-
1 pente
f. (lat. pop. °pendita, de pendere) 1. склон; наклон; падина; 2. прен. склонност, влечение; наклонност; 3. loc. adv. en pente наклонено, полегато. Ќ avoir une pente а, pour, vers qqch., qqn. клоня към, имам наклонност, склонност към нещо или някого. -
2 monte-pente
m.inv. (de monter et pente) скиорски лифт. -
3 remonte-pente
m. (de remonter et pente) (pl. remonte-pentes) влек за теглене на скиори, влекче. -
4 contrepente
ou contre-pente f. (de contre- et pente) наклон на било от другата страна, който не се вижда. -
5 calade
f. (it. calata "pente, descente") наклонен терен за упражняване на коне. -
6 calanque
f. (provenç. calanco, de °cala "abri de montagne" et "pente raide") малко заливче със стръмни скали ( в Средиземно море). -
7 clitocybe
m. (du gr. klitos "pente" et kubê "tête") бот. едра миризливка ( ядлива гъба). -
8 dalle
f. (de l'anc. scand. daela) 1. плоча, плочка; dalle tumulaire (funéraire) надгробна плоча; 2. камък за точене на коса; брус. Ќ se rincer la dalle арго пия; avoir la dalle en pente обичам да пия; crever la dalle гладен съм; живея в мизерия, немотия. -
9 dégringoler
v. (de dé- et a. fr. gringoler) I. v.intr. разг. 1. слизам, спускам се стремглаво; 2. търкулвам се, изтъркулвам се; 3. прен. пропадам, изпадам; II. v.tr. слизам, спускам се стремглаво; dégringoler une pente спускам се по наклон. Ќ Ant. grimper, monter, remonter. -
10 pantoire
f. (de pente) мор. въже с клуп. -
11 pent(a)-
(съставна част на сложни думи) от гръцки pente "пет". -
12 pent(a)-
(съставна част на сложни думи) от гръцки pente "пет". -
13 pentu,
e adj. (de pente) полегат, наклонен. -
14 raide
adj. (lat. rigidus) 1. силно обтегнат (за въже); 2. негъвкав, твърд, корав, вцепенен; jambes raides вцепенени, изтръпнали крака; ; avoir une jambe raide куцам, не мога да си свия коляното; 3. стръмен; pente raide стръмен склон; 4. прен. строг, непреклонен, твърд, суров (за нрав); 5. adv. внезапно, изведнъж; на място; напълно, изцяло; стръмно; силно, здраво; tomber raide mort умирам на място; 6. разг. пиян; замаян от наркотик; 7. нар. останал без пари; 8. разг. с голямо алкохолно съдържание; 9. немислим, труден за вярване; 10. разпуснат, неприличен, порочен. Ќ Ant. élastique, flexible, mou, souple; courbé. Ќ Hom. raid. -
15 regrimper
v.intr. (de re- et grimper) 1. изкачвам се, покатервам се отново; 2. v.tr. regrimper une pente изкачвам отново склон, нагорнище. -
16 rupture
f. (lat. ruptura, de rumpere "rompre") 1. разрушаване, счупване, разбиване, разкъсване, пробиване; rupture d'essieu счупване на оста на колелата на автомобил; rupture d'une corde скъсване на въже; 2. прен. разрив, скъсване на отношенията; скарване; прекратяване; анулиране, скъсване; нарушаване; разтрогване. Ќ rupture de ban освобождаване от предразсъдъци, от принуда; rupture des relations diplomatiques скъсване на дипломатически отношения; еn rupture avec в открито противоречие с; rupture d'équilibre внезапна загуба на равновесие; внезапна промяна в ситуация; rupture de pente внезапна промяна в ъгъла на наклон; rupture du rythme нарушаване на ритъма; en rupture de в липса на. -
17 soupente
f. (de l'a. fr. so(u)spendre "suspendre", d'apr. pente) долап, шкаф (под стълба и др.) за хранителни продукти. -
18 toit
m. (lat. tectum) 1. покрив; toit de tuiles покрив с керемиди; toit en pente полегат покрив; toit de tôle ламаринен покрив; toit pointu островърх покрив; 2. разш. къща, дом, покрив; recevoir qqn. sous son toit посрещам някого в дома си; 3. покрив, горна част; toit d'une automobile покрив на автомобил. Ќ crier sur les toits разгласявам наляво и надясно. -
19 tranché,
e adj. (tranchie "en pente") 1. рязко очертан, ярък; 2. ясен, точен, категоричен.
См. также в других словарях:
pente — [ pɑ̃t ] n. f. • 1358; lat. pop. °pendita, de pendere → pendre I ♦ A ♦ Disposition oblique, penchée. 1 ♦ Inclinaison (d un terrain, d une surface) par rapport au plan de l horizon. ⇒ déclivité. Pente douce, raide, rapide, abrupte. Pente… … Encyclopédie Universelle
Pente — A sample Pente game Players 2 4 Setup time None Playing time 5–30 minutes Random chance None Skill(s) required … Wikipedia
pente — Pente. s. f. Penchant, l Endroit d une montagne, d un lieu eslevé qui va en descendant. Pente douce. pente aisée. la pente de la montagne, de la colline. cette maison est située sur la pente d un costeau. Il se dit aussi, Des eaux. La pente de la … Dictionnaire de l'Académie française
Pente — Pente, s.u. Pent … Pierer's Universal-Lexikon
PENTE — fluv. Angliae, ad quem pagus, ithancester, Beda … Hofmann J. Lexicon universale
pente — s. m. 1. Pequeno instrumento dentado que serve para limpar, compor ou segurar os cabelos da cabeça. 2. Instrumento de metal com que os cardadores preparam a lã. = CARDA 3. Entre tecelões, a peça de madeira comprida com pequenas aberturas por onde … Dicionário da Língua Portuguesa
pente — obs. and dial. form of paint … Useful english dictionary
pente — (pan t ) s. f. 1° Inclinaison d un lieu haut vers un lieu bas. • Quelle que soit la pente et l inclination Dont l eau par sa course l emporte, LA FONT. Fabl. III, 16. • On montait à la citadelle par trois rues en pente, ROLLIN Hist. anc.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PENTE — s. f. Penchant, inclinaison d un terrain, d un plan, d une surface quelconque. Pente douce, aisée, insensible. Pente rapide. La pente de la montagne, de la colline. Cette maison est située sur la pente d un cote au. La pente est bien roide. Il y… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PENTE — n. f. Inclinaison d’un terrain, d’un plan, d’une surface quelconque sur un autre plan, sur une autre surface. Pente douce, aisée, insensible. Pente rapide. La pente de la montagne, de la colline. La pente est très raide. Il y a une pente douce de … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
pente — nf., déclivité, inclinaison, (d un toit, d un terrain, du vice..., en général) : panta (Saxel.002, Cordon.083), pêta (Albanais.001, Albertville, Billième, Montagny Bozel), pinta (Annecy, Chambéry, Montendry, Peisey, Vaulx). E. : Côte, Toit. A1)… … Dictionnaire Français-Savoyard
