-
1 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
2 passage
m. (de passer) 1. преминаване, преливане; преплуване; 2. минаване; attendre qqn. au passage чакам някого да мине; être de passage минавам (отбивам се) на път за друго място; oiseau de passage прелетна птица; 3. път; se faire (s'ouvrir, se frayer) un passage пробивам си, правя си път да мина; 4. преход, преминаване; смяна; 5. пасаж, място, откъс, цитат (в литературно произведение); 6. покрита улица, улица само за пешеходци; пасаж; 7. прелез, място за минаване; passage а niveau железопътен прелез; passage clouté означено място на улицата за преминаване на пешеходци; passage souterrain тунел под път; 8. мимолетно, скоропреходно нещо; 9. техн. обработка (на кожи, платове и др.); 10. такса, която се плаща при преминаване на път. Ќ passage а tabac разг. пребиване, биене до смърт (в участък, при разпит в полицията); livrer passage давам изход; examen de passage изпит за преминаване в по-горен клас.
См. также в других словарях:
passer — [ pase ] v. <conjug. : 1> • 1050; lat. pop. °passare, de passus « 1. pas » I ♦ V. intr. (auxil. avoir ou être; être est devenu plus cour.) A ♦ Se déplacer d un mouvement continu (par rapport à un lieu fixe, à un observateur). 1 ♦ Être… … Encyclopédie Universelle
examen — [ ɛgzamɛ̃ ] n. m. • 1339; mot lat. « aiguille de balance », de exigere « peser » 1 ♦ Action de considérer, d observer avec attention. ⇒ considération (1o), étude, inspection, investigation, observation, recherche. Examen destiné à apprécier (⇒… … Encyclopédie Universelle
Examen d'État unifié — (en russe : Единый государственный экзамен, ЕГЭ, Yediniy gosudarstvenniy ekzamen, EGE) est un examen de la Fédération de Russie. С est un examen que chaque élève doit passer après l obtention du diplôme de l école pour entrer dans une… … Wikipédia en Français
Examen de titularisation — est une nouvelle d Anton Tchekhov. Sommaire 1 Historique 2 Résumé 3 Notes et références 4 Édition française … Wikipédia en Français
passer — (pâ sé) v. n. 1° Aller d un lieu à un autre. 2° Passer, en termes d escrime. 3° Passer, en termes de marine. 4° Passer à l ennemi, déserter. 5° Se présenter devant des gens chargés d inspecter. 6° Il se dit des choses qui ont ou qui… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
PASSER — v. a. Traverser. Passer la grande cour du Louvre. Passer le pont. Passer la rivière ; la passer à gué ; la passer à la nage ; la passer en bateau. Passer la ligne. Passer les monts. Passer une forêt. Passer le détroit. Passer la mer. Passer l eau … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PASSER — v. intr. Aller d’un lieu à un autre, traverser l’espace qui est entre deux; ou simplement Traverser un lieu, une chose. PASSER, avec l’auxiliaire Avoir, désigne seulement l’Action de se transporter d’un lieu à un autre. Avec l’auxiliaire être, il … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
examèn — eisamen m. examen ; expertise. Passar examèn, passar un examèn : passer son examen, passer un examen. Examen de passatge : examen de passage … Diccionari Personau e Evolutiu
Examen de conduite — Auto école Une auto école (ou autoécole) également école de conduite est un établissement d’enseignement qui dispense la formation théorique et pratique et des apprentissages qui permettent de se protéger des dangers de la circulation et de tenir … Wikipédia en Français
examen — (è gza min. Quelques uns prononcent è gza mèn ; mais cette prononciation est affectée ; autrefois c était la bonne ; Chifflet disait que l n se prononçait toujours) s. m. 1° Action d examiner. • L officier auquel le roi renvoya l examen de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
EXAMEN — n. m. Observation attentive, réfléchie. L’examen du sang. L’examen des malades dans un hôpital. Faire l’examen d’un livre, d’un compte. Examen de conscience. Embrasser une opinion sans examen. Soumettre un préjugé à l’examen de la raison. Le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
