-
1 бързо,
бърже нрч rapidement, vite, prestement, а la hâte, en toute hâte, en vitesse; dare-dare; не така бързо,! pas si vite! doucement! закусвам (на) бързо, déjeuner (manger) sur le pouce; хайде бързо,! faites vite! faites tôt! que cela ne traîne pas! plus vite que ça! колкото може по-бързо, le plus vite possible; събитията следват бързо, les événements se suivent de près; той напредва бързо, il fait de rapides progrès; бързо, отговаря prompt а la riposte; притичвам се бързо, accourir dare-dare. -
2 път1
м 1. chemin m, route f, voie f; междуселски път1 chemin vicinal; коларски път1 chemin charretier; пряк път1 chemin de traverse; главен път1 grand-route, grande-route, route principale; стратегически път1 route militaire, route stratégique; 2. разг (улица) rue f; 3. (съобщително средство) voie f; морски път1 voie de mer; въздушен път1 voie des airs; 4. (ходене) marche f; 5. (пътека в косата) raie f; 6. (средство) moyen m, voie f; по законен път1 par voie légale; 7. поет vie f, activité f а бия път1 faire du chemin; вкарвам някого в път1я mettre qn dans le bon chemin; влизам (тръгвам) в път1я (в правия) entrer dans le droit chemin; всички път1ища водят за Рим tous les chemins vont а Rome; tout chemin mène а Rome; върви си (карай си) из път1я passe ton chemin; mêle-toi de ce qui te regagde; вървя (карам) в правия път1 être dans la bonne voie; вървя по утъпкан път1 suivre les chemins battus; давам път1я някому mettre а la porte qn; ей ти път1я! va t'en! fous le camp! железен път1 chemin de fer, voie ferrée; жизнен път1 la vie; изпречвам се на път1я на някого être sur la route de qn; млечен път1 la voie lactée, le chemin de Saint-Jacques; на добър път1! bon voyage! на прав (крив) път1 съм être dans la bonne (mauvaise) voie; на път1 и под път1 а chaque pas, partout; на път1 съм да (постигна нещо) être en voie de (faire qch); не съм го намерил на път1я il m'en a coûté, j'y tiens; по околни (тайни) път1ища par des voies (des moyens) illicites; оставам на път1я être sur le pavé; ако ми падне път1 (когато ми падне път1) quand j'en aurai l'occasion; поемам (хващам) път1я partir, se mettre en route; по околен път1 par voie détournée; по свой път1 chacun de son côté; прав ти път1! а) va t'en! б) а la bonne heure! пробивам си път1 а) frayer un chemin, s'ouvrir un chemin, se frayer un passage; б) (успявам да напредна) arriver; път1ищата ни са различни nous n'avons pas (plus) le même chemin; тръгвам по крив път1 mal tourner, s'écarter du bon chemin; царският път1 а) route royale (impériale); б) le droit chemin, la bonne voie. -
3 чувам
гл entendre, écouter; ouir; трудно чувам être dur d'oreille а нищо не се чува вече за него on n'a pas plus de ses nouvelles; да не чуе дяволът toucher du bois; ще му се чуе гласът on en parlera. -
4 дума
ж parole f, mot m, propos m, terme m; едносрична дума monosyllabe f; многосрична дума polysyllabe f, terme m; остаряла дума mot vieilli (vieux); употребима дума mot usité (usuel); модна дума mot а la mode; заета дума (заемка) mot emprunté (mot d'emprunt); диалектална дума mot dialectal; изговарям буква по буква една дума épeler un mot; проста, сложна, производна дума mot simple, composé, dérivé; изтъркана дума mot usé; звучна дума mot harmonieux; непроизносима дума mot imprononçabie; второстепенни думи mots accessoires (grammaticaux); главни думи mots principaux (lexicographiques); служебни думи mots outils; неясна, неподходяща дума mot vague, impropre; установена, точна дума mot consacré, juste (exact, précis); при тези думи а ces mots, sur ces mots; дума не казвам ne dire mot, ne pas dire un mot (un seul mot, un traître mot); дума не отронвам ne pas sonner (souffler) mot; без да кажа дума sans dire mot, sans dire un mot; sans mot dire; гръмки думи grands mots; дума с двойно значение mot а double sens (а double entente); игра на думи jeu de mots, calembour m; празни думи vains mots; това са само думи ce ne sont que des mots; думи и дела des mots (paroles) et des actes; имам последната дума avoir le dernier mot dans une discussion; той не е казал (дал) последната си дума il n'a pas dit (donné) son dernier mot; думата му тежи sa parole a du poids (de l'autorité); имам да си кажа думата avoir son mot а dire; казвам две думи някому dire deux mots а qn; любовни, нежни думи mots d'amour, de tendresse; похвална дума mot d'éloge; жестока, ужасна дума mot cruel (dur, frappant), mot piquant (terrible); дума по дума mot а mot; mot pour mot; с една дума en un mot; това е последната ми дума c'est mon dernier mot; горчиви думи paroles acerbes, aigres; поток от думи torrent de paroles; давам честната си дума donner sa parole (sa parole d'honneur); оттеглям думата си retirer sa parole; отстоявам на думата си tenir (sa) parole; être fidèle, faire honneur а sa parole; не устоявам на думата си manquer а sa parole; човек на думата homme de parole; на дадена дума sur parole; вярвам на думата croire sur parole; искам думата demander la parole; получавам думата obtenir la parole; давам думата accorder (donner, passer) la parole; отказвам (не давам) думата refuser la parole; имам думата avoir la parole; мълчете! нямате думата! taisez vous! vous n'avez pas la parole! казвам добри (лоши) думи за някого parler de qn en bons (en mauvais) termes; отмервам думите си, внимавам за думите си mesurer (peser) ménager ses termes; не си пестя думите ne pas ménager les termes; технически думи termes techniques; необмислени думи propos de table; размяна на думи échange de propos; от дума на дума de propos en propos; de fil en aiguille; клеветнически думи propos calomnieux; мръсни (срамни) думи paroles (propos) obscènes (grasses, grossières, salées, scatologiques); cochonneries fpl; нито дума повече pas un mot de plus; разбирам от една (половин) дума comprendre а demi-mot а казана дума - хвърлен камък quand les mots sont dits l'eau bénite est faite; от дума дупка не става les belles paroles n'écorchent pas la langue; блага дума железни врата отваря plus fait douceur que violence; в буквалния смисъл на думата а la lettre, au pied de la lettre; да си дойдем на думата revenons а nos moutons; дума да не става en aucun cas, jamais; не ще и дума cela ( ça) va de soi, cela va sans dire; подмятам, подхвърлям думи (за) faire allusion (а), faire des allusions (а); последна дума на модата le dernier cri de la mode; празни думи des riens; с една дума en un mot, bref; става дума за il s'agit de, on se met а parler de; on parle de; по думите на au dire de, selon, d'après; изяждам (гълтам) думите mâchonner les mots. -
5 долу,
доле 1. нрч en bas, а bas, plus bas; au-dessous, en dessous; вървя с главата на долу, marcher la tête en bas; идвам от долу, venir d'en bas; гледам някого отгоре на долу, regarder qn du haut en bas; живея два етажа по-долу, habiter deux étages plus bas; виж(те) по-долу, voir plus bas, voir ci-dessous; conférer (se) plus bas; хвърлям, слагам долу, jeter, mettre bas; тази дреха се слага (облича) от долу, ce vêtement se met en dessous; 2. межд а) (за протест) а bas! долу, войната!а bas la guerrel (за заповед) bas! là-dessous! долу, ръцете! bas les mains! разг bas les pattes! n'y touchez pas! долу, оръжието! bas les armes! (за команда) en bas! поставете кошницата долу, ! déposez votre là-dessous! а горе-долу, tant bien que mal, а peu près; от горе до долу, du haut en bas; от долу, до горе de fond en comble; не падам (не съм) по-долу, от някого n'être pas inférieur а qn, être son égal (son pareil), l'égaler, ne pas être au-dessous de. -
6 ни2
частица 1. (вместо нито за усилване или подчертаване на отрицание) pas un(e); ни2 минутка повече pas une minute de plus; ни2 дума повече pas un mot de plus а ни2 в едно време (ни2 в туй, ни2 в онуй време) а une heure indue; ни2 един (ни2 една) pas un(e) seul(e); ни2 най-малко pas du tout, pas le moins du monde; ни2 в клин, ни2 в ръкав mal а propos. -
7 няма
безл от нямам 1. (не съществува, не е налице) il n'y a pas; няма разлика il n'y a pas de différence, pas de différence; 2. (за изразяване отсъствие на някое лице) няма го il n'est pas là; няма я elle n'est pas là; няма ги ils (elles) ne sont pas là; 3. (няма + да + гл - futur négatif); няма да отида je n'irai pas а да те няма тук! va t'en d'ici!; разг fiche (fichez) le camp! арго неодобр fous (foutez) le camp! дим да ме няма s'en aller en fumée; еша му няма être unique en son genre, n'avoir point d'égal(e); être sans égal; има няма plus ou moins; няма да ме бъде ne pas avoir pour longtemps; avoir la mort entre les dents; няма да я бъде тая ça ne passera pas; няма го майсторът tu ne demandes pas trop; няма нужда ce n'est pas nécessaire, ce n'est pas la peine, c'est inutile; няма защо il n'y a pas de quoi, de rien. -
8 бързам
гл 1. se hâter, se presser, se dépêcher, faire diligence; presser le pas, se rendre en toute vitesse а (dans) un endroit, s'avancer а pas précipités; 2. прен se presser (se dépêcher, se hâter) de faire qch; faire qch а la hâte (en hâte); а колкото повече бързаш, толкова по-бавно стигаш (напредваш, успяваш) plus on se hâte, moins on avance; plus on se presse, moins on arrive; plus on se dépêche, moins on réussit; qui trop se hâte, reste en chemin. -
9 излизам
гл 1. sortir (de), quitter, aller, se rendre; 2. s'échapper, s'exhaler, émaner, sortir; 3. aboutir, arriver а, sortir (sur); 4. apparaître; 5. (за издание, публикация) paraître, sortir, être tiré (а); 6. прен a) sortir, provenir; б) obtenir; в) devenir; г) s'avérer, se trouver, il se trouve (il arrive) que; д) il ressort; е) avancer qch; излизам с доказателства avancer des preuves; ж) remporter; излизам победител remporter la victoire; излизам първенец remporter le premier prix (être le premier); з) partir de, se baser sur; излизам от създаденото положение se baser sur l'état actuel des choses; и) coûter, revenir а; к) être, passer; а душата ми излиза n'en pouvoir plus, être sur les dents; излезе ми от ума cela m'est sorti de l'esprit (de la mémoire), cela m'a échappé; излезе му лоша дума (име) on dit (du mal) de lui, on lut a fait un mauvais renom; излизам в отпуск prendre son congé (ses vacances); излизам на глава някому tenir tête а qn; излизам от рамките (от мярката) perdre toute mesure; излизам вън от себе си (от кожата си) sortir de ses gonds; излиза ми из (през) носа payer cher qch; излиза ми късметът (за женитба) trouver а se marier, trouver finalement un bon parti; излиза на добър край prendre une bonne tournure; излизам начело a) se mettre а la tête de; б) s'élever par ses capacités au-dessus des autres; излизам от строя quitter la partie; солено ще ти излезе il t'en cuira; къде ще му излезе краят on n'en voit pas venir la fin; на среща му (и) не можеш да излезеш il est impossible de lui faire entendre raison; не излиза дума из устата му a) il ne souffle mot (il ne desserre pas les dents); б) on ne peut rien lui arracher, c'est une tombe; парите излизат le compte y est; сметката му излезе крива avoir mal fait ses comptes; задачата ми излиза résoudre le problème; излиза на бял свят (наяве) apparaître au grand jour; от едното ухо влиза, от другото излиза entrer par une oreille, sortir par l'autre; излизам от затруднение sortir d'un mauvais pas, se tirer d'embarras; излизам от мода passer de mode; излизам от употреба ne plus servir а rien, être hors d'usage; каквото (както) излезе advienne que pourra. -
10 колкото
отн мест числ 1. (за количество) а) tant que (autant que); хляб колкото искаш du pain tant (autant) que tu en veux; б) rien que, tout juste; припаси колкото за два дена des provisions rien que pour deux jours; 2. (за сравнение) aussi... que, comme, plus... que, le plus; висок колкото баща си aussi grand de taille que son père; колкото може по-скоро le plus vite possible; 3. като в съчет а) колкото..., толкова aussi... que; б) колкото повече..., толкова повече plus... plus; колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше plus il pensait а cela, plus il se rendait а l'évidence; в) толкова колкото autant que; г) толкова, колкото да tout juste ce qu'il faut pour; д) колкотода rien que pour, histoire de; e) колкото за, (колкото до) quant а; колкото и да si... que, quelque... que, avoir beau; колкото и хитри да сте, няма да успеете quelque rusés que vous soyez vous ne réussirez pas; до колкото зная autant que je le sache: колкото и да го обичам malgré tout l'amour que j'ai pour lui. -
11 бърз
прил 1. (за движение - за кон, кола, река) rapide, prompt, e; бърза река rivière au cours rapide; бърз на бягане rapide а sa course, aux pieds rapides; бърз като мисълта rapide comme la pensée; върви с бързи крачки marcher d'un pas rapide (а petits pas pressés); хвърлям бърз поглед jeter un coup d'њil rapide; бърз пулс pouls rapide (fréquent, précipité); 2. vif, vive; allègre, animé, e; plein, e d'entrain; дете с бързи движения enfant aux mouvements vifs; бърза (жива) мелодия mélodie allègre (entraînante, allante, pleine d'etrain); 3. pressé, e, urgent, e, criard, e; бърза работа travail pressé (urgent); бърз (неотложен) дълг dette criarde; няма нищо по-бързо от il n'y a rien de plus pressé que de; бързи мерки mesures urgentes, il y a urgence; случаят е много бърз l'affaire presse, le cas est pressant (urgent); няма бърза работа il n'est pas pressé, rien ne presse, il n'y a rien qui presse; разг le feu n'est pas а la maison; la foire n'est pas sur le pont; бърза помощ premiers secours (aux blessés en cas d'accident); premiers soins; soins d'urgence; premier traitement; pansement sommaire, rapide; agile, prompt, vif, vive; бързи пръсти на пиянист doigts agiles d'un pianiste; бърз като сърна (маймуна) agile comme une biche (comme un singe); бърза телеграма câble f, carte-lélégramme f; разг petit bleu; бърз влак rapide m, express m а ядохме на бърза ръка nous avons mangé sur le pouce; бързата кучка слепи ги ражда qui trop se hâte reste en chemin; qui se hâte trop, arrive tard. -
12 държа
се гл 1. se tenir; 2. (имам сили) tenir bien, tenir ferme; résister, ne pas céder, ne pas reculer; 3. se tenir; държа добре, зле se tenir bien, se tenir mal; държа далеч от se tenir loin de а държи се за (на) on exige, on tient а; държа настрана se tenir а l'écart; не мога да се държа на краката си n'avoir plus de jambes; en avoir plein les jambes; дръж се! courage, tiens bon! tiens ferme! разг ne lâche pas! -
13 назад
нрч 1. en arrière; връщам се назад revenir en arrière, retorner sur ses pas; оставам назад demeurer en arrière; 2. (израз на заповед) arrière! 3. а l'arrière; 4. разг в съчет връщам (повръщам) назад rendre, restituer; (за пари) rembourser а вземам си думите назад se dédire, se rétracter, retirer ce qu'on a dit; назад-напред (вървя, ходя) faire les cent pas; не оставам назад от някого ne pas se laisser dépasser; тръгнало ми е назад ne plus connaître que des déboires; получавам назад парите си (сумите) rentrer dans ses fonds. -
14 неин
притеж. мест. за ж. р. ед. ч. 1. (adj. poss. 3 p. sing.) son, sa, ses; нейно величество sa majesté; нейно височество son altesse; разг un, e (quelque) sien, sienne; 2. (pronom poss.) le (la, les) sien (sienne, siens, siennes); 3. разг като съществително; а) нейната; и неин не е лека elle aussi, elle n'a pas une vie facile; и неин не е за завиждане son sort n'est pas а envier, non plus; щом тя го пожелае, нека бъде неин puisqu'elle le veut, soit; б) нейното; и неин не се търпи n'importe qui, а sa place, ne pourrait pas tenir а нейна милост sa grâce. -
15 нос
м 1. анат nez m; нар reniflant m, renifloir m; арго blair m, nase f, pif m; гърбав нос nez busqué; клюнест нос nez en bec de corbin; къс и сплеснат нос nez camus; голям и широк нос nez épaté; орлов нос nez aquilin; остър нос nez pointu; прав нос nez droit; увиснал нос nez tombant; чип нос nez retroussé; вирнат нос nez en trompette; 2. прен а) (нос на плавателен съд) proue f; б) геогр cap m, nez m; в) (връх на обувка) bout m dur а виря нос marcher le nez au vent; se donner des airs, faire le coq; водя някого за нос mener qn par le bout du nez; говоря под носа си parler entre ses dents; говоря през носа си parler de nez, nasiller; затварям някому вратата под носа fermer la porte au nez de qn; забивам нос в avoir toujours le nez sur qch, ne pas lever le nez de dessus; изваждам (изкарвам) някому нещо от носа а) (скъпо ще ми плати за това) il me le paiera cher; б) (непрекъснато натяквам някому за нещо) casser les oreilles а qn; клюмвам (провисвам) нос avoir l'oreille basse, baisser l'oreille, en avoir sur l'oreille; натривам (натърквам) някому носа passer un savon а qn, savonner la tête а qn; не виждам по-далече от носа си ne pas voir plus loin que (le bout de) son nez; не смея да покажа носа си навън ne pas oser mettre son nez dehors; под носа на някого sous le nez de qn; пъхам (завирам) се носа mettre (fourrer) son (le) nez; ще ми излезе от носа ça me coûtera trop cher. -
16 оставам
гл 1. rester, demeurer; 2. (обикн. 3 л. ед. ч. - има, съществува) il y a; остава (има) все още някаква надежда il y a toujours quelque espoir; 3. rester, demeurer; останах слисан je suis resté (demeuré) stupéfait; оставам жив и здрав rester sain et sauf; 4. нар (съм, бъда) être; останете си живо-здраво! soyez bien portant(s)! (potez-vous bien!); 5. (за изразяване остатък от нещо) rester, il reste; (само за време) il y a; 6. (не преминавам в по-горен клас) redoubler (doubler) une classe а душа не ми остана être sur les dents, n'en pouvoir plus; малко остана (насмалко) faillir, il s'en faut peu, peu s'en faut; между нас да си остане que cela reste entre nous; на косъм остана (насмалко) il s'en faut peu, s'en faut; не оставам длъжен някому rendre la pareille а qn; оставам без последствие rester sans (aucun) résultat; оставам в сила rester (être) en vigueur; оставам жив rester sain et sauf; оставам назад а) (изоставам по пътя след другите) rester en arrière; б) (изоставам в работата си, схващанията си) être en retard sur les autres; être rétrograde, être en reste; оставам на особено мнение réserver son opinion; оставам на пътя (на улицата) être sur le pavé; оставам на сухо être dupe, être roulé; разг être dupé; въпросът остава открит le problème n'est pas résolu, on n'a pas trouvé de solution а ce problème; оставам с впечатление avoir l'impression que; оставам с пръст в уста demeurer sur la mauvaise bouche; остават ми очите в нещо ne pas pouvoir détacher ses yeux de qch; помен (следа) не остана aucune trace n'est restée de. -
17 част
ж 1. part f, partie f, portion f, morceau m, pièce f; fragment m; temps m; quote part f; частите на речта les parties du discours; най-голямата част la plus grande partie; по-голямата част la plupart, la majeure partie; резервни части piéces de rechange; съставни части parties intégrantes; части на тялото les parties du corps humain; роман в три части roman en trois parties; нарязаха хляба на равни части on a coupé le pain en parties égales; учебна част section d'études; срамни части les parties honteuses; 2. воен unité f; troupe f; пехотна част unité d'infanterie; моторизирана част unité motorisée; танкова част unité blindée а идеална част юр réserve légale (d'une succession); лъвската част (от нещо) la part du lion, la part léonine; не съм по тая част ce n'est pas de mon ressort, ce n'est pas mon fort, je n'y suis pas; той е по тази част il est expert en la matière, il est calé en cela. -
18 глава
ж 1. tête f, chef m, personne f; гола глава tête nue; плешива глава tête chauve; прен давам награда за главата на някого mettre а prix la tête de qn; отговаряте за това с главата си vous en répondez sur votre tête; глава на семейство chef (père) de famille; 2. (на добитък) tête f, pièce f (de bétail); десет глави (брави) добитък dix têtes (dix pièces) de bétail; 3. (на лук) un oignon; венец от десет глави лук chapelet (corde) de dix oignons; 4. (зеле, маруля) tête de chou, de laitue; pomme de chou; 5. (на игла, гвоздей) tête d'épingle (de clou); 6. (на бастун) pomme (d'une canne); 7. (на колона) chapiteau m (d'une colonne); 8. (на книга) chapitre m; 9. (на река) source f d'une rivière а блъскам (бия) си главата над нещо se creuser la tête; вдигам глава relever la tête; вдигам на главата си (къщата, стаята) faire un grand tapage; минава ми през главата (през ума нещо) s'aviser, se mettre en tête; l'idée me vient а l'esprit que; горе главата! courage! haut les cњurs! глави надясно (наляво) (tête) а droite (а gauche)! (за) да ми е мирна главата être а couvert, pour être plus sûr; pour plus de sûreté; дебела глава съм (упорит съм) être têtu (obstiné, opiniâtre, entêté), avoir la tête dure; avoir la tête de bois; дебела глава съм (тъп съм) avoir la tête (caboche) dure (de bois); l'esprit obtus (lourd, lent, épais); être pauvre d'esprit; bêta m, buse f; умна глава съм avoir de la tête, avoir du bon sens; дойде му до (на) главата il lui est arrivé malheur, un malheur lui survint, un malheur lui est arrivé; излизам на главата някому (с нещо) tenir tête а qn, faire face а qn; качвам се някому на главата monter sur les pieds а (de) qn; луда глава tête folle, écervelé m; jeune impétueux; casse-cou m; risque-tout m; надигам глава relever la tête, devenir indocile, rétif, ive; se révolter; върша (правя) нещо на своя глава faire qch а sa tête; en prendre la responsabilité; faire qch de sa propre initiative (de son (propre) chef, par ses propres moyens); не вдигам глава от книгата, от работата être absorbé (plongé, enfoncé) dans la lecture (dans l'étude); être accablé (débordé, submergé) de travail; sans lever la tête de son travail; от главата до петите de la tête aux pieds; des pieds а la tête; от много глава не боли abondance de biens ne nuit pas; слагам си главата в торбата se mettre la corde au coup, risquer (jouer) sa peau; risquer sa vie (sa tête), risquer gros; счупвам си главата se casser le cou; отървавам си главата (кожата) sauver sa vie; échapper а la potence; тичам през глава courir а bride abattue (а corps perdu, la tête la première); se jeter tête baissée а; se précipiter, courir ventre а terre; завъртвам някому главата tourner la tête а qn; преклонявам глава courber la tête; виното удря в главата ce vin monte а la tête; празна глава tête vide; смея се през глава rire а gorge déployée (а ventre déboutonné); разг crever de rire; rire а s'en tenir les côtes; rire а se rouler; хващам се за главата j'en suis resté bleu (baba); j'en suis resté comme deux ronds de flan (de frites); ne plus savoir que faire; être aux cent coups; ne savoir où donner de la tête. -
19 с
със предл 1. (заедно c) avec, et; пътувам (работя) с някого voyager, travailler avec qn; търгувам с faire le commerce avec; хляб с масло du pain avec du beurre; ние с тебе toi et moi; 2. (за външни белези) а, avec, de; човек с дълга брада un homme avec une barbe longue; човекът с дългата брада l'homme а la barbe longue; момиче с сини очи jeune fille aux yeux bleus; човек с приятни обноски un homme avec des bonnes manières; облечен с пуловер и панталони vêtu (habillé) d'un chandail et d'un pantalon; 3. (за постоянно качество, свойство) а; дом с колони une maison а colonnes; филия с масло tartine au beurre; 4. а, avec, dans; пиша с молив écrire au crayon; бия се с сабя se battre а l'épée; с просто око а l'њil nu; пиша с écrire avec; рисувам с блажни бои peindre а l'huile; пиша с мастило écrire а l'encre; занимавам се с търговия être dans le commerce; 5. de; обграден с високи стени entouré de hautes murailles; очи, пълни с сълзи des yeux pleins de larmes; 6. en, а, par; пътувам с влак voyager en chemin de fer; с автомобил en voiture (en auto); пътувам с самолет voyager en avion; пътувам с колело voyager а bicyclette; с кон а cheval; 7. de; човек с весел нрав un homme de caractère gai; с добро настроение d'une bonne humeur; с крехко здраве d'une santé fragile; 8. (за съдържание) de; книга с стихове un livre de vers (un recueil de poésie); чаша с вино un verre de vin; 9. (начин на действие) a) а, avec, de, en, par; напредвам с големи крачки avancer а grands pas; слушам с внимание écouter avec attention; с една дума en un mot; с (цялата си сила) avec (de) (toute sa) force; с един удар d'un seul coup; с цената на au prix de; б) (без предлог) с главата напред la tête en avant; стоя с ръце в джоба rester les mains dans la poche; вземам с две ръце prendre а deux mains; приемам някого с отворени обятия recevoir qn а bras ouverts; с извинение avec tout le respect qui je vous dois, sauf votre respect; с цел да dans le but de; с малки изключения а part quelques exceptions; 10. de; сляп с едното око aveugle d'un њil; куц с единия крак boiteux d'une jambe; 11. (за време) a) (продьлжителност) avec; с часове наред des heures entières; с дни наред des jours entiers; с годините всичко се забравя avec les années (avec le temps) on oublie tout; б) (момент на започването) dès (още) с пристигането си dès son arrivée; с започването на dès le commencement de; 12. (за мерки) de; с един метър по-дълъг d'un mètrre plus long; с един ден по-рано un jour plus tôt; 13. (за поздравления.) avec; с моите най-искрени пожелания avec mes vњux les plus sincères а очи с очи (лице с лице) face а face; гърди с гърди corps а corps; глупак с глупак sacré imbécile; идиот с идиот bougre d'imbécile, espèce d'idiot. -
20 ли
частица 1. (за запитване) а) в пряк въпрос est-ce que? (чрез инверсия или интонация) as-tu, avez-vous; б) (в непряк въпрос) si; 2. (за усилване) а) защо ли? pourquoi donc? б) каква ли? qui sait quel (quelle); в) (с повторение на глагола) ne cesser de, ne pas finir de; хърка ли хърка il ne cesse (il ne finit pas) de ronfler; 3. като съюз а) (ако, в случай че) si par hasard, au cas où, si + venir а; изпаднеш ли в нужда si par hasard tu te trouvais dans le besoin, si ti venais а te trouver dans le besoin, au cas où tu te trouverais dans le besoin; б) (когато, щом като) dès que; почне ли dès que commence; ли... или est-ce... ou bien; обичаше ли го или се преструваше? l'aimait-elle ou bien faisait-elle semblant (de l'aimer)? а едва ли il est peu probable; едва ли не c'est а peine si; камо ли а plus forte raison.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Plus belle la vie — Logo de la série[note 1] … Wikipédia en Français
Pas whitworth — Pas de vis Le pas de vis, correspond à la distance relative parcourue en translation par une vis par rapport à son écrou lors d un tour complet. Par exemple, une vis avec un pas de 5 (car le pas s exprime en 1/100ème mm) avancera de 5/100ème mm… … Wikipédia en Français
PLUS — adv. de comparaison Davantage. J ai plus d intérêt à cela qu un autre. Personne n y a plus d intérêt que lui. Il est plus content qu un roi. Il travaille plus que personne. Il est à qui plus lui donne. Il va où il y a plus à gagner. Il a fait… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PLUS — adv. Comparatif de Beaucoup, qui est opposé à Moins et qui sert à marquer la Supériorité d’une personne ou d’une chose comparée à une autre ou à elle même, sous quelque rapport de quantité, de qualité, d’action, etc. J’ai plus d’intérêt à cela… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
PAS — s. m. Le mouvement que fait une personne ou un animal en mettant un pied devant l autre pour marcher. Le pas d un homme. Le pas d un enfant. Le pas d un cheval. Petit pas. Grand pas. Faire un pas. Il s arrêtait à chaque pas. À tous les pas qu il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PAS — n. m. Le mouvement que fait une personne ou un animal en mettant un pied devant l’autre pour marcher. Le pas d’un homme. Le pas d’un enfant. Le pas d’un cheval. Il s’arrêtait à chaque pas. Il marchait à petits pas, à grands pas, à pas lents.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Plus-belle-la-vie — Logo de la série[note 1 … Wikipédia en Français
Plus Belle la Vie — Logo de la série[note 1 … Wikipédia en Français
Plus Belle la vie — Logo de la série[note 1 … Wikipédia en Français
Pas-de-calais — Pour les articles homonymes, voir Pas de Calais (homonymie). Pas de Calais … Wikipédia en Français
Pas de Calais (département) — Pas de Calais Pour les articles homonymes, voir Pas de Calais (homonymie). Pas de Calais … Wikipédia en Français
