-
21 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
22 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
23 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
24 égal,
e, aux adj. (lat. њqualis) 1. равен; diviser un tout en parties égales разделям едно цяло на равни части; 2. еднакъв; 3. равномерен; un pouls égal, равномерен пулс; un pas égal, равномерна стъпка; 4. еднообразен; 5. прен. равен, равноправен; tous sont égal,aux всички са равни; 6. m.,f. човек, който е равнопоставен на друг; 7. loc. prép. а l'égal, de толкова колкото, наравно с, по подобие на. Ќ cela m'est égal, безразлично ми е, все ми е едно; c'est égal, безразлично, все едно. Ќ Ant. inégal; différent, irrégulier. -
25 enfin
adv. (pour en fin) 1. с една дума, накратко казано; 2. най-сетне, най-после; 3. по-точно; elle est blonde, enfin plutôt rousse тя е руса, по-точно рижава; 4. в крайна сметка; car enfin ce n'est pas tout de crier, il faut agir в крайна сметка не трябва само да се говори, трябва да се действа. -
26 fait
m. (lat. factum) 1. дело, деяние; 2. факт; c'est un fait accompli това е свършен факт; 3. произшествие, събитие, случай, случка; fait rapporté par un chroniqueur събитие отразено от хроникьор; faits divers незначителни новини във вестник; произшествия; 4. въпрос, предмет; ne pas s'éloigner du fait не се отдалечавам от предмета (на разговора); 5. loc.adv. au fait действително, в същност; dans le fait, en fait, par le fait в действителност; si fait как не, да; tout а fait съвсем, напълно; 6. loc. prép. du fait de поради това, че; en fait de по отношение на, колкото се отнася до. Ќ aller au fait идвам, стигам до същността (на въпроса); c'est un fait exprès това като че ли е нарочно направено; de fait наистина; fait d'arme военен подвиг; hauts faits подвизи; le fait est que истината е, че; prendre fait et cause pour qqn. юр. взимам страната, защитата на някого; prendre qqn. sur le fait хващам някого на местопрестъплението; voies de fait юр. насилствени, принудителни действия; dire son fait а qqn. казвам истината директно в очите на някого. -
27 gâter
v.tr. (lat. vastare "ravager", devenu wastare, sous l'infl. du germanique) 1. навреждам, повреждам; gâter des fruits развалям, правя да загният (за плодове); 2. развалям, съсипвам, разтурям; gâter la fête de qqn. развалям празника на някого; gâter les vacances de qqn. съсипвам, развалям ваканциите на някого; 3. разглезвам; v.pron. se gâter 1. развалям се (за време); 2. загнивам (за плодове); 3. пропадам, провалям се; tout se gâte всичко се проваля. Ќ gâter du papier пиша много, но лошо; gâter le métier работя много евтино; gâter un enfant разглезвам, глезя дете; n'être pas gâté par la nature разг. не съм получил много от природата; грозен съм. Ќ Ant. améliorer, amender, conserver, préserver, corriger; décorer, embellir. -
28 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
29 métier
m. (lat. ministerium, altéré en °misterium, par crois. avec mysterium) 1. занаят, професия; служба, специалност; avoir un bon métier имам добра професия; 2. изкуство, дарба; 3. стан; métier а tisser тъкачен стан; métier Jacquard жакардов стан; métier а tapisserie, а dentelle стан за тъкане на тапицерии, дантели. Ќ chacun son métier les vaches seront bien на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата; être du métier разбирам си от занаята; faire un vilain métier играя мръсна роля; faire métier de занимавам се с; faire son métier не се бъркам, дето не ми е работа; гледам си работата; homme de tout métier човек, който е готов на всичко, за да се отърве от нещо; le plus vieux métier du monde проституиране, проституция; sur le métier в действие; il n'y a pas de sot métier всяка професия е добра. -
30 pas1
adv. (spécialisation du subst.) 1. служи за подсилване на отрицателната частица ne: il ne sait pas; 2. в разговорната реч се употребява самостоятелно: c'est pas1 la peine няма нужда, не си струва труда; pourquoi pas1? но защо не; pas1 du tout никак, изобщо не; pas1 mal нелошо; немалко, доста. -
31 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
32 père
m. (lat. pater, -tris) 1. баща; père de famille глава на семейство; en bon père de famille умно, разумно; 2. отец (за духовник); père spirituel изповедник; les pères de l'Eglise светите отци; père abbé управник на манастирска обител; 3. бай, чичо, дядо; 4. прен. баща, основател, създател; предшественик; 5. loc. adv. de père en fils от баща на син ( от поколение на поколение). Ќ père Noël Дядо Мраз (Дядо Коледа); tel père, tel fils какъвто бащата, такъв и синът; le père aux écus много богат човек; contenter tout le monde et son père доставям удоволствие на всички; ton père n'est pas vitrier не си прозрачен ( когато някой пречи на друг да вижда). -
33 peser
v. (lat. pop. °pesare, class. pensare, de pendere "peser") I. v.tr. 1. тегля, меря; peser avec une balance меря с теглилка, кантар; 2. прен. обмислям; преценявам; peser le pour et le contre претеглям положителните и отрицателните страни на нещо; II. v.intr. 1. тежа; il pesait cent deux kilos той тежеше сто и два килограма; 2. наблягам; натискам; peser sur, contre une porte pour l'ouvrir натискам врата, за да я отворя; 3. прен. причинявам мъка, тежа; peser sur потискам; peser а досаждам, измъчвам; se peser тегля се. Ќ ne pas peser lourd незначителен съм, нямам влияние; tout bien pesé добре премислено. -
34 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
35 reluire
v.intr. (lat. relucere) 1. блестя, лъщя, сияя (като отразявам светлината); 2. прен. изпъквам, блестя ( след почистване и полиране). Ќ tout ce qui reluit n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато. -
36 réussir
v. (it. riuscire "ressortir", de uscire "sortir") I. v.tr. успявам, имам успех, сполучвам; réussir une entreprise успявам в начинание; réussir un concours спечелвам конкурс; réussir un but сполучвам да отбележа гол; II. v.intr. 1. удава ми се, жъна успех, преуспявам, върви ми; projet qui réussit проект, който успява; ce film a reussi този филм пожъна успех; tout lui réussit всичко му се удава; réussir а son examen успявам на изпит; il n'a pas réussi а me convaincre той не успя да ме убеди; 2. благоприятен съм; 3. вирея; давам обилен плод; аклиматизирам се ( за растение). Ќ Ant. échouer, manquer, rater. -
37 rêver
v. (probabl. d'un a. v. esver, gallo-roman esvo "vagabond", lat. pop. °exvagus, de vagus) I. v.intr. 1. сънувам; 2. ост. бълнувам, говоря несвързани неща; 3. копнея, бленувам; мечтая; rêver а des jours meilleurs мечтая за по-добри дни; rêver de qqch. мечтая за нещо; je rêve d'une maison мечтая си за къща; 4. ост. размишлявам; II. v.tr. 1. виждам на сън, сънувам; j'ai rêvé que j'étais jeune сънувах, че съм млад; 2. обмислям (нещо химерично); 3. копнея, страстно желая; бълнувам за; ce n'est pas la vie que j'avais rêvée това не е животът, за който съм си мечтал; rêver fortune копнея за богатство. Ќ ne rêver que plaies et bosses само за бой мисля или приказвам; rêver tout éveillé фантазирам; il en rêve la nuit това обсебва ума му; on croît rêver не ми се вярва, сякаш е насън. -
38 toucher1
v. (lat. pop. °toccare, rad. onomat. tokk-) I. v.tr. 1. пипам, докосвам; toucher1 un objet пипам предмет; toucher1 du bout des doigts докосвам с върха на пръстите; 2. спорт. засягам, удрям; toucher1 l'adversaire удрям съперника си; toucher1 la balle de sa raquette удрям топката с палката си; 3. бутам с остен, подтиквам; toucher1 les bњufs бутам с остена волове; 4. получавам, печеля (пари, заплата); 5. прен. засягам; трогвам; ce reproche l'a touché този упрек го засегна; 6. намирам се до, съседен съм на; la maison touchait l'église къщата се намираше до църквата; 7. имам роднинска връзка с някого; 8. мор. допирам леко дъното (за кораб); II. v.tr.ind. 1. пипам, посягам на; cet enfant touche а tout това дете пипа всичко; 2. стигам до, достигам; toucher1 а sa fin стигам до края си, свършвам; 3. допирам се; 4. прен. приближавам се, достигам, попадам; засягам; toucher1 au but достигам целта; cette question touche au centre son intérêt този въпрос засяга точно нейния интерес. Ќ les extrémités se touchent погов. крайностите се допират; n'avoir pas l'air d'y toucher1 правя се, като че ли нещо не ме засяга, като че ли нямам пред вид никаква цел; toucher1 la corde sensible (toucher1 qqn. au vif) засягам някого на болното място; toucher1 un mot а qqn. а propos de qqch. казвам две-три думи на някого по някакъв въпрос ( обикновено за ходатайство).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
pas du tout — /pah dyuu tooh /, French. not at all. * * * pas du tout «PAH doo TOO», French. not at all; not in the least … Useful english dictionary
pas du tout — /pah dyuu tooh /, French. not at all. * * * … Universalium
À la folie... pas du tout — est un film français réalisé par Lætitia Colombani en 2002. Son scénario a été avant réalisation du film lauréat du prix junior du meilleur scénario en 2001. Sommaire 1 Synopsis 2 Résumé 3 Détails t … Wikipédia en Français
A la folie... pas du tout — À la folie... pas du tout À la folie … pas du tout est un film français réalisé par Laetitia Colombani en 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Détails techniques 3 Distribution 4 … Wikipédia en Français
À la folie... pas du tout — Título Sólo te tengo a ti (España) Loca de amor (Argentina) Ficha técnica Dirección Lætitia Colombani Producción Charles Gassot Dominique Brunner … Wikipedia Español
Ce n'est pas le tout — ● Ce n est pas le tout il y a, outre cela, autre chose à dire ou à faire : Ce n est pas le tout, il me faut de l argent … Encyclopédie Universelle
À la folie ou pas du tout — (English translation: Passionately Or Not At All ) was the Belgian entry in the Eurovision Song Contest 1972, performed in French by Serge Christine Ghisoland.The song was performed sixteenth on the night (following Monaco s Peter McLane Anne… … Wikipedia
Cau pas tuja tout ço qu'y gras — Traduction: Il ne faut pas tuer tout ce qui est gras … Proverbes Gascons
tout — [ tu ] ; toute [ tut ] ; tous [ tu ] (adj.), [ tus ] (pron.) ; toutes [ tut ] adj., pron., adv. et n. • Xe; bas lat. tottus, forme expressive de totus « tout entier, intégral » I ♦ Adj. A ♦ (fin … Encyclopédie Universelle
tout — tout, toute (tou, tou t ; le t se lie : tou t homme ; au pluriel, l s se lie : tou z animaux ; tou z y sont ; quelques uns font sentir l s du pluriel même devant une consonne : tous viendront ; ils y sont tous ; c est une mauvaise prononciation ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
pas — 1. (pâ ; l s se lie : un pâ z allongé) s. m. 1° Action de mettre un pied devant l autre pour marcher. 2° Pas, en termes d escrime. 3° Les premiers pas. 4° Faux pas. 5° Pas, en termes de danse. 6° Pas, en termes militaires. 7° Pas,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
