-
1 paris-brest
m. (du nom des deux villes) сладкиш от тесто, с пълнеж от крем и поръсен с бадеми. -
2 premier-Paris
m. (de premier et Paris) (pl. premiers-Paris) ост. уводна статия в парижки вестник. -
3 parisette
f. (dimin. de Paris) бот. враньо око, Paris quadrifolia. -
4 académie
f. (du gr. akadêmia "jardin d'Akadêmos" où Platon enseignait) 1. академия; l'académie des sciences академия на науките; être membre d'une académie член съм на академия; 2. административно-учебна единица във Франция; l'académie de Paris парижки учебен окръг; 3. висша школа, училище; académie de danse висша школа по танци; 4. худ. акт ( картина на голо тяло). Ќ officier d'académie лице, наградено с почетния знак "академични палми". -
5 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
6 atteindre
v. (lat. pop. °attangere) I. v.tr. 1. стигам, достигам; nous atteindrons Paris avant la nuit ще стигнем в Париж преди нощта; 2. застигам, настигам; 3. прен. постигам; atteindre un but постигам дадена цел; 4. сполетявам, засягам (за болест и др.); 5. достигам, изравнявам се с някого; 6. засягам, ранявам с оръжие; il l'a atteint au front уцели го в челото; 7. засягам, разтърсвам, развълнувам; cette révélation m'atteignit jusqu'au fond de l'être разкритието ме разтърси из дъно; II. v.intr. достигам до, постигам; atteindre а la perfection достигам до съвършенство. Ќ Ant. manquer. -
7 censé,
e adj. (du lat. censere "estimer, juger") считан, смятан за; предположен; il est censé, être а Paris счита се, че той е в Париж. Ќ Hom. sensé. -
8 chabanais
m. (du nom d'une maison de prostitution de la rue Chabanais а Paris) 1. разг. голям шум, врява; 2. разг. бордей. -
9 charlot1
m. (d'après le prénom Charles, porté par différents bourreaux а Paris) нар., ост. палач. -
10 colonie
f. (lat. colonia, de colonus "colon") 1. колония (владение); 2. колония (група, общност, множество от хора, животни); 3. съвкупността от хора, които произхождат от една провинция, но живеят другаде; la colonie russe de Paris руската колония в Париж. Ќ une colonie de vacances летен лагер (летовище за деца); une colonie d'abeilles рой пчели; une colonie de bactéries колония от бактерии; colonie pénitentiaire затворнически лагер ( за непълнолетни престъпници). Ќ Ant. métropole; individu. -
11 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
12 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
13 fontainebleau
m. (de Fontainebleau, ville au sud de Paris) прясно сирене, което се състои от разбито бяло сирене със сметана. -
14 gandin
m. (p.-к. "habitué du boulevard de Gand", aujourd'hui boulevard des Italiens, а Paris) ост. конте. -
15 Javel
f. (de Javel, village, aujourd'hui quartier de Paris, où se trouvait une usine de produits chimiques) в съчет. eau de Javel белина. Ќ Hom. javelle. -
16 joindre
v. (lat. jungere) I. v.tr. 1. съединявам, събирам, свързвам, прилепвам; isthme qui joint deux continents проток, който свързва два континента; pont qui joint une île au continent мост, който свързва остров с континент; joindre les efforts съединявам усилията; joindre qqn. влизам в контакт, във връзка с някого; joindre qqn. par téléphone свързвам се с някого по телефона; 2. прибавям; joindre un document а un dossier прибавям документ към досие; 3. настигам; il va nous joindre а Paris той ще ни настигне в Париж; II. v.intr. прилепвам; la porte joint bien вратата прилепва плътно; se joindre 1. съединявам се, свързвам се, събирам се в едно; 2. присъединявам се; se joindre а un parti присъединявам се към партия. Ќ joindre les deux bouts свързвам двата края; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ Ant. disjoindre, détacher, isoler, séparer; éloigner. -
17 Notre-Dame
f. (de notre et dame) (pl. Notre-Dames) 1. света Богородица; 2. църква, посветена на света Богородица; Notre-Dame de Paris Парижката света Богородица. -
18 parigot,
e m., f. (de Paris) 1. разг. парижанин; 2. adj. парижки. -
19 parisianiser
v.tr. (de Paris) 1. правя парижанин; 2. придавам парижки вид, характер. -
20 parisianisme
m. (de Paris) парижки израз, маниер, обичай, стил.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Paris — Paris … Deutsch Wörterbuch
Paris-SG — Paris Saint Germain Football Club « PSG » redirige ici. Pour les autres significations, voir PSG (homonymie) … Wikipédia en Français
Paris S-G — Paris Saint Germain Football Club « PSG » redirige ici. Pour les autres significations, voir PSG (homonymie) … Wikipédia en Français
Paris SG — Paris Saint Germain Football Club « PSG » redirige ici. Pour les autres significations, voir PSG (homonymie) … Wikipédia en Français
Paris sg — Paris Saint Germain Football Club « PSG » redirige ici. Pour les autres significations, voir PSG (homonymie) … Wikipédia en Français
PARIS — Un certain nombre de villes du monde ont donné naissance à des mythes; quelques uns ont acquis une portée universelle, en se détachant des caractères fondamentaux du pays lui même pour exalter la Ville en tant qu’individu. Il en est ainsi de Rome … Encyclopédie Universelle
PARIS — PARIS, capital of france . In 582, the date of the first documentary evidence of the presence of Jews in Paris, there was already a community owning at least a synagogue, situated in the neighborhood of the present church of St. Julien le Pauvre … Encyclopedia of Judaism
Paris FC — Paris Football Club Paris FC Gén … Wikipédia en Français
Paris — Saltar a navegación, búsqueda Para otros usos de este término, véase París (desambiguación). Los amores de Paris y Helena (1788), pintado por J. L. David. En la mitología griega, Paris, en … Wikipedia Español
Paris — PARIS, ĭdis, Gr. Πάρις, ιδος, (⇒ Tab. XXXI.) 1 §. Namen. Paris soll er von παριέναι, vorüber gehen, heißen, weil er sein Schicksal, da er weggesetzet worden und sterben sollen, glücklich übergangen; nicht aber von dem Korbe, πήρα, worinnen er… … Gründliches mythologisches Lexikon
Paris — har flere betydninger: 1. Paris er hovedstaden i Frankrig. Se artiklen Paris 2. Paris er en trojansk prins i græsk mytologi. 3. Paris er en mindre bebyggelse i Jylland. 4. Der findes mange byer i Canada ved navn Paris: 10o Paris (Ontario) o Paris … Danske encyklopædi
