-
1 parole
f. (lat. pop. °paraula, lat. ecclés. parabola "comparaison") 1. реч, говор; 2. дума; приказка; traîner ses paroles провлачам думите си, говоря провлачено; 3. слово, мисъл; parole mémorable забележителна мисъл; 4. обещание, уверение, дума; tenir sa paroleудържам думата си; manquer а sa parole не удържам дадената дума; belles paroles голи обещания; 5. красноречие, език, слово; bien manier la parole имам богат речник, богати изразни средства; 6. дума, слово, право на изказване; avoir la parole имам думата; 7. pl. думи, текст (на песен и др.); 8. loc.adj. sur parole въз основа на устна декларация, уверение, показание. Ќ parole d'Evangile неоспорима истина; parole d'honneur честна дума; paroles verbales празни обещания; en paroles устно; без да е сигурно (обещание и др.); n'avoir qu'une parole държа на думата си; boire les paroles а qqn. слушам въодушевено някого; couper la parole прекъсвам някого; passer la parole а qqn. давам думата на някого; prendre la parole вземам думата; tenir parole изпълнявам обещанията си; la parole est d'argent, mais le silence est d'or думата е сребро, мълчанието е злато. Ќ Ant. action, écrit, silence. -
2 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
3 passe-parole
f. (de passer et parole) воен. устна заповед (която се предава "по верига"). -
4 silence
m. (lat. silentium) 1. мълчание; безмълвие; тишина; passer qqch. sous silence премълчавам нещо; silence ! тишина! en silence тихо; 2. тайна, мълчание; 3. спокойствие, затишие; 4. муз. пауза. Ќ Ant. parole, aveu; bruit, tapage.
См. также в других словарях:
Passer parole — ● Passer parole ne pas faire d enchère … Encyclopédie Universelle
passer — [ pase ] v. <conjug. : 1> • 1050; lat. pop. °passare, de passus « 1. pas » I ♦ V. intr. (auxil. avoir ou être; être est devenu plus cour.) A ♦ Se déplacer d un mouvement continu (par rapport à un lieu fixe, à un observateur). 1 ♦ Être… … Encyclopédie Universelle
parole — [ parɔl ] n. f. • 1080; lat. pop. °paraula, lat. ecclés. parabola « comparaison » (→ 1. parabole) I ♦ UNE, DES PAROLES : élément(s) de langage parlé (⇒ langage) . 1 ♦ Élément simple du langage articulé. ⇒ mot; expression. Vx Mot. « Ce n est pas… … Encyclopédie Universelle
parole — Parole. s. f. Mot prononcé. Parole bien articulée mal articulée. il ne sçait pas articuler ses paroles. parole distincte. belles paroles. paroles choisies. paroles energiques. paroles efficaces. paroles affectées, estudiées, bien arrangées. Dieu… … Dictionnaire de l'Académie française
PASSER — v. n. Aller d un lieu, d un endroit à un autre, traverser l espace qui est entre deux ; ou simplement, Traverser un lieu, une chose. Passez de ce côté ci. Il a passé le long de la muraille. Il est passé de l autre côté de l eau. Passer par un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PAROLE — s. f. Mot prononcé. Parole bien articulée, mal articulée. Il ne sait pas articuler ses paroles. Paroles distinctes. Paroles entrecoupées de soupirs, de sanglots. Dieu a créé la lumière d une seule parole. Prononcer une parole. En un jour il ne… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
parole — (pa ro l ) s. f. 1° Sentence, mot notable, dit (sens qui, vu l étymologie de ce mot, est le plus voisin de parabola, acception primordiale). Parole mémorable. Il a dit une belle parole. Parole pleine de justesse, pleine de sens. La parole de … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PASSER — v. intr. Aller d’un lieu à un autre, traverser l’espace qui est entre deux; ou simplement Traverser un lieu, une chose. PASSER, avec l’auxiliaire Avoir, désigne seulement l’Action de se transporter d’un lieu à un autre. Avec l’auxiliaire être, il … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
passer — (pâ sé) v. n. 1° Aller d un lieu à un autre. 2° Passer, en termes d escrime. 3° Passer, en termes de marine. 4° Passer à l ennemi, déserter. 5° Se présenter devant des gens chargés d inspecter. 6° Il se dit des choses qui ont ou qui… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Parole des prêtres — Clergé Le clergé est le terme qui désigne les différentes institutions d une religion. Il n y a donc pas un clergé mais plusieurs clergés, en fonction des différentes religions, confessions ou mouvances religieuses. Le mot, en ancien français… … Wikipédia en Français
Écoute de la parole — Écoute (Thème biblique) Pour les articles homonymes, voir Écoute. L écoute est un thème récurrent dans la Bible. Pour le grec du Moyen Orient ancien, la vue est le sens le plus important. Pour l israélite de la Bible, c est l écoute. La relation… … Wikipédia en Français
