. (subst. de la loc. adv. а peu près) 1. loc. adv. приблизително, около, почти; 2. m. приблизителност, неясност; 3. ост. каламбур. -
3 prou
(peu ou) loc.adv. (de peu et a. fr. proud "beaucoup") лит. много или малко, донякъде. -
4 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
5 subitement
adv. (de subit) внезапно, ненадейно; скоропостижно. Ќ Ant. graduellement; peu а peu. -
6 tant
adv. (lat. tantum) 1. толкова; j'ai tant de travail имам толкова много работа; demander tant d'une chose искам толкова (дадена цена) за нещо; 2. loc.adv. tant mieux толкова по-добре; tant pis толкова по-зле; 3. tant... que conj. както... така; докато; докъдето; дотам, че; 4. loc.adv. en tant que доколкото, в качеството на; si tant est que ако се приеме, че; ако допуснем; tant s'en faut que далеч не. Ќ tant bien que mal как да е, горе-долу, криво-ляво; tant soit peu (un tant soit peu) колкото и малко да е; tant et plus много; tant qu'а... (+ inf.) щом трябва, щом се налага; tant qu'а faire, faites-le bien щом се налага да се направи, направете го добре. -
7 très
adv. (d'où son emploi comme adv. superlatif) твърде много; много; je suis très content много съм доволен; très doué много надарен; opinion très répandue твърде разпространено мнение; très peu много малко; très souvent твърде често, très bientôt разг. съвсем скоро; avoir très froid много ми е студено; faire très attention много внимавам. Ќ Ant. faiblement, guère, légèrement, pas, peu. -
8 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
9 abondamment
adv. (de abondant) изобилно, обилно. Ќ Ant. peu. -
10 amplement
adv. (de ample) 1. широко, обширно, просторно; 2. обилно, изобилно. Ќ Ant. étroitement, peu. -
11 aréomètre
m. (gr. araios "peu dense" et mètre) ареометър. -
12 assez
adv. (lat. pop. °adsatis) доста, достатъчно. Ќ en avoir assez до гуша ми дойде; c'est assez! достатъчно е! стига!; avoir assez de (qch.) имам достатъчно от нещо. Ќ Ant. insuffisamment, peu. -
13 attendre
v.tr. (lat. attendere) 1. чакам, очаквам; attendre le train чакам влака; attendre qqch. очаквам нещо; le sort qui nous attend съдбата, която ни очаква; 2. почакам, почаквам; attendez un peu! почакайте малко; 3. attendre après qqn. очаквам някого с нетърпение; 4. en attendant докато чакам, в очакване на; 5. attendre а qqch. предвиждам, предусещам нещо; s'attendre а ce que (+ subj.) надявам се, че; s'attendre очаква се; on peut s'attendre а tout всичко може да се очаква. Ќ attendez-moi sous l'orme чакай ме, ако си нямаш работа; se faire attendre карам да ме чакат. -
14 aussi
adv. (lat. pop. °alidsic, de aliud "autre" et sic "ainsi") 1. също; така също; c'est aussi mon avis това е мое мнение също; 2. толкова, колкото (при сравнение); il est aussi grand que vous той е също толкова висок, колкото и вие; 3. conj. ето защо; l'égoïste n'aime que lui, aussi tout le monde l'abandonne егоистът обича само себе си, ето защо всички го изоставят; 4. loc. conj. aussi bien понеже, защото и без това; aussi bien que така както, както и; aussi peu que колкото и малко. -
15 avant2
adv. (lat. imp. abante, de ab et ante "avant") 1. по-рано, по-напред, преди това; 2. навътре, надълбоко, надалече, късно (в съчет. с si, bien, trop, plus, assez, fort); bien avant2 dans la nuit твърде късно през нощта; 3. loc. adv. avant2 peu скоро, след малко; en avant2 напред; 4. prép. преди; 5. loc. prép. avant2 de преди; avant2 tout преди всичко; 6. loc. conj. avant2 que преди да; 7. en avant2! interj. напред! Ќ Ant. après. -
16 beaucoup
adv. (de beau et coup, a éliminé moult) 1. много; il y a beaucoup de gens има много хора; il y a beaucoup d'arbres има много дървета; manger beaucoup ям много; 2. pron. мнозина; beaucoup sont de notre avis мнозина са на нашето мнение; 3. пред прилагателно име ост. много; il est beaucoup nécessaire той е много необходим. Ќ beaucoup mieux много по-добре; beaucoup moins много по-малко; et de beaucoup и в значителна степен; beaucoup trop прекалено много. Ќ Ant. peu; rien; aucun, nul, personne. -
17 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
18 caractériel,
le adj. et n. (de caractère) псих. характерологичен, който се отнася до характера; il est un peu caractériel, прен. той има труден характер; n. който има смущения, свързани с характера и поведението си. -
19 chaloir
v.impers. (lat. calere, fig. "s'échauffer pour") ост. важно е, грижа ме е; il m'en chaut интересува ме; peu me chaut малко ме е грижа. -
20 contenter
v.tr. (de content) задоволявам; угаждам, радвам; contenter la curiosité de qqn. задоволявам любопитството на някого; se contenter задоволявам се; se contenter de peu задоволявам се с малко. Ќ Ant. attrister, contrarier, mécontenter.
См. также в других словарях:
peu — [ pø ] adv. • pou, poiXIe; lat. pop. paucum, neutre adv., class. pauci « en petit nombre » I ♦ ( po XIIe) En fonction de nom ou de nominal Faible quantité considérée soit comme simplement « petite », soit comme « … Encyclopédie Universelle
peu — (peu) s. m. 1° Une petite quantité. Peu construit avec l article défini, ou avec l adjectif possessif, ou un pronom démonstratif. • Si je t abandonnais à ton peu de mérite, CORN. Cinna, v, 1. • Quand je dis point, je veux dire très peu ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
peu — PEU. adv. Gueres. Il est opposé à Beaucoup. Estre peu sensible à l interest. manger peu. dépenser peu. parler peu, fort peu. avoir peu de bien, tres peu de bien. il arrivera dans peu de temps, dans peu de jours. je vous diray en peu de mots. cela … Dictionnaire de l'Académie française
peu — Peu. Il vient de Paulum ou de Paucum. Les Hannoyers prononcent Pou, autres prononcent Pau, Parum, Paulum, Modicum. Peu de gens sont entrez, Modici introierunt. Un peu plus, Paulo amplius. Un peu moins qu il ne faut, Paulo minus. Peu plus, peu… … Thresor de la langue françoyse
peu — péu m. poil; cheveu; petite quantité; brin. Li a pas de peu tant fin que non fague son ombra prov. . expr. : Cercar de peus sus l uou : couper les cheveux en quatre. Peu ros, peu rossa, peu roge, ja adj. et n. rouquine. En peu : tête nue > «… … Diccionari Personau e Evolutiu
pèu — f. peau; pelure; femme de mauvaise vie. Si faire una pèu de rire : se faire une bonne partie de rigolade. Aver la pèu sus leis òsses : n avoir que la peau et les os. A peta pèu : à en crever … Diccionari Personau e Evolutiu
peu-2 — peu 2 English meaning: to research, to understand Deutsche Übersetzung: “erforschen, begreifen, verständig sein” Material: Gk. νή πιος (*νη πF ιος) and νη πύ τιος “unverständig, kindisch”, πινυτός ‘smart”, πινυμένην συνετήν Hes.… … Proto-Indo-European etymological dictionary
péu — interj. Usada para obrigar os distraídos a descobrir se, tirando o chapéu, depois de levantado o pano, numa representação teatral, etc., ou à passagem de qualquer símbolo respeitado. ‣ Etimologia: de [cha]péu … Dicionário da Língua Portuguesa
Peu — à peu, sagt Kuchenbecker1, zu deutsch successive. (Stettin.) 1) Soll Inspector in einer der zahlreichen dortigen Brennereien auf der Oberwiek, Vorstadt an der Oder, gewesen sein … Deutsches Sprichwörter-Lexikon
pēu- : pǝu- : pū̆ - — pēu : pǝu : pū̆ English meaning: to hit; sharp Deutsche Übersetzung: ‘schlagen; scharf, schneidend hauen” Material: Lat. paviō, īre “hit, stomp”, depuvere “caedere”, pavīmentum “geschlagener Boden, Estrich”; from a participle… … Proto-Indo-European etymological dictionary
peu — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
