-
1 parole
f. (lat. pop. °paraula, lat. ecclés. parabola "comparaison") 1. реч, говор; 2. дума; приказка; traîner ses paroles провлачам думите си, говоря провлачено; 3. слово, мисъл; parole mémorable забележителна мисъл; 4. обещание, уверение, дума; tenir sa paroleудържам думата си; manquer а sa parole не удържам дадената дума; belles paroles голи обещания; 5. красноречие, език, слово; bien manier la parole имам богат речник, богати изразни средства; 6. дума, слово, право на изказване; avoir la parole имам думата; 7. pl. думи, текст (на песен и др.); 8. loc.adj. sur parole въз основа на устна декларация, уверение, показание. Ќ parole d'Evangile неоспорима истина; parole d'honneur честна дума; paroles verbales празни обещания; en paroles устно; без да е сигурно (обещание и др.); n'avoir qu'une parole държа на думата си; boire les paroles а qqn. слушам въодушевено някого; couper la parole прекъсвам някого; passer la parole а qqn. давам думата на някого; prendre la parole вземам думата; tenir parole изпълнявам обещанията си; la parole est d'argent, mais le silence est d'or думата е сребро, мълчанието е злато. Ќ Ant. action, écrit, silence. -
2 passe-parole
f. (de passer et parole) воен. устна заповед (която се предава "по верига"). -
3 porte-parole
m.inv. (de porte- et parole) човек, който говори от името на друг, изразител. -
4 reprendre
v. (lat. reprehendere, ou de re- et prendre, pour certains sens) I. v.tr. 1. вземам отново; вземам обратно; reprendre sa place заемам отново мястото си; 2. залавям, хващам отново; reprendre un évadé залавям беглец; 3. превземам, завземам, завладявам отново; reprendre une forteresse завземам отново крепост; 4. вземам, наемам отново на служба; 5. играя, поставям отново (за пиеса); 6. възобновявам, продължавам, започвам, подхващам отново; reprendre la lecture започвам отново да чета; reprendre le travail започвам отново работа; 7. порицавам, укорявам, правя бележка, критикувам, мъмря; 8. възвръщам си, възобновявам, възстановявам; reprendre sa liberté възвръщам си свободата; reprendre ses forces възстановявам силите си; 9. поемам отново; reprendre l'entreprise de son père поемам предприятието на баща си; 10. вземам отново (върната стока; пари и др.); reprendre du vin сипвам си отново вино; reprendre la parole вземам отново думата; 11. закърпвам, поправям; reprendre un mur поправям стена; reprendre un vêtement закърпвам дреха; стеснявам дреха; 12. повтарям; обобщавам; reprendre les mêmes arguments повтарям едни и същи аргументи; II. v.intr. 1. започвам, подхващам, захващам, идвам, връщам се отново; la fièvre a repris температурата отново се усили; la crise reprend кризата се разгоря отново, започва отново; 2. хващам се, прихващам се отново (за дърво); започвам да раста отново; 3. възстановявам се, оздравявам; 4. започвам отново да се развивам, потръгвам; le commerce reprend търговията потръгва отново; se reprendre 1. овладявам се отново; осъзнавам се; 2. хващам се отново, попадам отново (в клопка); 3. поправям се; 4. започвам отново. Ќ reprendre haleine поемам си дъх; reprendre le collier прен. залавям се пак за работа; reprendre sa parole отказвам се от дадена дума, обещание; reprendre ses esprits; reprendre connaissance прен. опомням се, идвам на себе си; on ne m'y reprendra plus няма да ме излъжат отново. Ќ Ant. redonner; laisser, quitter; cesser; approuver. -
5 adresser
v.tr. (de a- et dresser) 1. адресирам, отправям; adresser la parole а qqn. обръщам се към някого (словесно); adresser un compliment отправям комплимент; adresser une lettre изпращам писмо; 2. изпращам, отпращам към; 3. v.pron. s'adresser а qqn. обръщам се към някого, търся някого; s'adresser а la concierge обръщам се към портиерката. -
6 cacologie
f. (gr. kakologia, de logos "parole" et kakos "mauvais") неправилен израз. -
7 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
8 euphémisme
m. (gr. euphêmismos: de eu "bien" et phêmê "parole") лит. евфемизъм. -
9 glagolitique
adj. (du slavon glagol "parole") глаголически. Ќ écriture glagolitique глаголица. -
10 loquèle
f. (du lat. loquela "parole") ост. бъбривост, лекота в говора. -
11 officiel,
le adj. (bas lat. officialis) 1. официален; documents officiel,s официални документи; cérémonie officiel,le официална церемония; langue officiel,le официален език; visite officiel,le d'un souverain официална визита на управляващ; 2. правителствен; porte-parole officiel, du gouvernement правителствен говорител; 3. служебен, длъжностен; voitures officiel,les служебни коли; 4. m. официално лице; официален орган ( вестник). -
12 palabre
f. (esp. palabra "parole") разг. дълга и скучна реч, беседа. -
13 parolier
m. (de parole) автор на текста на песен; либретист. Ќ Syn. librettiste. -
14 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
15 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner. -
16 retirer
v.tr. (de re- et tirer) 1. тегля, дърпам отново; 2. печатам отново; 3. дърпам към себе си, отдръпвам, прибирам; retirer sa main отдръпвам ръката си; 4. тегля, изтеглям; retirer de l'argent тегля пари; 5. изтеглям обратно, свалям, прибирам; retirer ses gants свалям си ръкавиците; retirer un produit du commerce изтеглям продукт от търговската мрежа; 6. измъквам, спасявам, изтръгвам; retirer un enfant de la rivière измъквам дете от река; 7. прен. вземам обратно, оттеглям; retirer sa candidature оттеглям кандидатурата си; 8. вземам, отнемам, прибирам; retirer qqch. а qqn. отнемам нещо на някого; je vous retire la parole отнемам ви думата; retirer le permis de conduire а qqn. отнемам шофьорската книжка на някого; 9. приютявам, давам подслон, прибирам; 10. освобождавам (от заложна къща); 11. спечелвам, печеля; retirer qqch. d'une affaire печеля нещо от сделка; 12. стрелям повторно; se retirer 1. оттеглям се, отивам си; прибирам се; скривам се; se retirer chez soi оттеглям се, отивам си вкъщи; 2. воен. оттеглям се; 3. прибирам се в коритото си (за река); 4. оттеглям се, напускам, изоставям; se retirer d'une activité оттеглям се от дейност; Dieu même s'est retiré de nous дори Господ ни изостави; 5. събирам се (за плат); 6. прекъсвам сексуален акт преди еякулацията; 7. отивам да живея на усамотено място. Ќ retirer а qqn. le pain de la bouche отнемам залъка на някого. Ќ Ant. mettre; ajouter, engager; rapprocher; donner, rendre; s'avancer, entrer, envahir. -
17 silence
m. (lat. silentium) 1. мълчание; безмълвие; тишина; passer qqch. sous silence премълчавам нещо; silence ! тишина! en silence тихо; 2. тайна, мълчание; 3. спокойствие, затишие; 4. муз. пауза. Ќ Ant. parole, aveu; bruit, tapage. -
18 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
19 verbe
m. (lat. verbum, "parole", "verbe") 1. грам. глагол; verbe auxiliaire спомагателен глагол; verbe transitif преходен глагол; verbe intransitif непреходен глагол; verbe impersonnel безличен глагол; verbe irrégulier неправилен глагол; verbe pronominal възвратен глагол; verbe défectif дефективен глагол; conjuguer un verbe спрягам глагол; 2. рел. слово, реч; le Verbe de Dieu Божието слово; le Verbe était au commencement в началото бе словото; 3. рел. Господ, представен чрез образа на сина си (като част от Светата Троица); 4. тон на гласа; avoir le verbe haut говоря надуто, високомерно; говоря с много силен глас; 5. лит. език; la magie de son verbe poétique магията на поетическия му език. -
20 verbeux,
se adj. (lat. verbosus, de verbum "parole") словоохотлив, многословен. Ќ Ant. bref, compendieux, concis, laconique, lapidaire.
См. также в других словарях:
Parole — Parole … Deutsch Wörterbuch
parole — [ parɔl ] n. f. • 1080; lat. pop. °paraula, lat. ecclés. parabola « comparaison » (→ 1. parabole) I ♦ UNE, DES PAROLES : élément(s) de langage parlé (⇒ langage) . 1 ♦ Élément simple du langage articulé. ⇒ mot; expression. Vx Mot. « Ce n est pas… … Encyclopédie Universelle
parole — Parole. s. f. Mot prononcé. Parole bien articulée mal articulée. il ne sçait pas articuler ses paroles. parole distincte. belles paroles. paroles choisies. paroles energiques. paroles efficaces. paroles affectées, estudiées, bien arrangées. Dieu… … Dictionnaire de l'Académie française
parole — pa·role /pə rōl/ n [Old French, speech, word, prisoner s word of honor to fulfill stated conditions, from Late Latin parabola speech, parable, from Greek parabolē comparison]: a conditional release of a prisoner who has served part of a sentence… … Law dictionary
Parole — steht für: eine Form eines militärischen Kennworts, siehe Parole (Militär) ein Passwort einen Wahlspruch oder Slogan Parole (Linguistik) in der strukturellen Sprachwissenschaft die individuelle Sprachverwendung Parole (Programm) eine Software zur … Deutsch Wikipedia
Parole — Pa*role , n. [F. parole. See {Parley}, and cf. {Parol}.] 1. A word; an oral utterance. [Obs.] [1913 Webster] 2. Word of promise; word of honor; plighted faith; especially (Mil.), promise, upon one s faith and honor, to fulfill stated conditions,… … The Collaborative International Dictionary of English
parole — [pə rōl′] n. [Fr, a word, formal promise < OFr < LL(Ec) parabola, a speech, PARABLE] 1. Now Rare word of honor; promise; esp., the promise of a prisoner of war to abide by certain conditions, often specif. to take no further part in the… … English World dictionary
Parole — Pa*role , v. t. [imp. & p. p. {Paroled}; p. pr. & vb. n. {Paroling}.] (Mil. and Penology) To set at liberty on parole; as, to parole prisoners. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Parole — Parole, MD U.S. Census Designated Place in Maryland Population (2000): 14031 Housing Units (2000): 6946 Land area (2000): 10.283928 sq. miles (26.635251 sq. km) Water area (2000): 1.568272 sq. miles (4.061805 sq. km) Total area (2000): 11.852200… … StarDict's U.S. Gazetteer Places
Parole, MD — U.S. Census Designated Place in Maryland Population (2000): 14031 Housing Units (2000): 6946 Land area (2000): 10.283928 sq. miles (26.635251 sq. km) Water area (2000): 1.568272 sq. miles (4.061805 sq. km) Total area (2000): 11.852200 sq. miles… … StarDict's U.S. Gazetteer Places
Parole — »Kennwort; Losung, Leitspruch«: Das Wort wurde im 17. Jh. in der Militärsprache aus gleichbed. frz. parole entlehnt. Das frz. Wort bedeutet eigentlich »Wort; Spruch« und war bereits in mhd. Zeit (mhd. parol‹l›e »Wort, Rede«) einmal entlehnt… … Das Herkunftswörterbuch
