-
1 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
2 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
Partir (homonymie) — Partir Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
sur — 1. (sur) prép. 1° Il marque la situation d une chose à l égard d une autre qui la soutient. 2° Il marque simplement qu un objet est au dessus d un autre, sans que pour cela celui de dessous le soutienne. 3° Il marque la position d un objet… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
partir — 1. partir [ partir ] v. intr. <conjug. : 16> • XIIe se partir, partir « se séparer » (de qqn, d un lieu); lat. pop. °partire, class. partiri « partager » I ♦ 1 ♦ Se mettre en mouvement pour quitter un lieu; s éloigner. ⇒ 1. aller (s en… … Encyclopédie Universelle
sur — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « en haut » ou « en dehors » … Encyclopédie Universelle
sûr — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « … Encyclopédie Universelle
Partir (film, 2009) — Pour les articles homonymes, voir Partir. Partir est un film français réalisé par Catherine Corsini en 2009. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique … Wikipédia en Français
partir — vi. , s en aller, se mettre en chemin ; quitter un lieu momentanément ou définitivement, s absenter, changer de résidence ; mourir ; disparaître ; aller, marcher : MODÂ (Aillon V.273, Aix.017, Albanais.001, Albertville.021, Alby, Annecy.003,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Partir — Cette page d’homonymie répertorie les différentes œuvres portant le même titre. Sur les autres projets Wikimedia : « Partir », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Partir peut faire référence à : Cinéma Partir,… … Wikipédia en Français
Partir (film, 1931) — Pour les articles homonymes, voir Partir. Partir est un film français, réalisé par Maurice Tourneur, sorti en 1931. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique … Wikipédia en Français
sur-le-champ — 1. champ [ ʃɑ̃ ] n. m. • 1080; lat. campus « plaine, terrain cultivé » ♦ Espace ouvert et plat. ⇒ campagne. I ♦ 1 ♦ Étendue de terre propre à la culture. ⇒ emblavure, guéret. Cultiver, labourer, emblaver, semer un champ (⇒ agriculture, 1.… … Encyclopédie Universelle
sur- — ♦ Élément, du lat. super (d ab. sour , sor , puis sur , par attract. de sus), employé au sens spatial ou temporel de « au dessus » (surmonter, surlendemain) ou pour marquer l excès (surabonder, surchauffer; surenchère, surproduction; suraigu,… … Encyclopédie Universelle
