-
1 grand-chose
m. ou f.inv. (de grand et chose) 1. в съчет. ce n'est pas grand-chose това не е голяма работа, не си струва да се говори за това; 2. m., f. разг., в съчет. un (une, des) pas grand-chose човек, на когото не трябва да се обръща внимание, който не заслужава да бъде уважаван. -
2 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
3 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
4 secousse
f. (de l'a. fr. secourre "secouer") 1. друсане, раздрусване; трус, тласък, разтърсване; 2. прен. сътресение, шок. Ќ faire une chose а la secousse нар. правя нещо на бърза ръка, през пръсти; n'en pas faire une secousse нар. не се помръдвам за нищо, не правя нищо; sans secousse спокойно; il n'en fiche pas une secousse разг. той не прави нищо. -
5 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
6 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
7 possible
adj. (lat. imp. possibilis) 1. възможен; croire une chose possible вярвам, че нещо е възможно; 2. m. възможното; faire son possible правя възможното; 3. loc. adv. le moins possible възможно най-малко; le mieux possible, aussi bien que possible по възможност най-добре; le plus souvent possible, aussi souvent que possible по възможност най-често; au possible много, извънредно, крайно; pas possible невъзможно. Ќ Ant. impossible. -
8 aboutir
v. (de а et bout) I. v.tr.ind. 1. достигам до, завършвам с; le chemin aboutit а un bouquet d'arbres пътят завършва пред няколко дървета; le couloir aboutit а une chambre в края на коридора има стая; 2. прен. водя до, завършвам с; ces mesures n'aboutissent pas а grand-chose тези мерки не водят до нещо значимо; II. v.intr. 1. достигам до резултат, успявам; les recherches ont abouti изследванията имаха резултат; 2. мед. гноя, загноявам; la tumeur aboutit отокът гнои. Ќ Ant. commencer, partir (de); échouer, rater. -
9 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна.
См. также в других словарях:
pas\ grand-chose — grand chose [ grɑ̃ʃoz ] n. inv. • fin XVe; de grand et chose 1 ♦ PAS GRAND CHOSE : peu de chose. Cela ne vaut pas grand chose. Il n en sortira pas grand chose de bon. Il n y a plus grand chose à faire. 2 ♦ Fam. Un, une pas grand chose : personne… … Encyclopédie Universelle
CHOSE — Terme de la langue ordinaire dont la référence, une fois exclus les êtres animés, est purement contextuelle: telle «chose difficile», c’est ce sur quoi porte mon action tandis que je parle; «la chose en question», c’est ce dont nous nous… … Encyclopédie Universelle
Valoir quelque chose, ne valoir rien, pas grand-chose — ● Valoir quelque chose, ne valoir rien, pas grand chose avoir une certaine valeur ou, au contraire, être médiocre, dépourvu d intérêt, de qualité : Que vaut ce jeune poète ? … Encyclopédie Universelle
Une couronne d'épées — Auteur Robert Jordan Genre Fantasy Version originale Titre original A Crown of Swords Langue originale Anglais Pays d origine États Unis … Wikipédia en Français
Un, une pas grand-chose — ● Un, une pas grand chose personne de peu de valeur, peu estimable, sans grand intérêt … Encyclopédie Universelle
Ce n'est pas une petite, une mince affaire, c'est toute une affaire — ● Ce n est pas une petite, une mince affaire, c est toute une affaire c est une chose difficile, compliquée … Encyclopédie Universelle
Souvenirs d'un pas grand-chose — (Ham on Rye : littéralement Du jambon sur le seigle) est un roman autobiographique de Charles Bukowski paru en 1982 chez Black Sparrow Press. Il est sorti en France en 1984, aux éditions Grasset dans une traduction de Robert Pépin. Écrit à… … Wikipédia en Français
pas — adv. (de négation), ne ... pas ; dce., non : (NE ... ) PÂ(Z) (Aillon Jeune, Aillon Vieux, Aix, Albanais 001, Albertville 021, Alex, Annecy 003, Arvillard 228, Attignat Oncin, Aussois, Balme Sillingy 020, Balme Thuy, Bellecombe Bauges, Bellevaux… … Dictionnaire Français-Savoyard
pas — 1. (pâ ; l s se lie : un pâ z allongé) s. m. 1° Action de mettre un pied devant l autre pour marcher. 2° Pas, en termes d escrime. 3° Les premiers pas. 4° Faux pas. 5° Pas, en termes de danse. 6° Pas, en termes militaires. 7° Pas,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
une — [ yn ] n. f. • 1890; fém. de un ♦ La première page d un journal. Cinq colonnes à la une. Loc. Être à la une, faire la une des journaux : être l événement dont on parle dans les journaux. ⊗ HOM. Hune. ● une nom féminin Première page d un journal.… … Encyclopédie Universelle
chose — CHOSE. s. f. Ce qui est. Il se dit in, differemment de tout, sa signification se déterminant par la matière dont on traite. Dieu a créé toutes choses. Un bon ami est une chose bien précieuse. La chose du monde que je crains le plus, c est... Il… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
