-
1 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
2 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
3 non
adv. (lat. non) 1. не; ni oui ni non ни да, ни не; non loin недалеч; non sans cause не без причина; 2. loc. adv. non plus, non seulement не само, нито; 3. loc. conj. не че, не затова че; non pas que, non plus que не повече отколкото; 4. m. отказ; un non catégorique категоричен отказ. Ќ pour un oui ou pour un non без достатъчно основание; ne pas dire non не отказвам, приемам. -
4 trop
adv. (frq. °throp "village, troupeau, tas") 1. много, премного, прекалено много, повече отколкото трябва; твърде, твърде много, излишно; trop tard твърде късно; trop loin много далеч; de trop в повече, в излишък; trop peu твърде малко, недостатъчно; en trop в плюс, в повече, в излишък; trop de много; c'en est trop това е вече много; pas trop не твърде, не особено; 2. m. излишък, остатък, прекалено голямо количество. Ќ trop gratter cuit, trop parler nuit погов. прекаленото говорене може да навлече неприятности на някого; qui trop embrasse, mal étreint посл. който захваща много работи, нито една не свършва. Ќ Ant. pas assez. -
5 vôtre
pron. poss. (de votre) 1. le vôtre, la vôtre, les vôtres вашият, ваш (вашата, вашето, вашите); а votre santé! а la vôtre! за ваше здраве! и за ваше!; ma voiture est là, la vôtre n'est pas loin, non plus моята кола е там, вашата също не е далече; 2. adj. ост., лит. ваш; mon cњur est vôtre моето сърце е ваше (ви принадлежи); 3. les vôtres pl. ваши близки, ваши роднини. Ќ vous avez fait des vôtres разг. пак си показахте истинското лице; а la vôtre за ваше здраве.
См. также в других словарях:
Pas à pas on va loin. — См. Тише едешь, дальше будешь … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Ne pas aller plus loin — ● Ne pas aller plus loin en rester à ce qui a été dit, convenu … Encyclopédie Universelle
Ne pas voir plus loin que le bout de son nez — ● Ne pas voir plus loin que le bout de son nez manquer de clairvoyance, de prévoyance … Encyclopédie Universelle
loin — [ lwɛ̃ ] adv. et n. m. • XIe; lat. longe I ♦ Adv. 1 ♦ À une distance (d un observateur ou d un point d origine) considérée comme grande. Être loin (⇒ éloigné, lointain) , très loin, le plus loin possible (cf. Aux antipodes, au bout du monde, au… … Encyclopédie Universelle
loin — (loin ; l n ne se lie pas ; la nuit est loin encore ; cependant quelques uns disent loin n encore ; au XVIIe siècle, Dangeau, Gramm. p. 10, dit que c était une prononciation normande) adv. 1° À une grande distance dans l espace. • Pourquoi… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LOIN — adv. de lieu À une grande distance. Bien loin. Fort loin. Si loin. Demeurer, aller loin. Sa vue porte loin, très loin. Il y a loin d ici chez nous. Pousser loin ses conquêtes, ses victoires. Il s emploie aussi figurément. Aristote a été loin,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
LOIN — adv. de lieu à une grande distance dans l’espace. Bien loin. Fort loin. Si loin. Demeurer, aller loin. Sa vue porte loin, très loin. Pousser loin ses conquêtes, ses victoires. Substantivement, Il y a loin de Paris à Marseille. Fig., Porter loin,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
loin — Loin. adv. de lieu. (Quelques uns escrivent encore Loing.) A grande distance. Bien loin. fort loin. si loin. il demeure loin. aller loin. revenir de loin. voir de loin. entendre de loin. d aussi loin qu il l apperceut. sa veuë porte loin, fort… … Dictionnaire de l'Académie française
pas — 1. (pâ ; l s se lie : un pâ z allongé) s. m. 1° Action de mettre un pied devant l autre pour marcher. 2° Pas, en termes d escrime. 3° Les premiers pas. 4° Faux pas. 5° Pas, en termes de danse. 6° Pas, en termes militaires. 7° Pas,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Pas de peyrol — Le Pas de Peyrol vu depuis le Puy Mary. Altitude 1 589 m Massif … Wikipédia en Français
Pas de Peyrol — Vue du pas de Peyrol depuis le puy Mary. Altitude 1 589 m Massif Monts du Cantal … Wikipédia en Français
