-
1 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
2 maturité
f. (lat. maturitas) 1. зрелост; узряване; être а sa maturité зрея, узрявам; 2. прен. зрелост, пълнолетие; 3. loc. adv. avec maturité зряло, разумно; agir, parler avec maturité действам, говоря мъдро, разумно; 4. (Швейцария) матура (изпит, равностоен на bac). -
3 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
4 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
5 brio
m. (mot. it. brio "vivacité", d'un rad. gaul.) 1. живост, жар, пламенност; parler avec brio говоря с жар; 2. муз. виртуозна, брилянтна техника на изпълнение. Ќ Ant. moladresse. -
6 charlatan
m. (it. ciarlatano, de ciarlare "parler avec emphase") 1. ост. човек, койето по панаирите продава билки, вади зъби и др., шарлатанин; 2. разш. измамник, шарлатанин; 3. лош лекар; 4. самоук лечител. -
7 clarté
f. (lat. claritas, de clarus "clair") 1. светлина; clarté intense силна светлина; lire а la clarté d'une lampe чета на светлината на лампа; 2. яснота; разбираемост; parler avec clarté говоря разбираемо; pour plus de clarté за повече яснота; 3. прозрачност, бистрота; clarté de l'eau бистрота на водата. Ќ Ant. obscurité, ombre; confusion, trouble. -
8 commisération
f. (lat. commiseratio, de miserari "avoir pitié") състрадание; parler avec commisération говоря със състрадание. Ќ Ant. insensibilité, indifférence, dureté. -
9 conviction
f. (lat. imp. convictio, de convincere "convaincre") 1. убеждение; avoir la conviction убеден съм; parler avec conviction говоря убедено; 2. ост. доказателство за вината на някого. Ќ sans conviction без ентусиазъм, неубедено; pièce а conviction веществено доказателство. Ќ Ant. doute, scepticisme. -
10 effusion
f. (lat. effusio, de effoundere "répandre") 1. леене, изливане, проливане; effusion de sang кръвопролитие; 2. прен. излияние, увлечение, жар; effusion du cњur сърдечно излияние; parler avec effusion говоря с увлечение, с жар. Ќ Ant. froideur. -
11 elle
pron. (lat. illa) (pl. elles) употребява се: I. несамостоятелно с лични глаголи: тя; elle rit тя се смее; II. самостоятелно: тя; 1. с лични глаголи: comment s'appelle-t-elle как се казва тя; 2. с преходни глаголи; нея, я; elle on l'a vu hier видяха я вчера; 3. в глаголни предложни конструкции: нея; parler avec elle говоря с нея; 4. в конструкция със съюзи: тя, нея; son frère et elle брат Ј и тя; il est plus grand qu'elle той е по-голям от нея. -
12 emphase
f. (lat. emphasis) превзетост, надутост, надменност, патос (в тона, в речта); parler avec emphase говоря предвзето, надуто, с патос. Ќ Ant. simplicité, naturel. -
13 réserve
f. (de réserver) 1. юр. уговорка, условие; faire, émettre des réserves sur une opinion изказвам резерви относно някакво мнение; 2. воен. запас; резерв, резервни войски; officiers de réserve офицери от запаса; 3. запазен периметър за лов (в гора); 4. юр. запазена част от наследство; 5. прен. сдържаност, резервираност, дискретност, предпазливост; parler avec réserve говоря резервирано; se tenir sur la réserve имам резервирано, сдържано поведение; 6. запазено място; 7. pl. уговорки, условия; 8. pl. запаси, резерви; puiser dans ses réserves черпя от резервите си; réserve monétaires валутни резерви; 9. loc. adv. en réserve настрана; mettre en réserve оставям настрана, в запас, съхранявам; sans réserve без изключение, безусловно, неограничено, без уговорки; sous toute réserve с известна уговорка; 10. loc. prép. ост. а la réserve de с изключение на; 11. фин. част от печалба, която се отделя за резерв, провизия; 12. биол. резервни вещества за организъм; 13. резерват; réserve de chasse ловен резерват; réserve indienne индиански резерват; 14. раздел в библиотека, където се съхраняват най-ценните книги, които се заемат със специално разрешение; 15. склад в къща; 16. складово помещение в музей, където се съхраняват предметите, които не се излагат. Ќ Ant. audace, familiarité, hardiesse, impudence. -
14 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
15 familiarité
f. (lat. familiaritas) 1. близост, интимност в отношенията; 2. фамилиарност; parler а qqn. avec familiarité говоря фамилиарно с някого; 3. навик, обичай. Ќ Ant. dignité; discrétion; recherche. -
16 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
17 outrecuidance
f. (de l'a. fr. cuider "croire") 1. прекалена самоувереност, самомнителност, надменност, високомерие; parler de soi avec outrecuidance говоря самомнително за себе си; 2. дързост, нахалство, наглост. -
18 refuser
v. (lat. pop. °refusare, crois. de recusare "refuser" avec refutare "réfuter") I. v.tr. 1. отказвам, отклонявам, не приемам; refuser de parler отказвам да говоря; il refuse de m'accompagner той отказва да ме придружи; refuser une invitation отклонявам покана; refuser un manuscrit отхвърлям ръкопис (за печатане); 2. не позволявам да се влезе (за заведение, което е пълно); 3. не приемам в група; 4. скъсвам някого на изпит; refuser un candidat скъсвам кандидат на изпит; II. v.intr. 1. мор., в съчет. le vent refuse духа неблагоприятен, противоположен на движението вятър; 2. не се забивам повече (за кол, който среща скала или твърда почва); se refuser 1. лишавам се от; 2. не се съгласявам, отказвам; se refuser а une solution не се съгласявам с, не приемам решение; 3. отказвам да правя секс ( за жена). Ќ Ant. accorder, donner, fournir, offrir, reconnaître; accepter, consentir (а); accueillir, recevoir; adonner.
См. также в других словарях:
Parler avec abondance — ● Parler avec abondance s exprimer avec une grande facilité, en usant d un vocabulaire riche … Encyclopédie Universelle
parler — 1. (par lé) v. n. 1° Articuler des mots, prononcer des paroles. 2° Il se dit des oiseaux imitant la voix humaine. 3° S exprimer. 4° Discourir, s énoncer par le discours, causer. 5° Parler que, au sens de dire. 6° Parler à, adresser la … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
parler — PARLER. v. n. Proferer, prononcer des mots, articuler des mots. Un enfant qui commence à parler, qui ne sçait pas encore parler. ce malade est à l extremité, il ne parle plus. Nostre Seigneur a fait parler les muets. vous parlez si bas que je ne… … Dictionnaire de l'Académie française
parler — Parler: Loqui, Fari, Fabulari, Crepare, Verba facere, Mittere vocem, Voces facere, Sermocinari. {{t=g}}paralaléin,{{/t}} esse puto (ait Budaeus) quod lingua vernacula pro verbo loqui, Verba facere, dicit Parler, et {{t=g}}paralalian,{{/t}} quod… … Thresor de la langue françoyse
avec — [ avɛk ] prép. et adv. • 1284; avoc, avuec fin XIe; lat. pop. apud hoc, de apud « auprès de » et hoc « cela » I ♦ 1 ♦ (Marque le rapport : présence physique simultanée; accord moral, entre une personne et qqn ou qqch.) … Encyclopédie Universelle
avec — AVEC. préposition conjonctive. Ensemble, conjointement. Je me joindrai avec vous. Il faut essayer de bien vivre avec tout le monde. Je suis venu avec lui. Il partit avec dix mille hommes. Il s est marié avec elle. Mettez tous ces papiers les uns… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
avec — ou Avecque. Preposition conjonctive. Il sert à marquer toute sorte de societé, d union, d assemblage. Ne vous alliez qu avec vos pareils. je me veux joindre avecque vous. je suis venu avec luy. mettez ces papiers, ces livres avec les autres. il a … Dictionnaire de l'Académie française
parler — 1. parler [ parle ] v. <conjug. : 1> • parlier Xe; lat. ecclés. parabolare → parole I ♦ V. intr. A ♦ 1 ♦ Articuler les sons d une langue naturelle. Enfant qui apprend à parler. « Tout parle en mon ouvrage [les Fables] et même les poissons » … Encyclopédie Universelle
PARLER — v. n. Proférer, prononcer, articuler des mots. L homme est la seule créature qui ait véritablement le don de parler. Un enfant qui commence à parler, qui ne sait pas encore parler. Ce malade est à l extrémité, il ne parle plus. Vous parlez si bas … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PARLER — v. intr. Proférer, prononcer, articuler des mots. L’homme est la seule créature qui ait véritablement le don de parler. Un enfant qui commence à parler, qui ne sait pas encore parler. Vous parlez si bas que je ne vous entends pas. Il ne faut pas… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
parler — vi. , causer ; deviser, converser, discourir, s entretenir familièrement : PARLÂ (Aillon J., Aillon V., Aix.017, Albanais.001, Annecy.003, Albertville.021, Arvillard.228, Attignat Oncin, Balme Si., Bellecombe Bauges, Billième, Bogève, Chable,… … Dictionnaire Français-Savoyard
