-
1 permis
m. (de permettre) позволително, разрешително, позволение, разрешение, право; permis d'embarquement товарен ордер; permis de chasse позволително за лов (ловен билет); permis de conduire позволително за шофиране; шофьорска книжка; passer son permis вземам изпита за шофьори. -
2 borne
f. (lat. pop. °bodina, d'o. gaul.) 1. слог, межда; 2. стълб, камък по шосетата за определяне на разстоянията; borne kilométrique километричен камък; 3. каменно стълбче, забито в ъгъла на стена на сграда или на тротоар за предпазване от коли или за да не позволява на колите да преминават или паркират; 4. техн. съединител (на електрически жици); 5. pl. прен. граница, предели; les bornes d'un Etat границите на държава; dépasser (franchir) les bornes de ce qui est permis преминавам границите на позволеното; 6. разг. километър; 7. полюс на електрически генератор; 8. мат. borne inférieure ou supérieure d'une suite елемент с най-висока или най-ниска стойност в поредица. Ќ il est là planté comme une borne застанал е там като истукан; borne d'incendie пожарен кран, хидрант; borne interactive компютърен терминал; sans bornes безграничен, безкраен. -
3 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
4 construire
v.tr. (lat. construere, de struere "disposer, ranger") 1. строя, построявам, градя, изграждам; construire une route строя път; permis de construire разрешително за строеж; 2. геом. чертая, начертавам, построявам (геометрична фигура); construire un rectangle начертавам, построявам правоъгълник; 3. разполагам, нареждам, съставям, съчинявам; construire une phrase съставям изречение; construire un roman съставям роман; se construire строя се (си), съграждам се (си), съставям се (си). Ant. détruire, démolir, abattre, renverser, défaire; déconstruire. -
5 inhumer
v.tr. (lat. inhumare, de humus "terre") погребвам, закопавам, заравям. Ќ permis d'inhumer медицинско разрешение за погребване на починал човек. Ќ Ant. exhumer, déterrer. -
6 licite
adj. (lat. licitus "permis") позволен (от закона); par des moyens licites с позволени от закона средства. Ќ Ant. illicite. -
7 loisible
adj. (de l'a.v. loisir "être permis") ост. позволен. -
8 prohibé,
e adj. (de prohiber) забранен, заплетен. Ќ Ant. autorisé; permis. -
9 retirer
v.tr. (de re- et tirer) 1. тегля, дърпам отново; 2. печатам отново; 3. дърпам към себе си, отдръпвам, прибирам; retirer sa main отдръпвам ръката си; 4. тегля, изтеглям; retirer de l'argent тегля пари; 5. изтеглям обратно, свалям, прибирам; retirer ses gants свалям си ръкавиците; retirer un produit du commerce изтеглям продукт от търговската мрежа; 6. измъквам, спасявам, изтръгвам; retirer un enfant de la rivière измъквам дете от река; 7. прен. вземам обратно, оттеглям; retirer sa candidature оттеглям кандидатурата си; 8. вземам, отнемам, прибирам; retirer qqch. а qqn. отнемам нещо на някого; je vous retire la parole отнемам ви думата; retirer le permis de conduire а qqn. отнемам шофьорската книжка на някого; 9. приютявам, давам подслон, прибирам; 10. освобождавам (от заложна къща); 11. спечелвам, печеля; retirer qqch. d'une affaire печеля нещо от сделка; 12. стрелям повторно; se retirer 1. оттеглям се, отивам си; прибирам се; скривам се; se retirer chez soi оттеглям се, отивам си вкъщи; 2. воен. оттеглям се; 3. прибирам се в коритото си (за река); 4. оттеглям се, напускам, изоставям; se retirer d'une activité оттеглям се от дейност; Dieu même s'est retiré de nous дори Господ ни изостави; 5. събирам се (за плат); 6. прекъсвам сексуален акт преди еякулацията; 7. отивам да живея на усамотено място. Ќ retirer а qqn. le pain de la bouche отнемам залъка на някого. Ќ Ant. mettre; ajouter, engager; rapprocher; donner, rendre; s'avancer, entrer, envahir. -
10 titulaire
adj. (du lat. titules "titre") 1. титулярен; щатен; un professeur titulaire щатен преподавател; 2. m. титуляр; être titulaire d'un permis de conduire титуляр съм (притежавам) шофьорска книжка.
См. также в других словарях:
permis — [ pɛrmi ] n. m. • 1721; de permettre ♦ Autorisation officielle écrite. Permis de construire, de démolir. Journaliste muni d un permis de circuler. ⇒ laissez passer, sauf conduit. Permis de chasse, de pêche. ⇒ licence. Permis d inhumer. Permis de… … Encyclopédie Universelle
Permis A — Permis moto en France En France, il faut être en possession du permis A pour pouvoir conduire une moto[1], sauf dans le cas d une compétition sportive ou d un entrainement[2]. Les motos sont classées en fonction de leur cylindrée et de leur… … Wikipédia en Français
PERMIS — (PrivilEge and Role Management Infrastructure Standards) is a sophisticated policy based authorisation system that implements an enhanced version of the U.S. National Institute of Standards and Technology (NIST) standard Role Based Access Control … Wikipedia
permis — permis, ise 1. (per mî, mi z ) part. passé de permettre. Qu il est loisible, accordé de faire, de dire. Les choses permises. • Mais c est un jeune fou qui se croit tout permis, Et qui pour un bon mot va perdre vingt amis, BOILEAU Sat. IX..… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
permis — PERMÍS, permise, s.n. Autorizaţie scrisă, eliberată de un for competent, în virtutea căreia cineva poate exercita o profesiune sau poate beneficia de anumite drepturi. Permis de vînătoare. – Din fr. permis. Trimis de oprocopiuc, 18.03.2008. Sursa … Dicționar Român
permis — Permis, [perm]ise. part … Dictionnaire de l'Académie française
Permis — Sur les autres projets Wikimedia : « Permis », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Le terme « permis » désigne tout à la fois, par métonymie, un document délivrant une autorisation administrative et l ensemble… … Wikipédia en Français
PERMIS — n. m. Permission écrite. Il se dit particulièrement en matière de Douanes et de Police. Demander, obtenir un permis. Il a montré son permis. Permis de séjour. Permis de chasse. En termes de Chemin de fer, Permis de circulation ou simplement… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Permis B — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Permis B peut correspondre à : un permis de conduire des véhicules légers en Europe. un permis de travail en Belgique. Voir aussi Permis A Catégorie … Wikipédia en Français
PERMIS — s. m. Permission écrite. Il se dit particulièrement en matière de Douanes et de Police. Demander, obtenir un permis. Il a montré son permis. Permis de chasse … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
permis — pp., autorisé : PARMÈTU, wa / ouha, wè / ouhe (Albanais.001c / Saxel.002), PARMÈ, TA, E (001b, Annecy, Giettaz, Thônes), parmi, za, e (001a, Arvillard.228, Chambéry, Doucy Bauges). A1) n, permis (de chasse, de pêche, de conduire) : PARMI nm. (001 … Dictionnaire Français-Savoyard
