-
1 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner. -
2 vue
f. (du p. p. de voir) 1. зрение; organe de la vue орган на зрението; troubles de la vue нарушения на зрението; 2. око, поглед; se fatiguer la vue изморявам си очите; 3. гледка, изглед; de ma chambre la vue était belle гледката от стоята ми беше хубава; je vous envoie une vue de Sofia изпращам ви изглед от София; avoir vue sur гледам към (за прозорец и др.); 4. възглед, мнение; échange de vues обмяна на мнения; vue pessimiste песимистично мнение; 5. предявяване; представяне; titre payable а vue ценна книга платима при предявяване; 6. худ. пейзаж; картина, изобразяваща град и др.; 7. отвор; цепнатина за виждане на рицарски шлем; 8. намерение, цел; dans la vue de с намерение да; en vue de с цел да; avoir des vues sur son héritage имам някои скрити намерения спрямо наследството му. Ќ а la vue de при появяването на; при вида на; а perte de vue докъдето погледът стига; tirer а vue стрелям по видима цел; en appréciant par vue оценявайки на око; changement а vue смяна на театрален декор пред очите на зрителите, прен. внезапна и пълна промяна; а vue d'њil видимо; au point de vue de от гледна точка на; avoir des vues sur имам намерения спрямо, avoir en vue имам предвид; mettre en vue поставям налице; en vue видим, забележим; chercher а se mettre en vue опитвам се да привличам вниманието; а vue de pays единствено при вида на местността; а courte vue с ограничено мислене, непроницателно, недалновидно; ne pas perdre de vue не изпускам от поглед; perdre qqn. de vue изгубвам някого от погледа си; не знам какво е станало с някого; seconde vue (double vue) ясновидство, проницателност; perdre la vue ослепявам; vue courte, basse късогледство; а première vue на пръв поглед; je le connais de vue познавам го по лице. -
3 amble
m. (de ambler) раван (конска стъпка ту на двата леви, ту на двата десни крака); aller l'amble вървя раван ( за кон). Ќ sortir de son amble сменям тон (на говорене); perdre le trot pour l'amble, perdre les ambles пропадам. -
4 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
5 équilibre
m. (lat. њquilibrium, de њquus et libra "balance") 1. равновесие, уравновесеност; équilibre stable устойчиво равновесие; équilibre instable неустойчиво равновесие; perdre l'équilibre губя равновесие; mettre en équilibre уравновесявам; 2. стойка, положение на тяло; perdre l'équilibre залитвам, падам; 3. равновесие, хармония; rétablir l'équilibre възстановявам хармонията; 4. équilibre économique икономическо равновесие; 5. прен. уравновесеност; il manque d'équilibre неуравновесен човек e. Ќ équilibre des pouvoirs равномерно разпределение на властта, равновесие между властите; équilibre européen политическа система за балансиране мощта на европейските държави. Ќ Ant. déséquilibre. -
6 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
7 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
8 procès
m. (lat. processus) съдебен процес, дело; procès en cours текущо дело; reviser un procès преразглеждам дело; procès civil гражданско дело; intenter un procès завеждам дело; gagner, perdre un procès печеля, губя дело. Ќ gagner (perdre) son procès печеля (губя, пропадам); faire le procès а qqn. обвинявам някого. -
9 acquérir
v.tr. (lat. class. acquirere) 1. ставам собственик, придобивам, спечелвам; acquérir des richesses спечелвам богатства; cette habitude s'acquiert facilement този навик се придобива лесно; 2. прен. спечелвам, привързвам; acquérir la confiance de qqn. спечелвам доверието на някого; s'acquérir придобивам, спечелвам си; il s'est acquis l'estime de son chef той спечели уважението на шефа си. Ќ Ant. céder, vendre; perdre. -
10 arçon
m. (de arcus "arc") 1. една от двете дъги, които съставят седлото; 2. лозова пръчка, която се привежда, за да ражда повече; 3. дръндарски прът. Ќ être ferme dans (sur) ses arçons добре се държа на седлото; разг. държа здраво на принципите си; perdre (vider) les arçons падам от седлото ( на коня). -
11 assurer
v.tr. (lat. pop. °assecurare) 1. ост. правя така, че някой да има доверие, уверявам; 2. осигурявам, обезпечавам, гарантирам; 3. удостоверявам; 4. заздравявам, затвърдявам, закрепвам; 5. осигурявам, застраховам; 6. assurer de убеждавам; уверявам; 7. прен. защитавам, предпазвам, осигурявам; assurer son pouvoir осигурявам властта си; 8. осигурявам функционирането на; assurer le fonctionnement d'un service осигурявам функционирането на служба; 9. осигурявам се с въжета, предпазни мерки (за алпинист); 10. разг. на ниво съм; s'assurer уверявам се, гарантирам се; заздравявам се; обезпечавам се; осигурявам се; застраховам се. Ќ s'assurer de qqn. арестувам някого. Ќ Ant. contester, démentir, nier; compromettre, exposer, risquer; ébranler; perdre. -
12 avance
f. (de avancer) 1. издадена част, издаденост; 2. аванс, предплата; 3. преднина, аванс; perdre son avance губя преднина; 4. преимущество; 5. f. pl. първи постъпки; предложения към някого (за да се завържат връзки с него); 6. loc. adv. а l'avance, d'avance, par avance предварително; en avance напред, по-рано; ma montre est en avance моят часовник е напред. Ќ être en avance sur qqn. изпреварил съм някого. Ќ Ant. retard. -
13 boule
f. (lat. bulla "bulle", puis "boule" creuse) 1. топка; 2. нар. кълбо; 3. разг. глава; лице; 4. (Белгия) бонбон. Ќ perdre la boule изгубвам си ума; boules Quies топчета за запушване на ушите (при силен шум); boule de neige топка сняг; faire boule de neige нараствам, увеличавам обема си (подобно на топка сняг, която се търкаля); avoir une boule dans la gorge трудно ми е да преглъщам (поради емоция); boule de signaux сигнализационен буй (по бреговете на море); en boule във форма на топка; se mettre en boule разгневявам се; avoir les nerfs en boule нервен, ядосан съм; boule de billard билярдна топка; напълно плешива глава; avoir les boules разг. писна ми, изнервям се. -
14 boussole
f. (it. bussola "petite boîte") компас; naviguer а la boussole плувам, като се ориентирам с компас. Ќ perdre la boussole обърквам се. -
15 capter
v.tr. (de captare "essayer de prendre") 1. спечелвам, получавам, заграбвам, присвоявам с хитрости (имущество, дарение и под.); 2. каптирам, хващам; capter une source каптирам извор; 3. отвеждам с тръба (вода и под.); 4. улавям, приемам радиоизлъчване; capter une emission улавям радиопредаване. Ќ capter l'intérêt de qqn. стремя се да заинтересовам някого; capter le courant électrique свързвам се към електрическата мрежа, черпя електрически ток от мрежата ( за локомотив). Ќ Ant. disperser, repandre; écarter, perdre. -
16 cave1
f. (lat. cava, n. f., de cavus "creux") 1. изба, зимник; cave1 viticole винарска изба; 2. вината в изба; 3. залог, влог (в игра); perdre sa cave1 загубвам залог, влог; 4. заведение, намиращо се в изба. Ќ cave1 а canon воен. бункер; cave1 а liqueurs каса за ликьори; de la cave1 au grenier отдолу-догоре, изцяло; rat de cave1 данъчен агент, който контролирал питиетата; дълга тънка свещ; cave1 а vins електрически шкаф за консервиране на вино в апартамент. -
17 change1
m. (de changer) 1. смяна, замяна, размяна, обмяна; gagner au change1, perdre au change1 печеля при размяната, губя при размяната; 2. размяна на пари (от една валута в друга); faire le change1 de francs en leva обменям франковете в левове; bureau de change1 бюро за смяна на пари, обменно бюро; 3. цена, която се иска за размяна на една валута с друга, курс; cours du change1 курсът на чуждите валути; taux de change1 fixe фиксиран обменен курс. Ќ agent de change1 борсов посредник (за валути); lettre de change1 менителница, полица; change1 или change1 complet памперс, пелена за еднократна употреба. -
18 connaissance
f. (de connaître) 1. познаване, разпознаване; avoir une bonne connaissance de la question имам добро познание по въпроса; 2. знание, познание; avoir des connaissances étendues имам широки познания; 3. съзнание; perdre connaissance загубвам съзнание; reprendre connaissance идвам на себе си; 4. познанство, запознанство; faire connaissance avec qqn., faire la connaissance de qqn. запознавам се с някого; faire faire а qqn. la connaissance de qqch. запознавам някого с нещо; 5. познат; une personne de connaissance един познат; j'ai une connaissance qui имам познат, който; 6. лов. следи, оставени от преследвано животно; 7. ост. доказателство, отпечатък, следа. Ќ en connaissance de cause при пълно познаване на работата, справедливо и мъдро; avoir connaissance de информиран съм за; а ma connaissance доколкото зная; être en pays de connaissance намирам се в своята среда. Ќ Ant. ignorance, inexpérience, inconscience. -
19 conquérir
v.tr. (lat. pop. °conquærere, class. conquirere "chercher а prendre", d'apr. quærere "chercher") 1. завоювам, покорявам; conquérir un pays завладявам страна; 2. спечелвам влияние над някого или нещо, запленявам; conquérir les cњurs спечелвам, покорявам сърцата; conquérir un marché спечелвам пазар; conquérir une femme спечелвам любовта на жена; se conquérir спечелвам се, постигам се чрез борба. Ќ Ant. abandonner, perdre. -
20 conserver
v.tr. (lat. conservare) 1. пазя, запазвам, опазвам; conserver un secret пазя тайна; le sport conserve la santé спортът запазва здравето; 2. консервирам; conserver de la viande консервирам месо; se conserver запазвам се, консервирам се. Ќ Ant. perdre, détruire, altérer; abîmer.
См. также в других словарях:
perdre — [ pɛrdr ] v. tr. <conjug. : 41> • Xe; lat. perdere I ♦ (Sens pass.) A ♦ Être privé, provisoirement ou définitivement, de la possession ou de la disposition de (qqch.). 1 ♦ Ne plus avoir (un bien). Perdre une somme d argent. Perdre sa… … Encyclopédie Universelle
perdre — PERDRE. v. a. Estre privé par accident de quelque chose qu on avoit, dont on estoit en possession. Perdre son bien. c est un homme qui n a rien à perdre. ce Prince perdit ses Estats par sa faute. il perdit la couronne avec la vie. lorsque les… … Dictionnaire de l'Académie française
perdre — Perdre, Perdere, Disperdere, Amittere. Perdre quelque chose que ce soit, Naufragium facere. Perdre courage, Animos submittere, cerchez le mot Courage. Le Roy perdit toute contenance, Adeo perturbauit ea vox regem, vt non color, non vultus ei… … Thresor de la langue françoyse
perdre — perdre. Perdre l estèla, perdre la tramontana : perdre le nord … Diccionari Personau e Evolutiu
perdre — (pèr dr ; à la 2e et à la 3e personne, tu perds, il perd, se prononcent pêr, sans que l s ou le d se lient : il pêr un temps précieux) v. a. je perds, tu perds, il perd ; je perdais ; je perdrai ; je perdrais ; je perdis ; perds, perdons ; que … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PERDRE — v. a. ( Je perds, tu perds, il perd ; nous perdons, vous perdez, ils perdent. Je perdais. Je perdis. Je perdrai. Je perdrais. Perds. Que je perde. Que je perdisse, etc. Perdant. Perdu. ) Être privé de quelque chose qu on avait, dont on était en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PERDRE — v. tr. être privé de quelque chose qu’on avait, qu’on possédait. Perdre son bien. C’est un homme qui n’a rien à perdre. Ce prince perdit ses états, perdit la couronne. Lorsque les chrétiens perdirent Constantinople. Les ennemis perdirent leurs… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
perdre — vt. ; laisser échapper son contenu (ep. d un récipient, d un sac, d un panier...) : PÊrDRE (Annecy.003, Balme Si.020 | Aix.017, Albanais.001, Arvillard.228, Bozel.012, Chambéry.025, Combe Si., Jarrier.262, Thônes.004), pé(r)dre (Aoste, Bellecombe … Dictionnaire Français-Savoyard
Perdre quelque chose, beaucoup, ne pas perdre grand-chose, ne rien perdre — ● Perdre quelque chose, beaucoup, ne pas perdre grand chose, ne rien perdre passer à côté de quelque chose d intéressant, d avantageux ou, au contraire, avoir évité quelque chose d inintéressant : Vous n avez rien perdu en ne venant pas à cette… … Encyclopédie Universelle
Perdre la demeure — Auteur Pham Van Ky Genre Roman Pays d origine France Éditeur éditions Gallimard … Wikipédia en Français
Perdre est une question de methode — Perdre est une question de méthode Perdre est une question de méthode (Perder es cuestion de método) est le titre d un film policier colombien réalisé par Sergio Cabrera, sorti en 2004. Il est adapté du roman éponyme de Santiago Gamboa, publié en … Wikipédia en Français
