-
21 passe-velours
m.inv. (de passer et velours) бот. обикновен щир, Amaranthus. -
22 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
23 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
24 faillir
v.intr. (lat. pop. °faillire) 1. изпадам в грешка, в заблуждение, греша, заблуждавам се; 2. излъгвам се, сгрешавам; 3. не устоявам, изпадам в безсилие, не издържам; 4. не изпълнявам; faillir а son devoir не изпълнявам задълженията си; 5. търг. изпадам в несъстоятелност, фалирам; 6. в съчет. (само в passé composé и passé simple + inf.): насмалко, без малко, едва не; il a failli tomber едва не падна. -
25 indéfini,
e adj. (lat. indefinitus) 1. безкраен; безграничен; espace indéfini, безкрайно пространство; 2. неопределен, неясен, неточен; 3. грам. който означава общо понятие, който не е свързан с определен предмет; неопределителен; неопределен; pronom indéfini, неопределително местоимение; article indéfini, неопределителен член. Ќ passé indéfini, грам. старо название на passé composé. Ќ Ant. borné, défini, déterminé, distinct, limité. -
26 aboyer
v.intr. (lat. pop. °abbaudiare, de baudari) 1. джафкам, лая; 2. прен., лит. викам срещу някого, обиждам го; aboyer contre qqn. викам по някого; 3. разг. разгласявам; aboyer la nouvelle разгласявам новината. Ќ des chiens aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; chien qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе. -
27 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
28 actuel,
le adj. (bas lat. actualis "agissant") актуален, сегашен, съвременен; а l'heure actuel,le днес, в този момент; le monde actuel, съвременният свят; énergie actuel,le кинетична енергия; question actuel,le актуален въпрос. Ќ Ant. potentiel, virtuel; ancien, passé; démodé. -
29 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
30 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
31 antan
(d') m. (lat. pop. °anteannum "l'an passé") лит. миналогодишен, отдавнашен. -
32 avenir1
m. (de advenir "а venir") 1. бъдеще; avoir de l'avenir1 имам бъдеще; 2. бъдещите поколения, потомството; 3. loc. adv. а l'avenir1 занапред, за в бъдеще. Ќ Ant. passé. -
33 caravane
f. (persan karwân, lors des croisades, p.-к. du sanskr. karabha "chameau") 1. керван; 2. транспорт; caravane de vivres транспорт на припаси; 3. каравана ( за туризъм). Ќ les chiens aboient, la caravane passe погов. кучетата лаят, керванът си върви. -
34 chevet
m. (lat. capitium, de caput "ouverture d'un vêtement par laquelle on passe la tête") 1. място на легло откъм главата; 2. ост. продълговата възглавница; 3. легло на рудна жила; 4. абсида на църква. Ќ livre de chevet любима настолна книга; au chevet de qqn. до леглото на някого; lampe de chevet настолна лампа. -
35 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
36 cinquantaine
f. (de cinquante) 1. петдесет, петдесетина; 2. петдесет години; il a passé la cinquantaine той премина петдесетте. -
37 commentaire
m. (de commenter) 1. тълкуване, коментар, обяснение, разискване; sans commentaire без коментар; cela se passe de commentaire това няма нужда от коментар; 2. пояснителна информация в компютърна програма. -
38 coupure
f. (de couper) 1. порязване; se faire une coupure порязвам се; 2. фин. купюр, банкнота; coupure de 20 francs банкнота от 20 франка; 3. изпуснато място, съкратен пасаж (от текст или музикално произведение); 4. прекъсване, спиране; coupure du courant élecrique прекъсване на електрическия ток; coupure de l'eau спиране на водата; 5. отделяне, разделяне, пропаст; la coupure entre son passé et l'avenir пропастта между миналото му и бъдещето; 6. ров, цепнатина, пукнатина. Ќ coupure publicitaire прекъсване на емисия или предаване заради реклами. Ќ Ant. addition; unité; continuité. -
39 courant2
m. (de courir) 1. течение; nager contre le courant2 плувам срещу течението; courant2 d'air въздушно течение; 2. courant2 électrique електрически ток; courant2 continu постоянен (прав) ток; courant2 alternatif променлив ток; courant2 monophasé монофазен ток; coupure de courant2 спиране на тока; 3. течение (в политиката, мисленето). Ќ mettre qqn. au courant2 de qqch. поставям някого в течение на нещо; le courant2 de la semaine в течение на седмицата; le courant2 passe разг. установява се разбирателство между двама души; remonter le courant2 справям се с трудности; courant2 mai през (време на) месец май. -
40 défini,
e adj. (de définir) определен; article défini, грам. определителен член; passé défini, грам. минало свършено време. Ќ Ant. indéfini, indéterminé.
См. также в других словарях:
passe- — ⇒PASSE , élém. de compos. Élém. tiré du verbe passer et entrant dans la constr. d adj. et de nombreux subst. gén. masc. désignant notamment des titres de circulation, des instruments, des espèces végét. A. [Corresp. à passer1 1re section I B] 1.… … Encyclopédie Universelle
passe — 1. (pâ s ) s. f. 1° Action de passer, en parlant des oiseaux voyageurs qui changent de contrée. Une passe de pigeons ramiers. • On a vu de jeunes cailles élevées dans des cages presque depuis leur naissance.... éprouver régulièrement deux… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
passé — passé, ée 1. (pâ sé, sée) part. passé de passer. 1° Traversé. Une rivière passée à la nage. 2° Percé. • Leurs habitants passés au fil de l épée, BOSSUET Mar Th.. 3° Qui a été porté au delà de.... Les morts passés de l autre côté du Styx… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Passe — bezeichnet: Passe (Kleidung), ein glattes Hals oder Schulterteil an Kleidungsstücken Passe (Bogenschießen), das einmalige Schießen und Pfeileholen Passe (Optik), die Formgenauigkeit einer optischen Oberfläche wie beispielsweise einer Linse Île de … Deutsch Wikipedia
passé — Passé, [pass]ée. part. Il a les signif. de son verbe. Il est aussi adj. & signifie, Qui a esté autrefois, & qui n est plus. Le temps passé. au temps passé, du temps passé. se ressouvenir des fautes passées. Il est aussi substantif, & signifie, Le … Dictionnaire de l'Académie française
Passé — Passe bezeichnet: Passe (Kleidung), ein glattes Hals oder Schulterteil an Kleidungsstücken Passe (Bogenschießen), das einmalige Schießen und Pfeileholen Passe (Optik), die Formgenauigkeit einer optischen Oberfläche wie beispielsweise einer Linse… … Deutsch Wikipedia
passe — [pas] <zu fr. passe, eigtl. »übertrifft« (nach den höheren Zahlen im Gegensatz zu ↑manque), dies zu passer »übertreffen, vorbeigehen«, vgl. ↑passen> von 19 bis 36 (in Bezug auf eine Gewinnmöglichkeit beim Roulette) … Das große Fremdwörterbuch
passe — (adj.) 1775, from Fr. passé (fem. passée) past, faded, pp. of passer to pass (see PASS (Cf. pass) (v.)). Originally of a woman past the period of greatest beauty … Etymology dictionary
passe — passé (izg. pasȇ) prid. <indekl.> DEFINICIJA koji je prošao i više se ne upotrebljava, koji više nema važnosti, komu je vrijeme isteklo, otišlo u naftalin [to je jako passe za današnje vrijeme]; zastario ETIMOLOGIJA fr … Hrvatski jezični portal
Passe — Passe, 1) die Einrichtung zu den Vorpoßstichen am Kopfloch; 2) so v.w. Drehbasse; 3) der Einsatz beim Brelanspiel … Pierer's Universal-Lexikon
Passe — (franz., spr. paß ), s. Roulette … Meyers Großes Konversations-Lexikon
