-
1 franc-parler
m.inv. (de franc "libre" et parler m.) свободно изказване на собственото мнение. -
2 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
3 adresse1
f. (de adresser) 1. адрес (на писмо); carnet d'adresse1s бележник с адреси; а l'adresse1 de по отношение на; 2. ("requête au roi d'Angleterre", angl. address, du fr.) приветствие, адресирано към монарх; приветствие, обръщение; 3. дума или рубрика, под която е класифицирана някаква информация; 4. инф. адрес, цифров израз на съхранена в паметта на компютър информация. Ќ parler а l'adresse1 de qqn. говоря по адрес на някого; tu t'es trompé d'adresse1 сбъркал си адреса. -
4 affable
adj. (lat. affabilis "а qui on peut parler", adfari) приветлив, любезен, благосклонен. Ќ Ant. brusque, désagréable. -
5 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
6 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
7 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
8 bagou
m. (de bagouler "parler inconsidérément") смело, дръзко многословие с цел да се убеди някого или да се излъже. -
9 barbe1
f. (lat. barba) 1. брада; 2. обички, висулки (на коза и др.); 3. влакна, косми (под брадичката); 4. бот. осил; 5. прен. досаден човек; 6. зоол. влакна, от които се изгражда перото на птица; 7. pl. техн. неравности, грапавини по ръба на обработена метална част; неравен ръб на разрязана страница. Ќ а la barbe1 de qqn. в лицето на някого; avoir sa barbe1 пиян съм; barbe1 de bouc бот. козя брада; малка брадичка у някои мъже; barbe1 de poisson хриле; barbe1 grise старец; se faire la barbe1 бръсна се; rire dans sa barbe1 смея се скришом; parler dans sa barbe1 говоря едва чуто; barbe1 а papa лакомство от пръчици разтопена захар; la barbe1! разг. стига толкова!; barbe1-de-capucin f. бот. дива цикория. -
10 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
11 boutique
f. (a. prov. botica, du gr. apothêkê) 1. дюкян, магазин (на дребно); boutique d'alimentation магазинче за хранителни продукти; 2. стока (в дюкян, магазин); 3. живарник за риба; 4. бутик, магазин за бутикови облекла; 5. ост. нечисто поддържано заведение, къща; 6. разг. работа; parler boutique говоря за работа. Ќ fermer, plier boutique спирам да правя нещо, отказвам се. -
12 bredouiller
v. (altér. de l'a. fr. bredeler, var. prob. de bretter, brettoner "parler comme un Breton", lat. britto) I. v.tr. мънкам, мърморя, измърморвам; II. v.intr. говоря бързо и неясно. Ќ Ant. articuler. -
13 brio
m. (mot. it. brio "vivacité", d'un rad. gaul.) 1. живост, жар, пламенност; parler avec brio говоря с жар; 2. муз. виртуозна, брилянтна техника на изпълнение. Ќ Ant. moladresse. -
14 cantonade
f. (provenç. cantonada "coin de rue") театр. кулиси. Ќ parler а la cantonade говоря на група от хора, без да се обръщам точно към един човек; говоря на някого, който е зад кулисите в театър. -
15 cesser
v. (lat. cessare, fréquent. de cedere "tarder") I. v.intr. спирам, преставам, прекратявам, прекъсвам; le vent a cessé вятърът спря; II. v.tr. спирам, прекъсвам, прекратявам, преустановявам; cesser le travail преустановявам работа; III. v.tr.ind. cesser de (+ inf.) спирам, прекратявам; cesser de parler спирам да говоря; ne pas cesser de продължавам да; je n'ai pas cessé de l'aimer продължавам да го обичам. Ќ Ant. continuer, durer, persister; poursuivre, prolonger, reprendre. -
16 charlatan
m. (it. ciarlatano, de ciarlare "parler avec emphase") 1. ост. човек, койето по панаирите продава билки, вади зъби и др., шарлатанин; 2. разш. измамник, шарлатанин; 3. лош лекар; 4. самоук лечител. -
17 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
18 circonlocution
f. (lat. circumlocutio, trad. gr. periphasis) 1. грам. многословие; 2. заобикалки; parler par circonlocution говоря със заобикалки. -
19 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
20 clarté
f. (lat. claritas, de clarus "clair") 1. светлина; clarté intense силна светлина; lire а la clarté d'une lampe чета на светлината на лампа; 2. яснота; разбираемост; parler avec clarté говоря разбираемо; pour plus de clarté за повече яснота; 3. прозрачност, бистрота; clarté de l'eau бистрота на водата. Ќ Ant. obscurité, ombre; confusion, trouble.
См. также в других словарях:
parler — 1. (par lé) v. n. 1° Articuler des mots, prononcer des paroles. 2° Il se dit des oiseaux imitant la voix humaine. 3° S exprimer. 4° Discourir, s énoncer par le discours, causer. 5° Parler que, au sens de dire. 6° Parler à, adresser la … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
parler — Parler: Loqui, Fari, Fabulari, Crepare, Verba facere, Mittere vocem, Voces facere, Sermocinari. {{t=g}}paralaléin,{{/t}} esse puto (ait Budaeus) quod lingua vernacula pro verbo loqui, Verba facere, dicit Parler, et {{t=g}}paralalian,{{/t}} quod… … Thresor de la langue françoyse
parler — PARLER. v. n. Proferer, prononcer des mots, articuler des mots. Un enfant qui commence à parler, qui ne sçait pas encore parler. ce malade est à l extremité, il ne parle plus. Nostre Seigneur a fait parler les muets. vous parlez si bas que je ne… … Dictionnaire de l'Académie française
Parler d'or — ● Parler d or parler très bien, exprimer des idées pertinentes … Encyclopédie Universelle
Parler — (izg. párler) DEFINICIJA razgranata obitelj glasovitih njemačkih srednjovjekovnih kipara i graditelja koja je djelovala u Češkoj i Njemačkoj (14. st); kasna razvijena gotička dekoracija (katedrala Sv. Vida u Pragu) i inovacije u lukovima kao… … Hrvatski jezični portal
Parler — (vielleicht verstümmelt aus Parlierer, s. d.), Name einer Architekten und Bildhauerfamilie des 14. Jahrh., deren ältestes uns bekanntes Glied Heinrich P., wahrscheinlich aus Köln, in Schwäbisch Gmünd die Heiligenkreuzkirche erbaute. Sein Sohn… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Parler — Parler, Arler, berühmte Steinmetzenfamilie des Mittelalters. Heinrich P., schon 1351 genannt, gilt für den Erbauer der Kreuzkirche zu Schwäbisch Gmünd. Peter P., auch P. von Gmünd genannt, geb. 1333, gest. um 1397 zu Prag, Dombaumeister, baute… … Kleines Konversations-Lexikon
parler — 1. parler [ parle ] v. <conjug. : 1> • parlier Xe; lat. ecclés. parabolare → parole I ♦ V. intr. A ♦ 1 ♦ Articuler les sons d une langue naturelle. Enfant qui apprend à parler. « Tout parle en mon ouvrage [les Fables] et même les poissons » … Encyclopédie Universelle
PARLER — v. n. Proférer, prononcer, articuler des mots. L homme est la seule créature qui ait véritablement le don de parler. Un enfant qui commence à parler, qui ne sait pas encore parler. Ce malade est à l extrémité, il ne parle plus. Vous parlez si bas … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PARLER — v. intr. Proférer, prononcer, articuler des mots. L’homme est la seule créature qui ait véritablement le don de parler. Un enfant qui commence à parler, qui ne sait pas encore parler. Vous parlez si bas que je ne vous entends pas. Il ne faut pas… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
parler — vi. , causer ; deviser, converser, discourir, s entretenir familièrement : PARLÂ (Aillon J., Aillon V., Aix.017, Albanais.001, Annecy.003, Albertville.021, Arvillard.228, Attignat Oncin, Balme Si., Bellecombe Bauges, Billième, Bogève, Chable,… … Dictionnaire Français-Savoyard
